колко покорно лежеше Скарлет до огромния си любовник. — Извинете ме, но ще ви оставя сами. Аз, тоест ние, не мислим да ви се натрапваме.
Обърна се, за да излезе и тъй като Кит не я последва, го дръпна решително за ръкава.
Неохотно Кит отстъпи пред подканването на Девън.
— Чакам те долу, Кормак. Имаме да обсъдим много неща — подхвърли той през рамо.
— Толкова ми е ядосан, нищо чудно да ми пререже гърлото — каза Скарлет, когато останаха сами с Кормак.
— Не, моме — възрази той. — На практика Девън не е пострадала. Е, не искам да кажа, че не заслужаваш презрението му.
Строгото му изражение накара сърцето на Скарлет прималее. Звучеше сякаш независимо от ненадминато блаженство през последните три нощи Кормак няма намерение да попречи на плановете на Кит спрямо нея.
— Искам да се изкъпя — заяви тя, не желаеше да пълзи в краката на Кормак. Прекалено дълго се бе грижила сама за съдбата си, за да се откаже от гордостта си и да хленчи за живота си.
— Добре — съгласи се Кормак. — Ще го уредя. Междувременно ще сляза да се видя с дявола. Силно подозирам, че има няколко специално подбрани думи за вида, в който ни намери.
— Ти ли прелъсти Скарлет или тя теб? — попита Кит.
— Предполагам и двамата по малко — отвърна Кормак с известна доза хумор. — Просто се случи. Не можах да не сложа ръка на магьосницата, а тя пък не се противи. Винаги съм мислил, че човек е господар на съдбата си, но вече не съм сигурен.
По лицето на Кит личеше колко е потресен.
— Изпитваш някакви чувства — това ли искаш да кажеш, към Скарлет, след като знаеш каква е и какво е правила? Скарлет организира отвличането на Девън. Ако беше наранила Девън или нашето дете, щях да убия незабавно.
— Вашето дете! Да не би Девън да е…
— Да, след пет месеца ще даде живот на нашето бебе.
— Благодаря на Бога, че я намери — каза Кормак искрено. — Какво ще стане със Скарлет?
— Ще я предам на властите. Съмнявам се да избегне палача, но ако успее, ще гние в затвора до края на дните си.
— Не, няма да позволя!
— Какво? Ти искаш от мен да бъда снизходителен към жена, способна да убива и мами?
— Да. Искам Скарлет — призна някак си сконфузено едрият контрабандист. — Първоначално взех Скарлет, за да докажа своето превъзходство над една толкова жизнена жена. Нямах представа колко дълбоко ще ме разтърси. Сега искам много повече. Искам да се оженя за нея и да я запазя завинаги за себе си. Обещавам, че докато съм жив, тя няма да стори зло никому.
— Кокали Господни! Ти си луд! — изкрещя Кит. — Коварната вещица ще те награди с нож в ребрата, щом си обърнеш гърба.
— Готов съм да поема риска — възрази Кормак опърничаво.
Кит изучаваше Кормак с пронизващ поглед. Не вярваше на ушите си. Обикновено Кормак бе разумен човек с добра интуиция. Какво му бе сторила Скарлет? Единственото обяснение, изглежда, е, че Скарлет го е омагьосала, но Кормак изглеждаше като човек, който напълно контролира сетивата си. Кит си припомни как Кормак никога не му е отказвал помощ. Наред с Кайл и Акбар той бе неразривна част от неговия живот.
Но Кит по никакъв начин не можеше да произнесе думите, че ще освободи Скарлет и ще я даде на своя приятел. Тя бе един постоянен извор на неприятности.
Устата на Кит се изкриви в ехидна усмивка — изведнъж му хрумна решение.
— Тъй като съпругата ми е една от онези, които са пострадали най-много от коварните дела на Скарлет слагам съдбата й изцяло в ръцете на Девън.
В първия миг Кормак се изуми, но постепенно схвана намерението на Кит. Знаеше колко добро и всеопрощаващо сърце притежава Девън, едва ли би осъдила на смърт една жена.
— Добре, справедливо е — съгласи се той.
Минута по-късно Скарлет стоеше пред Кит. Зелените очи издаваха предпазливост, тялото й бе напрегнато. Присъстваше и Девън, Кит я беше повикал.
— Убий ме сега! — предизвикателно подхвана Скарлет. — Предпочитам го, вместо да гния в затвора. — Очакваше Кормак да скочи в нейна защита, ала изражението му остана привидно безразлично.
— Реших да предам съдбата ти в ръцете на Девън — обяви Кит спокойно.
Девън се разтрепери, гледаше ужасена. Какво, по дяволите, е намислил Кит?
— Тъй като ти застраши живота на Девън и на нашето неродено дете, съвсем справедливо е тя да вземе решението. А аз ще се съобразя с желанието й.
— Дете! — задави се Скарлет. Чувстваше се почти умряла. През всичките си славни дни като пират никога не бе сторила преднамерено зло на дете, нито бе разрешавала на екипажа подобно нещо. — Аз… Нямах представа.
— Мога ли да кажа нещо, преди да вземеш решение? — Намеси се Кормак.
— Да — кимна Девън. — Разбира се.
— Вече съобщих на съпруга ти желанието си да се оженя за Скарлет. Щом стане моя жена, тя няма да ви създава повече неприятности. Възнамерявам да я направя пълноправен партньор в моите контрабандни операции. Така тя ще намери достатъчно вълнуващи преживявания, за да бъде щастлива и доволна, и Лондон няма да й липсва. Залагам живота си — това е достатъчно авантюристично да уталожи ненаситната жажда на Скарлет, която се крие в изящното й тяло.
На Скарлет не й остана нищо друго, освен да се вторачи в Кормак, поразена от предложението му. Дали Кит ще го приеме? Ще се съгласи ли Девън?
— Искаш Скарлет за твоя жена, така ли? — попита объркана не по-малко от Скарлет.
— Да.
— Какво мисли Кит?
— Попитай го.
Тя хвърли въпросителен поглед към Кит.
— Е, любов моя?
— Ти решаваш, скъпа. Имай предвид, че Скарлет е своенравна кучка и нямаше да изпита никакво угризение да те убие.
— Скарлет иска ли? — Девън зададе въпроса на Кормак.
— Имам всички основания да мисля, че е склонна. Нямаш представа колко фантастично се чувствахме един с друг. Желая я, по дяволите! Ако Скарлет е съгласна, още утре ще се оженя за нея. Тя ще бъде моята херцогиня, но само ако си помисли някога да се върне в Лондон, ще я набия до смърт, а после ще й извия врата.
Девън почувства как тежестта на решението буквално смаза крехките й рамене. Скарлет си бе заслужила всичко, което си докара заради желанието да причини зло. И все пак нито едно човешко същество не бива да бъде лишено от възможността за избавление. Може би пиратката се нуждае от силен мъж като Кормак, за да управлява живота й. Освен това Девън съзнаваше, че няма право да се разпорежда със смъртта на друг човек, а Скарлет сигурно ще умре, ако попадне в затвора.
Скарлет бе окрилена от надежда, Кормак й предлагаше нов шанс и то за изключително интересен живот — просто нямаше как да откаже. Всеки път щом докоснеше пламтящата й плът, тя се чувстваше възнаградена с неповторимо и съвършено преживяване. Ако стане негова жена, няма да се върне в Лондон — по каквато и да е причина. Животът сред антиките на богатите надути аристократи не й допадаше. А и като съпруга на Кормак щеше да бъде херцогиня — нали за това бе мечтала винаги?
— Приемаш ли условията на Кормак? — запита Девън най-после Скарлет.
Последва дълга напрегната тишина преди Скарлет да проговори.
— Да. Щом Кормак ме иска, аз съм негова, макар сделката да не е изгодна за него. — Обърна се към Кормак: — Ще ти е трудно да ме укротиш, но ти обещавам в замяна на тревогите, вълнуващи дни и нощи:
