калейдоскоп от блестящи цветове и избухващи звезди. Кит изчака, докато тялото й съвсем се укроти, изправи се и заби в нея надигналата се готовност на своята мъжественост. Желанието изкрещя в него — той се възбуждаше и разпалваше от преднамерено забавената си наслада, за да й достави пълно удоволствие.
Движеше се в нея навън и навътре, тласкан от нужда, много по-могъща от най-силното вино, разпалвайки утихналия огън, който Девън мислеше, че е угаснал напълно преди миг.
— Да, скъпа… Хайде още веднъж… Нека почувствам неописуемите вибрации в твоето прелестно тяло. Побързай любов моя… Ах, толкова си тясна, толкова си гореща.
Изречените на глас еротични думи пробудиха страстта на Девън — тя вече пламтеше и губеше контрол. Този път летяха заедно и стигнаха до най-крайните висоти на удоволствието, сътворено от Бог за мъжа и жената.
— Добре ли си, скъпа?
— М-м-м… Прекрасно — въздъхна Девън лениво. — Никога не съм мислила, че е възможно да бъда толкова щастлива.
— Нито пък аз — присъедини се Кит. — Ако бях решил да остана пират, нищо чудно да ме бяха заловили и обесили. Щях да те загубя завинаги. Дори не съм мечтал отново да бъда уважаван гражданин с красива съпруга, която очаква дете. Страх ме е да си помисля, че Уинстън и Скарлет почти бяха успели да те отвлекат от мен.
— Какво ще стане със Скарлет? — попита Девън.
— Иска ми се да извия красивата й шия — измърмори Кит мрачно, — но реших да я предам на властите. Ще я съдят с убийците, извършили покушения и нарушения след амнистията. Ще бъде наказана за престъпленията според текстовете на закона. Аз приключих с раздаването на правосъдие.
Девън изпитваше твърде малко симпатии към жената, която я бе обидила още при първата им среща, затова не оспори решението на Кит.
Останаха още три дни в хижата — почиваха, разговаряха, любиха се, спяха до късно сутрин и отново правеха любов в леглото още неусмирени от усилията предишната нощ. Понякога прекарваха следобедите навън, после се любеха отново споделяйки възторга, от който дълго бяха лишени. За щастие в килера имаше достатъчно храна, така че нямаше да умрат от глад, а и Кит хвана доста дивеч.
Девън доказа, че е добра готвачка въпреки трагичната липса на опит: Кит не се изморяваше да я наблюдава в ролята й на домакиня.
— Утре сутрин тръгваме — каза Кит, докато се приготвяха да си лягат. — Ако не се върна скоро, Кормак ще разпрати да ме дирят. А и Скарлет вероятно го е влудила, той сигурно изгаря от желание да се отърве от нея.
— Тук е толкова хубаво, не ми се тръгва — прошепна Девън с копнеж.
— И в Линли Хол ще бъдеш щастлива, скъпа — обеща Кит. — Колкото по-скоро се убедим, че баща ти се е възстановил, толкова по-скоро ще отплаваме към Рай за медения месец. Оставих Тара да се оправя сама и се налага да изготвя планове за бъдещето на острова.
— Искам да отидем на Рай, Кит, но с уговорката да се върнем навреме за раждането на детето. — Девън си спомни с удоволствие топлите слънчеви дни и уханните нощи, когато се къпеха под лунната светлина на тропическия остров. — Все още ли държиш „Танцуващият дявол“?
— Да. През последните седмици вече е търговски кораб, но преди да дойда в Корнуол, дадох заповед да ни посрещне в залива близо до замъка на Кормак, за да се върнем в Лондон. Вероятно вече ни чака. Стига приказки, нощта е къса, а аз искам да те любя.
— Винаги ли ще имаш желание да ме любиш? — закачи го Девън. — Дори и когато остарея и побелея и няма да съм красива?
— За мен никога няма да остарееш, скъпа. Ще останеш все така любима и желана, както си сега. Винаги, когато правя любов с теб било веднъж, било хиляди пъти — ще бъде като че ли сега започваме, но ако продължаваш да задаваш глупави въпроси, никога няма до стигнем до този хиляден път.
Девън се изкиска щастливо, протегна ръце и го привлече в топлата си прегръдка, поднасяйки му устните и тялото си в знак на своята любов.
Глава двадесет и втора
— Дяволите да те вземат, Кормак. Ти не си човек, а вълшебник — възкликна задъхана Скарлет.
Нощем спяха заедно — откакто преди три дни се докараха един друг до върховна наслада, привлечени от най-насищащия секс, изпитан някога от Скарлет. Кормак бе едър и недодялан, ала невероятно нежен, напълно лишен от финес, но затова пък със страхотен опит в еротиката. За три кратки дни тя го опозна и вече не се сещаше за Диабло. Още по-изумително, но и Кормак бе очарован от нея, точно колкото тя от него.
Скарлет цял живот бе чакала някой равностоен на нея силен и умен мъж. Смяташе, че го е открила в лицето на Диабло и щеше да бъде доволна от избора си, ако той не се бе влюбил безнадеждно в Девън.
— А ти си червенокоса магьосница, Скарлет — смееше се направо възхитен Кормак. — Винаги съм търсил жена като теб. Пасваме си като двойка, моя дългокрака палавнице. Сигурен съм. Несъмнено никой от нас не ще вземе връх, но се хващам на бас и двамата ще се забавляваме в това боричкане. Укротяването ти може да ми отнеме цял живот, но затова пък никога няма да ми бъде скучно.
— Точно ти ли си мъжът, който ще ме опитоми? — предизвикателно попита Скарлет. Гърленото й мъркане го подканваше да опита.
— Отгатна, но дали ти си достатъчно жена, за да ти достави удоволствие — не й остана длъжен Кормак и като се обърна, придърпа високата фигура под едрото си тяло.
Последва нощ на див и необуздан секс — продължила докато розовите лъчи огряха небето на изток. Изтощени заспаха прегърнати и не помръднаха, докато вратата на спалнята не се отвори с трясък, за да открие мъж и жена голи, спящи спокойно, всеки в обятията на другия, сред разхвърляните завивки на голямото легло, което споделяха.
— Какво, по дяволите…
Кит и Девън току-що бяха пристигнали в замъка и не откриха никого, освен заекващата прислуга. Макар персоналът да знаеше отлично къде прекара последните три нощи техният господар, лоялността повеляваше мълчание. Обезпокоен, Кит отиде незабавно в стаята на Скарлет. Девън го следваше по петите. В разрез със заповедта на Кит вратата беше отключена и той я отвори широко. Стаята бе празна! Обърна се рязко и се качи до стаята на Кормак — допускаше, че по някакъв начин Скарлет се е справила със снажния мъжага и е избягала. Не е могъл да надвие вещицата. Без да си дава труд да почука, Кит нахълта в стаята и се спря едва вътре.
Кормак се надигна и си затърси трескаво чаршафа, паднал до крака на леглото. Замаяна от нощната еротична буря, Скарлет реагира по-бавно — преди да отвори очи, се протегна лениво. А когато видя Кит и Девън вторачени в нея, дори не направи опит да прикрие голотата си, само се усмихна закачливо като задоволена котка.
Кит завъртя очи, крайно развеселен и същевременно успокоен — Скарлет не бе излетяла от кафеза.
— Е, приятелю, доволен съм, че в досадната дреболия да пазиш моята пленница си намерил своето призвание. Скарлет може и да е мъчен човек, но когато е в настроение е твърде забавна. Надявам се, прекарал си добре.
Кормак се изчерви, но не бе склонен да дава обяснения или да се извинява за постъпката си. Вместо това ловко смени темата. Донякъде увит в чаршафа, той се обърна към Девън.
— Щастлив съм да те видя, милейди, макар че многократно бих предпочел да те посрещна при… други обстоятелства. Едва ли изглеждам най-представително в момента, но искрено се радвам, че Диабло те е намерил невредима.
Девън едва се удържа да не се изкиска. Никога не беше виждала нещо толкова космато като масивната гръд на Кормак, с изключение на четириногите твари, разбира се.
— Благодаря, Кормак — отвърна тя, преглъщайки приливите на смях. Беше много доволна, като видя
