Сега отново сме заедно, това е най-важното.
— Говориш прекалено много, скъпа — укори я Кит само за да я подразни. — Още ли твърдиш, че ме желаеш? Искам да ти покажа колко ужасно силно аз те желая и каква нужда имам от теб.
Отговорът й се загуби, защото неговите устни намериха нейните, ръцете му обхванаха лицето й с безкрайна нежност той започна да целува прелестните й уста, брадичката, носа, шептейки отново и отново името й, сякаш изпаднал в трескаво, нескончаемо бълнуване. Девън извика, обладана от блажена тръпка, когато тъмната му глава се спусна и отворената му уста пое твърдите й зърна, а ръцете му бродеха по гърба й, по талията, стегнатия й ханш и още по-надолу по копринените й бедра.
— Понапълняла си, скъпа — мъркаше Кит, докато преценяваше с ръце тежестта на нежните й гърди. — Но за мен няма значение — уверяваше я той, без да спира да я оглежда с ненаситно желание. — Така пасват по-добре на ръцете ми.
И за да докаже твърдението си, захлупи двата нежни гълъба, прокарвайки пръсти нагоре-надолу по чувствителните пъпки, докато се уплътниха и щръкнаха. После ги подхвана отново този път с устни, а върхът на влажния му език ги възбуди още повече, преди да ги налапа дълбоко и да ги засмуче с нежна настойчивост.
Тръпка на невероятна наслада разлюля тялото на Девън. О, Господи! Тя го искаше, искаше го, искаше всичко, с което щеше да я дари.
— Ах, скъпа — въздъхна Кит блажено, надигайки глава, — та ти съблазни самия дявол. Как смяташ, че някой смъртен може да ти устои?
— Някой смъртен?! Не, Кит. Ти си Диабло, дяволът, който оплете сърцето ми с паяжината на прелъстител. Толкова те обичам.
Непоносимата интимност прогони и най-малките остатъци от задръжки у Девън. Поемайки си бързо дъх, тя се извиваше необуздано в ръцете му и палаво докосваше, и милваше с ръце, уста и език якото му мъжко тяло, възбуждаше го така, че той оставаше без дъх, докарваше го до ръба на лудостта. Той едва успя да се овладее, буквално да не изчезне, когато езикът й прекара гореща, влажна пътечка по плоския мускулест корем. Пляскайки я лекичко по дупето Кит разбута с коляно краката й настрани и цялата му мъжественост се оказа в стегнатата, гореща ножница на нейното тяло. От устните му се откъсна изпълнен с екстаз стон и подтикна Девън към ответна тръпка. Телата им се сляха в едно, ръцете трепереха, изучаваха, устните бяха пламенно жадни, а Кит започна да се полее напред-назад.
Въпреки намерението му да бъде бавен и мил, силата на желанието му го тласкаше да се движи все по енергично и той се гмуркаше все по-дълбоко в меката ласкава среда на нейното същество. Напредваше по- твърдо, по-дълбоко, по-бързо в нея: нейният шепот го пришпорваше да доведе и двамата колкото е възможно по-скоро до бурно освобождаване.
Сключвайки крака около таза му, Девън го прикани да се вмести още по-навътре и по-плътно в нея. Експлозията изригна в нея, превръщайки вътрешностите и в течен огън, ала краката й останаха здраво сключени, не желаейки да го освободят, докато и той не достигне своя връх, докато и последната тръпка не напусне тялото му и последният звук не се откъсне от устните му.
— Кокали Господни, скъпа, очаквах такава наслада само на небесата, Сега знам какво съм подозирал през цялото време. Ти си моите небеса.
Продължиха любовната игра той не спря да я гали по гърдите, бедрата, корема, където ръката му се вцепени върху, очевидната изпъкналост точно под линията на кръста. Девън се задъха, сещайки се със закъснение, че Кит все още не знае нищо за тяхното дете. Сега, изглежда, сам направи своето откритие.
— Кит…
— Кокали Господни! Скъпа, ти си бременна? Защо не ми каза, че ще ставам баща? Или реши да чакаш, докато положиш детето в ръцете ми? Трябваше да ми кажеш още на бала у Смит, — укори я той. — Ако знаех, щях да бъда по-нежен.
— Не си ми причинил зло, любов моя — сините очи на Девън грееха с обич, — нито на мен, нито на нашето дете. Той е добре. Тук — и тя постави ръката му върху малката твърда издатина. Чувствам го как се движи в мен. Той, е силен точно като баща си.
— Защо не ми каза по-рано? — повтори той. — От кога знаеш? Господи, Уинстън е можел да нарани детето ни. Ако планът на Скарлет бе успял, щях да загубя и двама ви.
Ужасът превърна лицето му в маска от потисната ярост.
— Започнах да се съмнявам около месец, след като се върнах в Англия. Канех се да ти съобщя на бала, но Скарлет се намеси. А на другия ден Уинстън ме отвлече. След малко повече от пет месена ще имаш син, Кит. Щастлив ли си? — По устните на Девън пробяга плаха усмивка.
— Във възторг съм, скъпа, но мисля, че за начало е по-добре дъщеря. Един синеок ангел, една магьосница като майка си.
— Не, не, Кит — първо син, за да носи твоето име, а после колкото искаш дъщери.
— Но не прекалено много — дразнеше я Кит. — Нямам желание да те похабя от непрекъснати бременности, нито да застрашавам живота ти всеки път, щом запълня корема ти.
— Искам твоите деца — увери го Девън. — Аз съм здрава и силна, и нищо няма да ми се случи.
— Ще ги имаш, скъпа, но само толкова, колкото да задоволя своето мъжко его, а ти — да удовлетвориш майчинския си инстинкт. Искам винаги да имаш време за мен.
— Винаги ще имам време за теб, любов моя. Ето започваме отсега. Люби ме отново, Кит. Люби ме заради всичките самотни нощи, когато плачех, без да мога да спя, защото имах нужда от теб.
— Разбира се, скъпа, но първо вечерята. Ужасно съм гладен. На седлото съм от четири дни и не съм ял от сутринта. Ако трябва да те любя истински, имам нужда друг вид храна.
Девън се изчерви, съгласи се мълчаливо и използва времето, докато Кит подрежда таблата в кухнята, за да се измие и освежи. После уви завивката около себе си и хвърли дърва в огъня, та да има хубава жар, когато той се върне. Седнали един до друг на леглото, те погълнаха и последните трошички от студената вечеря. Девън облиза пръсти и се изтегна назад.
— М-м-м… вкусно. Била съм по-гладна, отколкото предполагах. Часове наред спах, без да се сетя за храна или вода.
— Още ли си уморена, скъпа? — попита Кит. Сребристосивите му очи жадно пиеха лицето й, спускаха се по съвършените й гърди, показали се изпод смъкната завивка.
— Точно сега не копнея за сън — подметна без свян тя.
— Тогава ти се иска още нещо за хапване — неговият шеговит тон накара сърцето й да затупти.
— О, не за хапване — мекият й гърлен глас го обля като милувка, обгърна го в топъл пашкул от желание и умората му отлетя.
Целуваше я бавно, устните му пълзяха полекичка, нежно върху устата й, а дясната му ръка отгръщаше внимателно завивката от тялото й. Пръстите му се плъзнаха по гладките възвишения на гърдите й, започнаха да правят кръгчета по бледорозовите зърна, докато те се втвърдиха и щръкнаха, после приплъзна ръка към бедрото й и я притегли към себе си. Вече беше спокоен, не изпиташе потребност да бърза, а просто желаеше да я дари със съвършено непозната за нея наслада. Ръката му се плъзна между краката й, раздалечавайки нежно плътта, за да провре пръсти в горещия процеп. Интимната му ласка предизвика влажен отклик на нейното тяло и Девън се размърда неловко.
— Това не вреди на теб или на бебето, нали? — попита Кит обезпокоен, докато пръстите му я изследваха с влудяваща настойчивост.
— Не — задъхана, Девън въртеше бедра в ритъма на неговите прониквания и разтвори още по-широко бедра. Палецът на Кит се разположи върху малкото скрито съцветие и го погали предизвикателно, за да го втвърди. Смъкна се между краката й и върхът на езика му зае мястото на палеца, изпращайки разтърсващо чудо по тялото й, което я накара да се надигне нагоре.
— Кит! Господи!
— Отпусни се, скъпа. Искам да те любя по всички начини. Не се страхувай да покажеш удоволствието си. Желая да те даря с толкова наслада, колкото ми носиш и ти.
— Кит, моля те… Недей… недей спира!
— Няма, прекрасна моя любов, няма.
Внезапно целият й свят се разлюля и тя, попадайки в страхотен шемет, загуби контрол и попадна в
