кулминацията си, Хайме пъхна един пръст в нея, после още един, без да престава да ги движи неуморно, докато езикът му продължаваше да я похищава. Алета се вцепени, а после започна да трепери неудържимо, експлодирайки в милиони парченца, уплашена, че никога повече няма да бъде цяла.
Надигайки се над нея, Хайме застина, хипнотизиран от изражението на несдържана наслада, изписано на красивото й лице.
— Грей прави ли това с тебе, Алета?
Отговорът й потъна в задавен стон, когато той навлезе диво в нея, пулсиращият му член беше същински инструмент за сладко изтезание. Тя усещаше как се разтяга, докато стегнатата й ножница го обгръщаше плътно и интензивната наслада отново започна да я овладява. Ръцете й по собствена воля се обвиха около него; дланите й погалиха гърба, раменете, стегнатите извивки на седалището му, което се стягаше от ритмичните му тласъци, докато той навлизаше и излизаше, отново и отново.
Смаяна, че може отново да реагира след яростната си кулминация само преди броени мигове, Алета посрещаше тласъците му, стремейки се да достигне висините, където само Хайме беше способен да я запрати. Тя изписка възхитено, когато той рязко смени взаимното им разположение и тя се озова върху него. Разтваряйки краката й, той ги постави от двете си страни, така че тя го възседна. Едно леко движение го накара да навлезе още по-дълбоко в нея.
— Язди ме, Алета — настоя той, задъхан от усилието да се въздържа.
Вихърът на страстта му я обвя, карайки я да осъзнае невероятно ярко собственото си желание, което я накара да политне. И когато той вдигна глава, за да засмуче болезнено туптящите й гърди, тя пропадна в бездна от първично еротично усещане. Заливана от гонещи се вълни невероятна наслада, тя се извиси до непознати висини на неподправено удоволствие.
Пленен от разтърсващото усещане, Хайме яздеше заедно с нея към хребета на собственото си блажено удовлетворение.
16
Разтърсен от срещата, която не беше нито планирана, нито очаквана, Хайме отмести Алета и се надигна несигурно. Когато започна да облича дрехите си с резки движения, тя беше озадачена от гнева му. Изправяйки се полека, намери собствените си дрехи и с треперещи ръце започна да се облича. Когато свърши, хвърли поглед към Хайме и не се изненада, като го видя да я гледа намръщено.
— Какво съм направила? — запита тя меко.
— Искаш да кажеш, освен че ме предаде ли?
Думите му я нараниха дълбоко.
— Пак ме омагьоса с красивото си лице и съблазнително тяло.
— Не съм никаква вещица.
— Вещица или съблазнителка, все едно. Омагьоса ли и лорд Грей?
— Хайме, моля те, трябва да ми повярваш. Независимо от това, какво си мислиш за мене, знай, че никога не бих те предала. Освен това, аз намирам брака с лорд Грей неприятен. Поради причини, които не са ти известни, не мога да остана с Ивън. Вземи ме със себе си, моля те.
Думите на Алета зашеметиха Хайме. Ужасът и молбата в сините й очи бяха така истински, че той почти й повярва. Почти, но не напълно.
— Един ден, милейди, отново ще бъдеш моя. Но не сега, не и докато съм на практика затворник на личния страж на Хенри.
— Затворник? Как така? Къде са пазачите ти?
— Сигурно не мислиш, че съм могъл да избягам от онази влажна адска дупка, където бях хвърлен, нали? Не, милейди, сключихме сделка с Хенри. Моят живот срещу всичкото богатство, което съм събрал от контрабандата.
— Наистина ли си богат?
Някак си Алета не можеше да повярва на твърденията на Хайме, че притежава голямо богатство.
— Повече, отколкото можеше да си представиш. Или по-скоро, бях богат. Няма да ми остане и фартинг, след като Хенри сложи ръка на съкровищата ми.
— Не ме интересува, Хайме, наистина — настоя тя. — Има много сериозна причина, поради която трябва да ме вземеш със себе си сега.
Тя мислеше за детето, което носеше, и за реакцията на Хайме, когато научеше, че ще става баща.
— Независимо дали има или няма причина, къде ще те заведа, милейди? Като нямам пари, не мога да платя на наемниците да те защитават. Кулата ми не може да бъде защитена от нападението на Грей или баща ти и… — Той направи многозначителна пауза. — Ако те открадна в този момент, това може да разгневи Хенри и да попречи на усилията ми да оневиня баща си.
Гневът на Алета кипна. Отмъщението така беше обсебило Хайме, че нямаше място за нищо друго в живота му. Никакво място за нея, нито пък за дете. Ако сега му кажеше за детето, нямаше да има никаква полза, реши тя тъжно. Щеше да намери начин да избяга от Ивън и да опази детето си, а Хайме да върви по дяволите.
— Твоята кауза! — изфуча тя презрително. — Всичко, което правиш, откакто се срещнахме, е само в твоя полза! Ако си толкова сляп, че не можеш да видиш нищо друго, не искам да имам нищо общо с тебе.
И нарочно му обърна гръб, отказвайки да го гледа как си тръгва.
— Трябва да тръгвам, Алета, преди капитан Хенкок да прати хората си да ме търсят. Обещах да се върна с прясно месо, преди да се стъмни.
— И аз трябва да се връщам у дома, преди татко да дойде да ме търси. Сбогом, милорд… радвам се, че не са те отделили от главата ти.
Тя тръгна с отмерени стъпки към мястото, където беше вързан конят й. Хайме я последва.
— Алета, почакай! — Той хвана ръката й и я извъртя, за да я накара да застане с лице към него. — Каква е причината?
— Какво?
— Каза, че имаш причина, поради която трябва да те взема със себе си.
— Остави, Хайме, няма нищо — отговори тя с лекота в гласа. — Това няма да те заинтересува.
Наистина, помисли тя тъжно, можеше да го обича до полуда, но той все пак нямаше да се интересува от нея или от детето им.
— Повярвай ми, любов моя — изрече Хайме с такова яростно убеждение, че тя беше склонна да му повярва, — ако имаше някакъв начин да те защитя и да не загубя приятелството на Хенри, щях да те отведа веднага със себе си. Ти си моя, Алета, а аз не се отказвам лесно от това, което е мое. Ако следователите на Хенри бяха работили по-бързо, днес щях да имам повече власт от баща ти или от Грей. Но истината скоро ще се разбере и титлата и имуществата ми ще ми бъдат върнати.
— Ще бъде твърде късно.
Прехапвайки устни, тя отвърна поглед.
Объркан от думите й, Хайме се замисли. Нямаше представа какво иска да каже тя.
— Не, Алета, не мога да измисля как да попреча на Грей да те докосне отново. Може сега да нямам пукнато пени, но не съм безпомощен. Тази бясна страст към тебе ме е овладяла изцяло. Докато не се видим отново, милейди, не забравяй срещата ни на това уединено място.
После тя отново се озова в прегръдките му, вкусвайки сладкото мъчение на целувката му, усещайки твърдия натиск на тялото му. Откъсвайки се рязко от нея, той се извърна, метна мъртвия елен през седлото, скочи зад него и се отдалечи.
Да остави Алета беше най-трудното, което някога беше правил. Знаеше, че я обича, макар да имаше сериозни основания да я ненавижда, но практичната му природа беше взела връх, когато малко оставаше да я метне на седлото и да я отвлече. Като нямаше къде да отиде и да се скрие, хората на краля щяха да го хванат само за броени часове. И може би отново щяха да го хвърлят в тъмницата. Или това щеше да му струва главата.
Хайме знаеше, че Грей вероятно остане в Лондон, тъй като кралят му беше наредил да не напуска града, докато трае разследването. Което означаваше, че Ивън няма да се върне в Уелс при невестата си в
