— Ще ви убия, преди да позволя да се докоснете до детето ми — заяви Алета с тиха решимост. — Искам то да живее и да знае кой е баща му.
Грей се изсмя мрачно.
— Значи ще се срещнат в ада, защото Хайме Мортимър е осъден и с единия крак е вече в гроба.
— Искам да го видя — настоя Алета.
— Не мисля. Ще се оженим след два дни, както беше планирано, и вие веднага ще заминете с баща си за замъка Съмърсет в Уелс, където ще останете до раждането на детето. Мисълта да спя с вас, докато семето на друг мъж расте в корема ви, ме отвращава. Не искам да имам нищо общо с вас, докато не се отървете от копелето.
Сърцето на Алета подскочи от внезапна радост. Отсрочка, помисли тя с радост. Всичко можеше да се случи за седем месеца. Тя можеше да избяга от имението на баща си; Хайме можеше да избегне въжето на палача; кралят можеше да се намеси… Господ й даваше надежда, когато нямаше никаква. Стига да имаше достатъчно вяра, всичко беше възможно.
Вярата на Алета не спря сватбата между нея и Ивън Грей. Омъжиха я в градската къща на баща й в Лондон без никакви гости, само свещеникът, който изпълни обреда, баща й и икономите на Съмърсет, които бяха свидетели. Макар че черковният съд беше постановил анулирането, Грей помисли, че няма нужда да привлича нежелано внимание към сватбата си. Когато кралят се върнеше в Лондон, всичко вече щеше да е свършило.
Алета упорито отказваше да повтори брачните клетви, но мълчанието и разяри лорд Грей до такава степен, че тя се уплаши да не я набие. Накрая изрече неохотно съгласието си с толкова тих глас, че свещеникът трябваше да я помоли да повтори думите, финалните думи бяха изречени за невероятно кратко време Алета получи благословено кратка, но брутална целувка от младоженеца, който изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото удовлетворен.
Един час след церемонията Алета вече беше на път към усамотеното имение на баща си в Уелс. Прощалните думи на Грей бяха насочени към Съмърсет.
— Пазете я добре, Съмърсет. Съобщете, ако нещо… неочаквано се случи с копелето, което носи. В противен случай ще остана в Лондон, докато тя не се освободи от него. Когато се върна в Уелс, не искам да ми се напомня за предишния брак на съпругата ми, ако ме разбирате.
— Напълно — съгласи се Съмърсет.
— Ще оставя подробностите на вас. — Обърна се към Алета с подигравателно изражение. — Имате много месеци, за да измислите различни начини да ми доставите удовлетворение. Възползвайте се от тях, милейди, защото, когато се съберем, очаквам пълно и цялостно подчинение.
Въргаляйки се в мръсотията, с окървавена глава и пребито тяло, Хайме се опита да нагоди очите си към чернотата на килийката, лишена от всякаква светлина. Колко дни беше прекарал тук, запита се той унило. Първите дни му се губеха. Както и пътят от Уелс до Лондон. Биеха го жестоко, връзваха го и със запушена уста го хвърляха в дъното на фургона. Пътуването беше истински кошмар от начало на край. Почти не си го спомняше с изключение на болката и може би всекидневния бой, заповядан от Ивън Грей. Храна и вода му даваха рядко, точно колкото да остане жив за въжето на палача. Но най-ужасната болка беше предизвикана от съзнанието за безсърдечното предателство на Алета.
Внезапно той изправи глава. Както беше свикнал с върховната тишина в подземието, звукът от приближаващи стъпки отекваше силно в подобните на пещера коридори. Тъй като вече му бяха дали първото и единствено ядене за деня, той нямаше представа кой идва или защо. Щяха ли да го екзекутират без съд?
Вратата на килията му се отвори и Хайме трепна от внезапното блясване на ярко светещ факел.
— Тук вони на тор — забеляза Грей, набърчвайки нос с отвращение. — Но по някакъв начин тази воня и мръсотията по вас ми изглеждат уместни.
Хайме разпозна гласа му моментално и ярост нахлу в изтощеното му тяло. Ако имаше сили, щеше да се хвърли върху врага си независимо от последиците.
— Обичате да злорадствате, а?
— Да, харесва ми да виждам как правосъдието тържествува. Но това не е поводът за посещението ми. Мислех, че ще ви хареса да узнаете, че идвам направо от сватбената си церемония. Ние с Алета се оженихме днес и исках лично да ви донеса добрата вест. Но вие най-добре можете да оцените факта, че спахме заедно много преди церемонията. На вас ли трябва да благодаря за страстта на милейди? Тя е като разгонена кучка. Не й стига…
Събирайки последните си изтощени сили, Хайме скочи към Грей. Беше повален от стражите, преди да нанесе първия си удар.
15
Ивън Грей очакваше крал Хенри да бъде сърдит, но нямаше представа, че монархът така ще се вбеси, когато му съобщи за брака си с Алета.
— Какво? — измуча Хенри, когато Грей обясни, че църковният съд е отменил брака между Алета и Хайме Мортимър. — Защо не бях осведомен за това?
— Сир — изрече подкупващо Грей, — вие бяхте толкова зает с планирането на вашето пътуване до Франция за предстоящата сватба, че помислих, че няма защо да ви занимавам със съдебни дела. Решението беше взето въз основа на това, че Мортимър е чакал прекалено дълго, за да предяви претенциите си към Алета, и беше постановено, че лорд Съмърсет е имал право да сгоди дъщеря си за друг, тъй като всички са смятали Мортимър за мъртъв. Лейди Алета беше незабавно сгодена за мене и се оженихме преди една седмица.
Хенри му хвърли кос поглед.
— Нищо, което се случва в кралството ми, не е маловажно. Трябваше да бъда уведомен. А сега ми казвате, че Хайме Мортимър е контрабандистът, известен като Господарят на мрака?
— Да, сир — изрече натъртено Грей, — крадливото копеле е в затвора и очаква да се разпоредите.
— Изненадан съм, че не сте се заели да заповядате екзекуция — каза кисело Хенри.
Грей стана тъмночервен, упрекът на краля никак не му хареса.
— Оскърбявате ме, сир, защото знаете, че вземам присърце интересите ви. Надявах се да бъдете доволен, че негодникът е заловен.
— Да, доволен съм. Голямо облекчение е да ми бъде възвърнат един източник на доходи. Данъците ми трябват много.
— Да повикам ли писаря да подготви заповедта за екзекуция?
— Не, бих искал най-напред да поговоря със затворника — изрече замислено Хенри. — Той ми направи силно впечатление тогава, когато нахлу в параклиса, за да спре венчавката ви с лейди Алета. И трябва да призная, че въпросите, които той повдигна за вината на баща си, ме заинтригуваха.
— Хайме Мортимър е луд, чиито несвестни обвинения не трябва да се вземат сериозно — протестира Грей.
Най-големият му страх беше, че ще се намерят някакви нередности в присъдата на лорд Мортимър и в последвалата я екзекуция. През всичките тези години никой не беше поставял под съмнение обвиненията срещу него или решенията на съда… не и преди Хайме Мортимър да се появи изневиделица и да претендира, че баща му е бил невинен.
— Не съм толкова сигурен, че Мортимър е чак толкова луд, колкото го описвате — каза замислено Хенри.
Грей пребледня.
— Ка… какво искате да кажете, сир?
— Какво? О, нищо, нищо. Да поговорим за сватбата ви с лейди Алета. Предполагам, че е била съгласна с този съюз?
Не можейки да погледне Хенри в очите, Грей измърмори:
— Лорд Съмърсет беше повече от съгласен. Той иска най-доброто за дъщеря си.
Хенри разбра, че Грей се преструва, но изостави темата. Имаше още няколко седмици, преди да
