с контрабандата. Старецът беше получил съобщение, че един кораб с качествено бренди и френска дантела е тръгнал от Франция и ако се интересуват, трябва само да дадат сигнал със светлини и корабът ще пристане близо до брега. За облекчение на Гейлърд Хайме като че ли възприе идеята и плановете бяха задвижени. Селяните бяха уведомени и в следващите дни Хайме сякаш се стегна, взе да пие по-малко и прекарваше дълги, изтощителни часове в упражнения с хората си, макар че те никога не бяха участвали в незаконните му дейности.
Пристигането на кораба и появата на Господаря на мрака след месеци бездействие възвести нова ера на контрабандата, в която Хайме се хвърли със стръв. Рискуваше там, където други се колебаеха; нищо не беше достатъчно смело или невъзможно. Когато до Лондон стигнаха слухове за възраждането на контрабандата край уелския бряг, кралят прати малка армия, за да помогне на лорд Грей да смаже нарушителите. Но всеки път, когато отрядите пристигнеха на брега, контрабандистите вече бяха изчезнали безследно. За да тормози хората на краля, Господарят на мрака постоянно променяше мястото на срещата, за да не знаят бирниците къде да търсят следващия път.
Алета се озова затворена в дома на баща си в Лондон. Беше й позволено да приеме няколко посетители, с изключение на Ивън Грей. Кралят беше заминал от града, преди тя да пристигне, и трябваше да се върне едва след сватбата й с лорд Грей. Алета беше сигурна, че ако Хенри беше дочул за злонамерения план на баща й, щеше да се намеси. Но тъй като монархът трябваше да замине скоро за Франция, за да вземе съпругата си, неговите барони вече бяха поели отчасти управлението на страната. Тя беше изгубена. Бракът с Ивън Грей, след като беше изпитала върха на страстта с Хайме, беше нещо чудовищно. Само един мъж можеше да запали пламък в душата й.
Алета беше в Лондон вече две седмици, когато лорд Грей дойде да я посети. Когато тя отказа да се срещне с него, баща й я накара да излезе от стаята си и после ги остави да говорят насаме.
Строгата усмивка на Грей предупреди Алета, че той още й е ядосан, задето беше изчезнала от имението му при такива тайнствени обстоятелства.
— Този път няма да ми избягате толкова лесно, милейди — предупреди я той зловещо. — Когато се оженим, ще ми се подчинявате за всичко или ще си понесете последиците. Но съм любопитен да узная как онзи селяк ви измъкна от моето имение.
— Излетяхме през прозореца — отговори тя с язвителен сарказъм. — Не искам да се омъжвам за вас, милорд, искам да се върна при съпруга си.
Темпераментът на Грей експлодира.
— Излетели от прозореца! Дръжте си вашата тайна, милейди, няма значение. Чухте ли баща си? Вече не сте съпруга на онзи безпаричен селяк. Вие сте моя, милейди, точно като всичко, което някога принадлежеше на рода Мортимър, сега е мое.
— Не разбирам враждебността ви към Хайме — каза тя заинтригувана. — Защо толкова ненавиждате това семейство?
— Много сте схватлива, милейди. — Злобна усмивка изкриви устните му. — Един ден ще ви разкажа за омразата, която ме подтиква.
— Лорд Мортимър не е бил предател, нали?
Изражението на Грей стана яростно.
— Стига! Повече няма да говоря за рода Мортимър. Дойдох да обсъдим сватбата ни, Алета. Искам да се оженим след един месец.
— Не!
— Да. Хенри ми заповяда да отида пак в Уелс, но ще се върна навреме за сватбата ни.
— Отивате в Уелс?
— Да и този път Господарят на мрака няма да ми се изплъзне. Говори се, че негодникът пак се е захванал с контрабанда, но този път няма да му се размине.
Сърцето на Алета се заблъска болезнено в ребрата й. Хайме не знаеше ли колко е опасно да се захване пак с контрабанда? Лорд Грей беше решил да залови Господаря на мрака и ако Хайме станеше небрежен, щеше да се озове увиснал на въжето.
Грей наблюдаваше играта на чувствата, която разтърсваше красивите черти на Алета, и се усмихна възхитен. Нямаше търпение да я има под себе си, да взема от нея всичко, което беше давала на Мортимър. Мислейки за голото й тяло под своето, той усети как се втвърдява от желание и закопня за сватбения си ден. Внезапно му хрумна, че няма нужда да чака, че никой няма да го обвини, че е избързал със сватбения си ден, най-малко пък лорд Съмърсет. Хващайки я неподготвена, той посегна и я привлече рязко към себе си. Алета изписка протестиращо и започна да го отблъсква с всичка сила.
— Не се бори с мене, Алета, защото смятам да те имам, преди да замина за Уелс. Ние сме почти оженени. Какво може да навреди, ако опитам това, което драговолно си давала на онова копеле, което те отне от мене?
Устата му се впи в нейната, наказващо, гневно, изливайки пялата му ярост върху уязвимите й устни. Когато езикът му накара устата й да се отвори, опустошавайки нежните й дълбини, Алета едва не припадна. Разтърси я вълна на отвращение и когато ръцете му разкъсаха корсажа й, за да започнат да тормозят гърдите й, тя реагира яростно.
— Ще викам баща си — изпъшка тя, отблъсквайки нараняващите я ласки.
— Викай, колкото си искаш, милейди — каза пресипнало Грей. — Няма да дойде да те защити. И двамата смятаме, че трябва да бъдеш опитомена, и за мене ще бъде голямо удоволствие да започна незабавно.
Разбирайки, че няма да има друга помощ освен собствената си изобретателност, Алета поднови усилията си да се откопчи от непоносимите ласки на Грей. Силата му, подклаждана от бушуваща страст, не можеше да се сравнява с нейната. Когато я бутна на пода и започна да развързва връзките на панталоните си, тя реагира инстинктивно. Вдигайки коляно, му нанесе удар в слабините. Добре прицелният й удар го омаломощи и той се търкулна в агония на пода.
Изправяйки се неуверено, Алета го изгледа за миг, преди да се обърне и да избяга от стаята. Задъхан и с яростно изражение, той извика след нея:
— Ще ми платиш за това, кучка такава! Само почакай да се оженим, имам си начини да те накарам да молиш за вниманието ми. И не всички ще ти харесат.
Страхът като че ли накара крила да израснат на краката й, когато тя изхвръкна от стаята, мина покрай изумения си баща и хукна нагоре по стъпалата към безопасността на своята стая. Заключвайки вратата зад себе си, тя се строполи на леглото разтреперана и с чувството, че й се гади. Как можеше да допусне тази пародия на брак да се състои, запита се тя безпомощно. Как да не допусне това да стане, като нямаше думата по въпроса? Страхуваше се, че лорд Грей ще направи живота й истински ад, но нямаше абсолютно нищо, което би могла да направи, за да спре сватбата.
Ужасната мисъл накара стомаха й да се разбърка. Тя бръкна под леглото и измъкна нощното гърне точно навреме, за да изпразни в него съдържанието му.
14
Роуина започваше да се отчайва. През седмиците, откакто се беше върнала в кулата, Хайме почти не й обръщаше внимание. Тя знаеше, че той отново се е захванал с контрабандата, и дори от време на време го беше виждала да напуска кулата посред нощ А точно тази сутрин случайно беше дочула един разговор между Хайме и Гейлърд. Те стояха в един ъгъл на двора, а тя случайно се беше натъкнаха на тях и се скри в една цепнатина на стената, когато дочу гласовете им.
— Корабът ще хвърли котва близо до брега утре вечер, Хайме — тъкмо казваше старецът. — Искаш ли да дадем сигнал? Може би е най-добре да не изкушаваме съдбата. Броят на бирниците е удвоен, говори се, че лорд Грей се е върнал в Уелс, за да сложи край на контрабандата. Казват, че много искал да залови Господаря на мрака.
— Дано се провали в най-дълбоката адска яма — измърмори Хайме. — Не е достатъчно умен, за да хване Господаря на мрака, ако някой предател сред нас не го предупреди. Тъй като лейди Алета си отиде, няма от какво да се страхуваме.
— Неправилно я обвиняваш — нападна го Гейлърд. — Тя не е предателка и аз вярвам, че е
