— Алета! Върни се!
Но тя не го чуваше, посягайки, за да спре коня на баща си. Дъхът му спря, когато огромното животно се изправи на задните си крака и щеше да я стъпче, ако не беше умелата ръка на лорд Съмърсет. Алета толкова много ли искаше да се срещне с баща си, че би рискувала да умре, за да стигне до него,? Очаквала ли е лорд Съмърсет да пристигне с армията си и да му я отнеме? Беше се надявал дружбата му с крал Хенри да сложи край на усилията на Грей и Съмърсет да му отнемат Алета със сила. Може би Хенри е твърде зает със собствените си проблеми, за да държи бароните си под контрол.
Лорд Съмърсет слезе от седлото; лицето му беше маска на несдържана ярост.
— Какво, по дяволите, се опитваш да направиш, дъще, да се убиеш ли? Лорд Грей няма да бъде доволен да научи, че бъдещата му съпруга е била стъпкана от копитата на коня ми. — Той хвърли критичен поглед към слабата й фигура.
— Добре ли си?
— Да, татко, добре съм — каза тя, припомняйки си колко страшен можеше да бъде баща й. — Какво правиш тук? Защо си довел армия, ако идваш само на гости?
— Това ли са всичките благодарности, които ще получа, задето пръснах цяло състояние, за да отменя този нещастен неравен съюз между тебе и сина на изменника?
— Защо си толкова сигурен, че лорд Мортимър е бил изменник, татко? — запита Алета, вглеждайки се в лицето му. — Може би е била допусната грешка.
— Осмеляваш се да се усъмняваш в почтеността ми! — изрева Съмърсет.
Вдигна ръка, за да я зашлеви, задето дори е намекнала, че по някакъв начин е замесен в смъртта на Мортимър. Не можеше собствената му дъщеря да подлага на съмнение неговата невинност. Достатъчно беше, че Хайме Мортимър беше посял съмнения в ума на краля. За щастие Хенри се занимаваше с други неща, за да се тревожи за събития, станали в Уелс преди толкова години.
— Само да я докоснете, сте мъртъв. — Гласът на Хайме прозвуча с твърда нотка, когато хвана китката на Съмърсет в железния си юмрук. Щом я пусна, ръката на по-възрастния мъж падна като безжизнена. — Алета е моя съпруга; вече нямате власт над нея. Кълна, се че никога повече няма да вдигнете ръка срещу нея.
Съмърсет премести поглед от Хайме към Алета, изненадан от властността му.
— Спестете си клетвите, Мортимър — изрече той подигравателно, — вече няма полза от тях. — Бръкна в джоба на жакета си, извади един документ и го размаха под носа на Хайме. — Бракът ви с дъщеря ми беше обявен за невалиден и аз я сгодих за лорд Грей. За щастие, семето ви не е успяло да попадне в плодородна почва — продължи той пак така подигравателно. — Издънките на Мортимър никога не са били особено здрави. — И се изсмя пренебрежително. — Но можеш да бъдеш сигурен, селяко, че лорд Грей скоро ще накара корема на Алета да се издуе.
Алета побледня.
— Татко, какво говориш? Кралят знае ли за това? Той сигурно трябва да подпише тези документи.
— Подписани са — каза лукаво Съмърсет. — Беше лесно, защото умът му е зает с Франция и бъдещата му невеста. Действах толкова бързо, колкото можах, Алета, като знаех, че искаш точно това. Лорд Грей ми каза как си потърсила покровителството му, когато си избягала от този твой съпруг.
Той хвърли свиреп поглед към Хайме с презрение, изписано на лицето.
Много чувства връхлетяха Хайме. Дали Алета е планирала всичко това, изчаквайки, докато баща й пристигне? Нарочно ли беше лъгала, настоявайки, че не е търсила покровителството на Грей, когато беше избягала от него? И още по-важното — защо беше се държала така, сякаш се наслаждава на любенето му, реагирайки с такова отдаване, че той беше започнал да й вярва?
Алета знаеше точно какво мисли Хайме, знаеше и че не е вярно.
— Не, Хайме, не е така! Може някога да съм искала да прекратя брака ни, но не и откакто… откакто…
— Стига, дъще! — изрева Съмърсет, хвърляйки й кос поглед. — Свършено е. Вземи си достатъчно дрехи за пътуването до Лондон. Мортимър може да прати останалите по-късно заедно със зестрата ти. Тръгваме веднага.
— Не!
Гласът й трепна от страх.
— Алета няма да ходи никъде с вас.
Гласът на Хайме беше мек, но със стоманена нишка.
— Внимавайте, Мортимър — предупреди го Съмърсет с махване на ръката. — Вие и вашите хора сте много по-малко от нас. Ако решите да се биете, ще умрат хора, а аз пак ще постигна своето. Да дам ли сигнал за атака, Мортимър, или ще оставите дъщеря ми да тръгне необезпокоявана?
Лицето на Хайме се вкамени. Той знаеше, че хората му са готови за бой дори срещу толкова многоброен неприятел, но можеше ли да ги кара да умрат за такава лъжлива жена като Алета?
Алета прочете нерешителността в очите на Хайме и разбра, че е по-близо до смъртта, отколкото някога щеше да бъде. Нямаше никакъв шанс да надвие армия, каквато баща й беше довел. Не искаше нито Хайме, нито баща й да паднат убити на бойното поле. И едното, и другото щеше да я унищожи.
Лорд Съмърсет видя, че дъщеря му не иска да става причина за битка, и реши да се възползва от това.
— Искам да поговоря насаме с дъщеря си — каза той студено и властно.
Лицето на Хайме помрачня.
— Няма да го позволя.
— Моля те, Хайме — изрече уплашено Алета, стремейки се да разпръсне буреносната атмосфера. — Аз… искам да поговоря с татко насаме.
Хайме я изгледа втренчено, кимна и се отдалечи. Късите му, неравни крачки издаваха огромния му гняв. Хващайки Алета за ръката, Съмърсет я поведе по-далече от хората си. Когато я накара да застане с лице към него, чертите му бяха сурови, а устата побеляла от ярост.
— Неблагодарна нещастница! — изсъска той през зъби. — Трябва добре да те набия, за да вкарам малко разум в главата ти. Но ще оставя това на лорд Грей. Може би той ще те накара да се държиш по- уважително към баща си. Обещах, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да издействам свободата ти. Защо сега се държиш така, сякаш никога не си го искала? — Той я изгледа втренчено. — Какво ти е направило това копеле?
— Нещата се промениха, татко. Хайме не е ни най-малко това, за което го мислех.
— Господи, ти си се влюбила в този негодник! — едва не изкрещя Съмърсет.
— Аз… мисля, че Хайме и баща му са станали жертва на ужасно недоразумение — възрази убедено Алета. — Не мога… не, няма да си тръгна. Нито сега, нито когато и да било.
— Значи е вярно — изсъска Съмърсет с презрение, — влюбила си се в него. Лорд Грей скоро ще те освободи от заслепението ти. Не разбирам защо, но той още те иска, въпреки че Мортимър те е използвал. А не мога да си позволя да имам Грей за враг. В един кюп сме.
— В какво? — заинтересува се Алета.
Съмърсет се намръщи.
— Това не те засяга. Ще тръгнеш ли доброволно, или трябва да заповядам на хората си да унищожат Мортимър и да превърнат тази купчина камъни в прах? Мога да го направя, ясно ти е, имам два пъти повече хора от него. Никаква милост няма да има, Алета. Щом наредя на хората си да влязат в бой, никой няма да остане жив. Това ли искаш? Помисли, скъпа, преди да отговориш.
Нямаше нужда Алета да мисли дълго или усилено. Обичаше Хайме прекалено много, за да го види убит в разцвета на силите му. Може би от собствения й баща.
— Ще дойда с тебе — изрече тя тихо, — но отказвам да се омъжа за лорд Грей.
— Не, Алета, трябва да ми обещаеш, че ще се омъжиш за лорд Грей, преди да си тръгна оттук. Иначе ще стане така, както ти го описах.
Поражението притисна тесните рамене на Алета. Съкрушителната му отговорност сякаш я забиваше в земята. Но в края на краищата тя нямаше друг избор и се реши.
— Да, татко, ще бъде както пожелаеш.
Съмърсет се усмихна мрачно.
