— Кажи му го.
Стъпалата й бяха като от олово, когато се обърна и тръгна полека към мястото, където стоеше Хайме, последвана плътно от баща си. Когато отвори уста, за да проговори, гласът й секта. Изсумтявайки отвратено, Съмърсет я смушка в ребрата.
— Кажи му, дъще, кажи му това, което току-що ми каза.
Розовият крайчец на езика й излезе, за да навлажни сухите й устни. Хайме изглеждаше омагьосан от това просто действие. Очите му нерешително се вдигнаха, за да срещнат нейните, когато запъващите се думи привлякоха вниманието му
— Аз… искам да… придружа баща си.
— Кажи му защо, Алета — подкани я безжалостно Съмърсет.
Изражението на Хайме не се промени, той я чакаше да продължи. Алета изгледа стреснато баща си, но той само кимна, показвайки желанието си тя да продължи.
Моля те, Хайме, не ме мрази, замоли се безмълвно Алета, докато изричаше думите, които баща й я караше да каже.
— Преди да напусна Лондон, аз… помолих татко да издейства анулиране и не съм променила решението си.
— Кажи му за годежа с лорд Грей — изрече Съмърсет жестоко удовлетворение.
Нямаше да бъде доволен, докато Хайме Мортимър не бъде унищожен напълно. Ако се задълбаеше в процеса на баща си, това можеше да означава катастрофа за него, лорд Грей и лорд Барлоу, който беше участвал в подялбата на богатството на Мортимър.
— Татко, аз…
— Кажи му, Алета — заповяда Съмърсет.
Ръката му, която почиваше на нейната, я стисна така силно, че Алета трепна от внезапна болка.
— Ще се омъжа за лорд Грей! — извика тя. — Това исках от самото начало, този брак не беше моя идея. Така че виждате, милорд, няма за какво да се биете.
Тъмният поглед на Хайме обгърна цялата й тънка фигура.
— Наистина, милейди, както казвате, няма за какво да се бия. Простете, че мислех другояче. Знаех още отначало, че ме смятате за нещо по-долно от калта по обувките си. Сбогом, милейди, желая на вас и лорд Грей да се наслаждавате един на друг.
Благословена Богородице, как можеше да й позволи да излезе от живота му, крещеше един глас у него. Месеците, които бяха прекарали заедно, нищо ли не означаваха за нея? Може би онези удивителни нощи, когато бяха лежали прегърнати, бяха излетели от ума на Алета, но те бяха неизличимо врязани в сърцето и ума му.
— Хайме!
Тя протегна ръце, но той вече се беше извърнал. Сграбчвайки ръката и, Съмърсет я хвана за раменете и грубо я бутна към кулата.
— Вземи каквото ти трябва за пътуването — излая той.
Хайме не я погледна, докато тя се качваше по стъпалата към кулата с безпомощно превити рамене, без да чуе как баща й му казва:
— Виждаш, че дъщеря ми те ненавижда, Мортимър. Ако си умен, ще се заровиш в порутената си кула и ще оставиш Алета на мира.
Алета се втурна към стаята си, без да престава да хлипа. Не искаше да напусне Хайме, не искаше и да го види унищожен. Бес я чакаше с уплашено изражение.
— Ох, милейди, чух всичко. Какво ще правите?
— Трябва да тръгна с баща си, Бес — изхълца Алета.
— Но вие не можете, вие обичате лорд Хайме!
— Татко ще го унищожи, ако не направя каквото той казва. Познавам го, Бес, ще го направи. Той е невъобразимо богат и има цяла армия. Хайме не би могъл да спечели срещу такова числено превъзходство.
— Аз… страхувах се, че говорите сериозно, там долу в двора. Но трябваше да се досетя, че никога няма да тръгнете по своя воля. Останете, милейди, лорд Хайме ще ви защити.
— Не, добра ми Бес, не мога да рискувам живота на своя мъж. Освен това, ти чу баща ми. Анулирането вече е провъзгласено, вече не съм съпруга на Хайме. Сега престани да подсмърчаш и ми помогни да опаковам една торба за пътуването.
Хайме не се виждаше никакъв, когато Алета се върна в двора. Конят й вече беше оседлан и я чакаше, а лорд Съмърсет не загуби нито миг и веднага я настани на седлото. Ако се беше надявала за последен път да види Хайме, преди да замине завинаги, остана разочарована. С едно движение на ръката Съмърсет подкара малката си армия от двора на замъка, увличайки Алета със себе си. Тя погледна назад само веднъж с лице, изкривено в гримаса на агония.
Хайме гледаше кавалкадата от бойницата на голямата зала с неразгадаемо изражение; очите му излъчваха пустота, каквато не беше чувствал нито веднъж досега. Гледа, докато вече не можеше да вижда Алета сред тълпата войници, които я обграждаха.
— Тя не искаше да заминава, лорд Хайме.
Той трепна силно, не подозирайки, че Бес стои зад него. Изражението му се втвърди.
— Чу я какво каза, Бес. Не се опитвай да смекчиш удара от заминаването й. Това беше нейният избор. Ако беше решила да остане, щях да се бия до смърт, за да я защитя.
— Да — каза тихо Бес. — точно от това се страхуваше тя. Милейди не иска смъртта ви, лорд Хайме, иска ви жив. Единственият начин да ви предпази беше да тръгне с баща си. Обича ви. Освен това — напомни му тя меко, — вече не е ваша съпруга. Лорд Съмърсет се е погрижил за това.
Хайме се извърна към нея с маска на ярост на лицето.
— Алета е моя съпруга и винаги ще бъде моята съпруга, въпреки че не ме обича. —
Обръщайки се рязко, той се отдалечи.
На следващия ден Роуина се върна в кулата. Клюката беше стигнала до селото където живееше знойната брюнетка, и тя не загуби никакво време, за да се вмъкне отново в живота на Хайме. Намери го да седи мрачно пред огнището в залата, взирайки се безцелно в огъня, който отдавна беше догорял. Втурвайки се към него, тя коленичи пред краката му.
— Хайме, тук съм. Няма да те оставя като онази невярна кучка, за която се ожени. Позволи ми да ти помогна да забравиш жената, която те предаде. Ще бъде също като в старото време, Хайме, ще видиш.
Той я изгледа намръщено, не толкова доволен да я види, колкото тя се беше надявала.
— Остави ме на мира, Роуина, не съм добра компания за никого точно сега, още по-малко пък за тебе.
— Не ме отпращай, любов моя, мога да те облекча и да направя нощите ти по-поносими.
Той я изгледа косо.
— Прави каквото искаш, Роуина, няма значение.
Извърна се и продължи да се взира в изстиналото огнище. След като беше спечелила правото да остане в кулата, Роуина реши да не насилва късмета си. Знаеше, че с времето Хайме ще се обърне към нея за утеха, а след това ще бъде само въпрос на време тя да го убеди да я направи своя съпруга.
Дните минаха бавно. Но за нейно нещастие той не правеше никакви опити да спи с нея. Всъщност, като че ли не осъзнаваше, че тя живее в кулата. Пиеше много, често заспивайки в залата, положил глава на масата и стиснал чаша ейл. Хората му се тревожеха за него, Гейлърд не беше на себе си от безпокойство. Никога не беше виждал Хайме в такова окаяно състояние. Измъчваше мозъка си с мисли как да го измъкне от отчаянието му, но когато се разчу, че Алета и лорд Ивън щели скоро да се оженят, той се уплаши, че Хайме ще изгуби представа за действителността.
Едва не стана точно така. Гневът на Хайме беше невиждан; той изпадна в пиянско буйство, което трая цяла седмица. Отчаяно мъчейки се да го издърпа от ръба на безумието, Гейлърд предложи да се заемат пак
