За съжаление не го достигна. Двама мъже пристъпиха напред. Използвайки дръжките на мечовете си, те го зашеметиха със силни удари по главата. Хайме тупна тежко на мокрия пясък, проклинайки Алета с последния си съзнателен дъх.
Сватбеният ден на Алета наближаваше с плашеща бързина. Тъй като не можеше да излиза от градската къща, тя чезнеше в разкошно отегчение в своята стая. Беше благодарна, че лорд Грей не се върна, след като го беше нападнала, когато се опита да я изнасили, но беше вкусила гнева на баща си заради своето дръзко поведение. Когато научи какво е направила, я удари с такава сила по лицето, че белегът остана да личи повече от една седмица. Когато тя му каза, че Грей е искал да спи с нея преди сватбата, той й се стори шокиран, но не се извини, че я е ударил.
— Не е като да си девица — беше казал, не смеейки да я погледне в очите, като че ли засрамен от случилото се. — Нямаше подобни оплаквания, че ще спиш с Мортимър.
А сега, когато до сватбата оставаше само една седмица, Алета разбра нещо, което я зашемети. Често се беше чудила защо семето на Хайме не се е захванало в утробата й, но сега вече не се чудеше. Знаеше без никакво съмнение, че очаква дете от Хайме. Не беше имала женския си период вече два месеца; гърдите й бяха чувствителни и почти всяка сутрин й се гадеше така силно, че едва успяваше да стигне до нощното гърне.
Знаеше, че баща й ще побеснее, когато научи за бременността й, а можеше само да предполага каква ще бъде реакцията на лорд Грей. Щеше ли да се разгневи така, че да развали годежа, питаше се с надежда. Не, реши тя. Имаше нещо повече в предложението му за брак, много повече от това, мъж да иска жена. Нещо, което включваше тайни, неизвестни на Хайме. Нещо повече от обикновена алчност подклаждаше омразата на Ивън към рода Мортимър, реши тя проницателно. Тъмни тайни се криеха някъде в дълбокото минало. Тайни, известни само на Ивън Грей.
Два дни преди сватбата лорд Съмърсет предаде нареждане Алета да отиде при него в залата.
— Какво има, татко? — запита тя с надежда. — Да не би лорд Грей да е променил намеренията си за сватбата?
Той я изгледа раздразнено.
— Лорд Грей се върна триумфално в Лондон. Господарят на мрака най-накрая е хванат и очаква екзекуцията си и подземията на Уайтхол.
Изражение на върховен страх се изписа на лицето на Алета.
— Господарят на мрака ли? — ахна тя. — Сигурен ли си, татко?
— Да, дъще, но няма нужда да ти казвам името му, защото този негодник ти е добре познат. Откога знаеш за Хайме Мортимър?
— Аз… не знам за какво говориш. — Никога не би предала Хайме, дори целият свят да знаеше тайната му. — Той добре ли е?
— Колкото може да се очаква при тези обстоятелства, скъпа, докато кралят се върне в Лондон, за да заповяда екзекуцията. Това е голямо постижение за Ивън. Трябва да се гордееш с бъдещия си съпруг.
— Да се гордея, че мъжът, когото обичам, е в затвора и очаква екзекуция ли? Не, татко, Хайме може би е нарушил закона, но на него му е била сторена много по-голяма злина. Не мога да се омъжа за лорд Грей. Ако ме обичаш, няма да настояваш за този фарс. Не го обичам. Принадлежа на Хайме.
— Любов — изсмя се Съмърсет. — Какво знаеш ти за любовта? Аз не обичах майка ти, когато се оженихме, но се разбирахме достатъчно добре, докато тя не умря при раждане. Жалко, че брат ти умря заедно с нея.
— Защо не се ожени повторно, татко? — полюбопитства Алета.
Макар че беше имал достатъчно любовници, тя се чудеше защо никога не е почувствал нуждата да вземе друга съпруга и да създаде мъжки наследник.
Съмърсет се поколеба, после реши да й каже истината.
— Нямам нужда от мъжки наследник — осведоми я той. — Разбрахме се с лорд Грей, след като хлапето на Мортимър изчезна и се смяташе, че е умряло. Сгодих те за лорд Грей с намерението той да стане мой наследник. Не ми пречи в това, Алета. Трябва да признаеш, че съм бил много снизходителен баща и съм искал от тебе само послушание.
— И аз бях много покорна дъщеря, татко, но не мога да ти де покоря за това. Обичам Хайме.
Темпераментът на Съмърсет експлодира.
— Как може да обичаш този селяк? Когато кралят санкционира брака между вас, ти ме помоли да се намеся. Какво ти е направил, за да привлече лоялността ти?
Алета отвори уста, за да отговори.
— Не, не ми казвай, вече знам. Очевидно този мъж е майстор на съблазняването и те е превърнал в безсрамна блудница, обвързана от страстите на плътта. Чуй ме добре, дъще, настоятелно те съветвам да оставиш тази неуместна страст за лорд Грей.
— Не, татко, не мога да се омъжа за лорд Грей — настоя Алета.
— Нямаш думата по този въпрос. Ивън ще дойде тук веднага, за да уреди последните неща за сватбата. Затова те повиках.
Като че ли по даден знак Ивън Грей влезе в залата с твърди и уверени стъпки. Дори от разстояние Алета виждаше, че арестуването на Господаря на мрака е засилило егото му и е подхранило арогантността му. Взря се настоятелно в нея, преди да поздрави излиятелно Съмърсет. Едва след като размени приветствия с него, се обърна към Алета и каза:
— Милейди, изглеждате възхитително. Очаквам с нетърпение сватбения ни ден.
В гласа му се долавяше нотка на заплаха, която изплаши Алета. Тя знаеше, че той нито е забравил, нито е простил това, че го беше нападнала, и че възнамерява да я накара да си плати за това.
Поемайки си остро дъх, тя каза:
— Няма да има сватба, милорд.
Очакваше силна реакция, но Грей просто се усмихна самодоволно.
— Колко жалко, милейди, че трябва да чакам два дни, за да започнем с уроците ви по смирение и покорство.
— Тъй като вие двамата с баща ми упорито пренебрегвате моите желания, съм принудена да разглася причината, поради която не мога да стана ваша съпруга. — Тя спря многозначително, после избъбри: — Нося дете от Хайме.
Грей стана смъртноблед, а после яркочервен.
— Кучка! — нападна я той. — Ако мислиш, че щом носиш семето на Мортимър в мекия си корем, това ще ме спре да се оженя за тебе, много си сгрешила. Той може да те е разорал, но само аз ще имам законни деца от тебе. Копелето, което носиш, може и да не доживее светлината на деня. А ако случайно се роди, лично аз ще се погрижа да бъде удушено веднага след това.
— Не! — извика ужасена Алета. Никога досега не беше познала такъв ужас. — Дори вие не може да сте толкова жесток! — Обърна се към Съмърсет с широко разтворени от страх очи. — Татко, умолявам те, не допускай това престъпление.
Съмърсет се намръщи смутен. Двамата с Грей бяха извършили някои подли неща в миналото, но дори той не беше убеден, че убийството на невинно дете е нещо редно.
— Няма нужда от такива драстични мерки, лорд Грей — обади се той. — Ако детето оживее, само трябва да му намерим добър дом.
— Аз ще решавам кое е най-доброто за съпругата ми — каза Грей студено и многозначително. — Нима толкова скоро забравихте, че и двамата сме в тази работа?
Съмърсет разпознаваше опасността, щом я видеше. Двамата с Грей бяха дълбоко затънали в минали бъркотии и той не можеше да си позволи да го ядосва.
— Ще бъде както кажете, милорд — изрече Съмърсет, подчинявайки се на логиката на Грей. — Алета ще бъде ваша и ще можете да правите с нея каквото искате, но знайте, че ще ми бъде много неприятно, ако тя бъде наранена.
— Вашата загриженост ме трогва. — Сарказъм капеше от гласа на Грей. — Чаках много време, за да се оженя за нея. От нея зависи колко сила е необходима, за да я направя покорната съпруга, каквото желая.
