отдалечи от него.
— Нищо не сме говорили за пари — оплака се кисело Грей.
— Ах, милорд, но този път ще ви кажа кой е Господарят на мрака и къде може да го намерите още тази нощ. Това сведение не е ли достойно за награда?
— Знаеш кой е Господарят на мрака? — Грей не повярва. Но толкова се нуждаеше от тази информация, че беше склонен да плати каквото и да било. — Ще видиш, че съм много щедър, жено — каза той.
Гласът на Роуина се втвърди.
— Колко щедър, милорд?
— Ама и ти си една продажна кучка.
— Жена в моето положение не може да си позволи друго.
Грей я изгледа втренчено, после каза:
— Чакай тук.
Тя го загледа втренчено, когато той се обърна и изчезна нагоре по витата стълба. Минаха цели десет минути, преди да се появи отново и да сложи малка платнена торбичка в ръцете й. Роуина вдигна торбичката, надникна вътре и се усмихна доволно.
— Това задоволява ли те?
Тя кимна, наистина удовлетворена.
— Вие сте повече от щедър.
— Името, Роуина. Ако хвана Господаря на мрака, това ще бъде голямо постижение.
Внезапен пристъп на чувство за вина обхвана Роуина. Как да предаде мъжа, когото някога беше обичала толкова страстно? Но после си спомни безсърдечния начин, по който я беше изхвърлил от леглото и от живота си, и решението й се затвърди. Не дължеше на Хайме Мортимър никаква лоялност.
Гърлото й внезапно пресъхна и думите едва си пробиваха път през напуканите й устни.
— Хайме. Хайме Мортимър е Господарят на мрака.
Злобна усмивка загрози лицето на Грей.
— Мортимър! Това крадливо копеле! Знаех го, но нямах доказателство. Откога знаеш?
Изплашена от мрачното му настроение, Роуина реши, че за нейно добро ще е да го излъже.
— От вчера, когато дочух Хайме и Гейлърд да говорят за кораб, който щял да пристигне тази нощ.
— Тази нощ ли? — запита остро Грей. — Къде?
— В едно заливче на около пет мили от кулата, където вместо скали има гора и пясъчен бряг. Местните го наричат Северния бряг. Ще закарат контрабандните стоки в кулата с фургони. Само това успях да чуя.
— Достатъчно е, жено — Той я изгледа подозрително. — Признавам, че съм любопитен. Защо предаваш любовника си?
Усмивката на Роуина стана отблъскваща.
— Това арогантно копеле ме отпрати. Не е същият, откакто онази бледа кучка влезе в живота му.
Грей се намръщи.
— Да не би случайно за говориш за лейди Алета?
— Да — изсъска Роуина. — Въпреки че е сгодена за вас, милорд, Хайме още е обсебен от тази вещица. Изгони ме от леглото си. Предупредих го, че ще си отмъстя, но той не пожела да ме чуе.
— Предаден от отмъстителна жена — измърмори Грей под носа си. — Колко удобно. — И добави на глас: — Задължен съм ти, жено. И ако това е някакво успокоение, Алета скоро ще бъде моя съпруга и Мортимър вече няма да се доближи до нея.
Нощта беше безлунна, идеална за онова, което си беше наумил Хайме. Ниски облаци се търкаляха откъм морето и от земята излизаше тънка мъгла. Удари полунощ точно когато той тръгна надолу по дългата вита стълба. Гейлърд го чакаше в залата.
— Готов съм — каза старецът.
Хайме го изгледа остро, мислейки, че никога не му е изглеждал по-остарял или по-крехък, отколкото сега, с прегърбената си фигура, увита в черно наметало. Това го накара да се замисли и той внезапно осъзна, че Гейлърд е прекалено стар, за да се занимава с такива неща. Интуицията го предупреди да не взема стареца със себе си тази нощ.
— Не и този път, приятелю — изрече Хайме и го тупна по рамото. — Тази вечер оставаш в кулата да направляваш фургоните, когато пристигнат. Знам, че наемниците разбират какво става тук, но не искам да ги въвличам в незаконните си дейности. Ако някой от тях се събуди, гледай да останат в помещенията си, докато контрабандните стоки бъдат скрити в тайната стая.
— Не, Хайме, ще дойда с тебе, както винаги. Лош късмет е да правим промени сега.
— Направи каквото ти казвам, Гейлърд — изрече рязко Хайме.
Обърна се и се отдалечи, преди аргументите на Гейлърд да го разколебаят. Да рискува собствения си живот беше едно, но да изложи стареца на опасност беше съвсем друго нещо.
Контрабандистите вече се бяха събрали на Северния бряг, когато Господарят на мрака пристигна. Чакаха го да даде сигнал на кораба, закотвен извън залива. Щом запалиха фенерите, за да известят кораба, всички тревожно зачакаха пристигането на първата лодка, пълна със стоки. Хайме седеше на седлото на неспокойно танцуващия си жребец, напрегнат и бдителен. Сетивата му подсказваха, че нещо не е наред. Макар че не виждаше и не чуваше нищо необичайно, всяко нервно окончание у него крещеше за предстояща опасност.
Първата лодка вече беше разтоварила и друга беше заела мястото й. Контрабандистите работеха тихо и ефикасно, складирайки бързо бъчвите и сандъците на брега в очакване на фургоните. Хайме въздъхна облекчено, когато е последната лодка беше разтоварена и капитанът на кораба си получи парите и си тръгна. Когато чу скърцането на колелата на фургоните, напрежението му понамаля, макар да знаеше, че все още има опасност, докато контрабандните стоки не бъдат благополучно скрити под кулата.
Фургоните стигнаха до брега и Хайме се обърна, за да наблюдава как загърнатите в наметалата си каруцари насочват конете към струпаните бъчви. Предчувствие за нещо тъмно и страшно се разливаше из цялото му с всеки удар на сърцето. Нещо не беше наред! Хайме слезе от коня взе един фенер и се приближи предпазливо към първия фургон. Каруцарят изглеждаше нервен и когато вдигна очи към него, Хайме разбра!
Гласът му прогърмя в нощната тишина.
— Клопка! Бягайте, бягайте!
Мъжете се пръснаха във всички посоки, научени от Хайме да бягат веднага, когато ги предупреди, и да задават въпроси по-късно. Настана истински ад, когато десетки въоръжени мъже изскочиха от фургоните с извадени мечове и готови за бой. Хайме се хвърли към коня си, когато видя още мъже да се материализират от гората край брега. Макар че бягството му беше затруднено, със задоволство забеляза, че повечето мъже от селото са избягали. Предупреждението му беше дошло тъкмо навреме.
Завъртайки се рязко, той забеляза жребеца си, опита се да стигне до него преди бирниците и се озова лице в лице с Ивън Грей. Грей стоеше изправен пред него с меч в ръка и шестима мъже наоколо си, въоръжени и готови моментално да пронижат Хайме.
— Опасната ти игра свърши, Мортимър — изрече подигравателно Грей. — Или по-скоро, Господарю на мрака?
— Ясно — изрече Хайме със спокойствие, което вбеси Грей.
— Ако се питаш откъде съм узнал самоличността ти, нека да кажем, че една много красива жена ми го разкри.
Макар че Грей нарочно пропусна името й, Хайме знаеше, че говори за Алета.
— Предайте моите поздрави на тази ваша жена — каза той с ледено презрение.
— Непременно. Междувременно тя с удоволствие ще узнае, че най-накрая ще пожънеш наградата за нечестивите си дела. И кралят ще ми благодари, че съм спрял изтичането на данъците от хазната му. Твоето задържане и екзекуцията ти ще бъдат достоен край за сина на един изменник. Съдбата е наредила синът да умре по същия начин като бащата.
— Копеле! — изръмжа Хайме и се хвърли върху Грей.
Ако успееше да докопа гърлото му, нямаше да го пусне, докато не изстиска и последния живот от него.
