— Бен…
— Той е прав, Деър — намеси се Рой. — Вземи и брат си. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че не си сам.
— Татко… — заекна Деър, внезапно не можейки да намери думи. — Не мога да го обясня, но е наложително да намеря Кейси. Не мога да я оставя в ръцете на войниците. Не знам какъв й е на нея този О’Мали, но със сигурност ще разбера.
Рой се вгледа напрегнато в Деър, смутен от изблика на страст, който прозираше в сивите дълбини на очите му. Някак си в последните няколко седмици Кейси беше започнала да означава много за сина му. Той горещо се молеше тя да отвърне на чувствата му и двамата да преодолеят предразсъдъците, които сигурно щяха да се изпречат помежду им. Тоест, ако Деър успееше да спаси Кейси от строгото наказание, което си беше навлякла, подпомагайки избягал затворник. Рой вярваше в способността на Деър да преодолява всякакви трудности. Но понеже губернаторът трябваше да се справя с възникналия бунт, бъдещето на Кейси не изглеждаше много обещаващо.
Но на глас изрече:
— Разбирам, сине, и ти желая късмет.
— Благодаря, татко — усмихна се Деър, стисвайки рамото на баща си. — Има още нещо. Не казвайте нито дума за онова, което ви разправих. Още не знаем кой е издал Кейси, но може да е всеки от прислужниците в къщата или работещите затворници.
След това мрачно заключение Деър отиде да си легне, жадувайки по-скоро да дойде зората, която ще го приближи до откриването на Кейси.
От момента, когато Мег чу, че Деър е отишъл да посети Робин в затвора, тя непрекъснато беше нащрек. Дали Кейси бе казала на Робин кой ги е издал и дали Робин на свой ред беше разкрил името й пред Деър? Когато мислеше за неукротимия гняв на Деър, тя искаше да избяга, но не можеше, защото щеше да спечели много, ако Деър останеше в неведение за нейните интриги. Той беше наградата, която тя се надяваше да грабне за себе си. Затова остана и когато Деър се върна, а не я повика веднага, тя знаеше, че е разкрита.
Мег разбра, че веднага трябва да го атакува, докато е още уязвим и наранен от внезапното изчезване на Кейси. Тя нямаше представа, че Деър знае къде е Кейси, а още по-малко — че възнамерява да я открие.
Мег изобщо не се притесняваше, че беше обещала да се омъжи за сержант Граймз в мига, когато се еманципира. С парите от откраднатите от нея украшения сержантът смяташе да си купи ферма, и то за дребни пари, и да стане богат, отглеждайки овце, подобно на Джон Маккартър. С достатъчно капитал можеше да подаде оставка от Корпуса и започне да изкупува земите на дребните фермери и еманципантите, които постепенно биваха докарвани до фалит поради действията на Корпуса. Но Мег не се интересуваше то плановете на сержант Граймз, защото си беше намислила разни хубави неща. Деър Пенрод беше два пъти… не, десет пъти повече мъж, отколкото Граймз, а тя възнамеряваше да получи за себе си най-доброто.
Беше доста след полунощ, когато Мег, увита в наметало, излезе тихо от стаята си, плъзна се безшумно през тъмната къща и се качи по стълбите. Спря пред вратата на Деър, но само за момент. Натискайки дръзко дръжката, тя се вмъкна в притихналата стая. На нощната масичка имаше груб свещник, а Деър спеше, завити с чаршаф, който се беше набрал на кръста му. Горната част на тялото му лъщеше като течен бронз под трепкащата светлина на свещта и Мег се приближи, омаяна от гледката. Когато стигна до леглото, тя отметна наметалото от пищното си тяло, изгарящо от копнеж. Повдигайки крайчеца на чаршафа, тя се вмъкна в леглото и се сгуши в топлата извивка на тялото му.
Сънищата на Деър никога не бяха изглеждали толкова реални. Топлото, нежно тяло, което се притискаше толкова интимно към неговото, не можеше да принадлежи на друга освен на Кейси. Толкова силно ли я желаеше, че тя му се явяваше като по магия? Изживявайки фантазията си до краен предел, Деър притисна видението в прегръдките си.
— Ах, любов моя — прошепна той, близвайки врата й. — Сладка моя Кейси.
Мег се намръщи, никак не й харесваше да я наричат с името на друга жена, но се страхуваше да не разпръсне заблудата му. Надяваше се, че когато започнат да се любят, той няма да може да спре. Използвайки всичките си забележителни умения, тя го привличаше към заложената от нея клопка.
Служейки си еднакво умело с ръцете и устните си, Мег увличаше Деър все по-дълбоко и по-дълбоко в мрежата на страстта, докато той не обръщаше внимание на нищо друго, освен на копнежа си да обладае жената, която беше пленила сърцето му. С пулсираща и набъбнала мъжественост, Деър се надвеси над любимата си, готов да се слее с нея. Но щом отвори очи, за да види изражението на красивите й черти в мига, когато я обладаеше, зрението му се замъгли при вида на русите плитки, разпилени по възглавницата му.
— Побързай, Деър — настоя Мег, задъхана, докато извиваше хълбоците си към него в няма подкана.
Колкото и да нямаше търпение, Деър се поколеба и едно неясно подозрение проникна в съзнанието му. После внезапно осъзна, че това не е сън и жената в прегръдките му със сигурност не може да бъде Кейси. Не и ако косата й за една нощ се е променила от червена на руса. Бушуващата му страст замря и отмина също така бързо, както се беше възпламенила, и той се дръпна, борейки се да се освободи от стисналите го ръце на Мег.
— По дяволите, Мег, какво правиш тук?
— Не се ли радваш да ме видиш, Деър? — измърка тя съблазнително. — Знаех, че ще бъдеш сам тази нощ и ще имаш нужда от мене. Никога няма да те изоставя, Деър, не като…
Изречението замря по средата, но не беше необходимо тя да произнася името, за да схване той какво има предвид. Изтъркулвайки се по гръб, Деър изстена:
— Върви си, Мег.
— Не бъди глупав, Деър — замоли се Мег. — Аз съм там, където искам да бъда, където ми е мястото. Забрави за Кейси. Люби се с мене. След малко ще те накарам да забравиш всичко освен това, което мога да направя за тебе. Ще се еманципирам скоро и ние…
Скачайки на крака, Деър грабна наметалото на Мег от пода, където го беше захвърлила, и й го метна.
— Облечи се и излизай. Това, което предлагаш, е абсурдно. Знаеше си го още от самото начало. Ще призная, че ми беше приятно да бъдем заедно няколко пъти, но и на тебе ти харесваше. Не съм се възползвал от тебе, Мег. Ти потърси леглото ми доброволно, дори с желание.
— Не ме отблъсквай, Деър — замоли се тя, увивайки се в наметалото, когато видя суровото изражение, по лицето на младия мъж.
Как можаха нещата така да се объркат, запита се тя отпаднало. Беше толкова сигурна, че Деър ще се върне при нея, щом Кейси изчезне. Как е могла така да подцени дълбочината на чувствата му към тази малка вещица? Нищо не ставаше по начина, по който го беше замислила.
Тя вече прекрачваше прага, когато едно ужасно подозрение изпъкна в мозъка на Деър.
— Не си ми казала всичко, нали, Мег? — нападна я той с хладна решимост. — За Кейси, искам да кажа. Кой всъщност открадна онези украшения?
— Аз… не знам за какво говориш — заекна Мег. — Казах ти всичко, което знам.
— Може да си, а може и да не си — изрече загадъчно Деър. — Времето ще покаже.
— Ка… какво искаш да кажеш?
Паниката я овладя като демон отмъстител.
— Нищо. Но когато намеря Кейси, истината ще излезе наяве.
— Да намериш Кейси? — повтори неразбиращо Мег.
Не беше мислила за това.
— Заминавам утре сутрин и няма да се върна без нея.
— Чух, че била издирвана от властите — осмели се Мег.
— Ще мисля за това, когато му дойде времето. В момента нищо друго няма значение, освен да намеря Кейси.
— Значи наистина държиш на нея — каза невярващо Мег.
