Спусна се надясно, но пътят й беше пресечен от Бърт. Наляво се оказа приклещена от огромния Арти.
— Аз… аз не съм сама — предупреди ги тя, надявайки се да ги обезсърчи.
— Да виждаш някой наблизо, приятел? — запита хитро Бърт.
— Няма никой, само това момиче — отвърна Арти, вдигайки очи. — От толкова време не съм имал други освен ония черни туземки, че вече забравих какво е бяла жена.
— Е, напълни си очите, приятел, защото тая наистина си я бива.
И напълно внезапно, без никакво предупреждение Бърт скочи и хвана Кейси съвсем лесно, като ранено птиче.
— Не! — изпищя тя, борейки се напразно, за да се освободи от желязната хватка.
— Побързай, Бърт, че ми се пукат гащите от мерак! — изпъшка Арти, посягайки да опипа дупето на Кейси.
— Махни си мръсните ръце от мене! — извика Кейси, ритайки с босите си крака.
— Помогни ми да я издърпам в храстите, може да има още някой с нея — изгрухтя Бърт, потейки се от усилието да усмири дърпащата се Кейси.
И двамата я повлякоха навътре в гъсталака.
Деър и Бен навлязоха тихо в гъстата растителност, забили очи в пътеката пред себе си, за да не пропуснат знаците, описани им от Кулонг. Всяка пещера, скрита в подножието на хълмовете, би била трудна за намиране, но да открият точно определена пещера беше почти невъзможно, без да следват специфични указания.
— Ето я скалата, прилича на комин! — посочи развълнуван Бен. — Кулонг каза да вървим надясно, докато стигнем до изкривеното дърво. Пещерата трябва да е точно зад него в посока към хълма.
Деър кимна, без да говори, внимавайки в знаците наоколо си.
Изкривеното дърво се появи пред тях, точно както беше казал Кулонг, и два чифта сиви очи се взряха в околните хълмове и скали, търсейки малкия отвор на пещерата. Деър го забеляза пръв. Но ако храстите не бяха отместени, разкривайки тесния вход, двамата можеше и да не намерят пещерата толкова лесно.
— Виждам я! — възкликна Деър. За щастие бяха оставили конете си в селото, при Кулонг, защото беше твърде трудно да яздят през гъстата гора. — Да вървим, Бен. Само внимавай. Както изглежда, някой току- що е влязъл или излязъл оттам.
Зареждайки и насочвайки пистолета си, Деър тръгна напред и спря пред самия отвор на пещерата.
— Кейси — подвикна той и гласът му отекна в празното пространство. — Ако си вътре, моля те, излез. Аз съм, Деър.
Никакъв отговор.
Вътре в пещерата Тим чу глас, който викаше Кейси да излезе. Това някакъв капан ли беше, запита се той отчаяно. Макар че беше чувал Кейси да споменава името на Деър Пенрод, и то много пъти през изминалите дни, това все пак можеше да е някаква хитрост. Да отговори ли? Беше ужасно разтревожен, защото Кейси още не се беше върнала. Деър Пенрод може би представляваше заплаха за свободата им, но му трябваше помощ, в случай че Кейси беше в опасност, както вече подозираше. Изправяйки се неуверено на крака, той се запъти към отвора на пещерата точно когато Деър нахлу вътре.
Отначало той помисли, че пещерата е празна, докато не видя една мършава фигура да излиза от сенките, опирайки се на стената. Осъзнавайки, че мъжът не може да представлява заплаха за него, Деър запита рязко:
— Вие ли сте Тимъти О’Мали?
— Да — отвърна Тим със слаб глас.
— Къде е Кейси? — беше следващият въпрос на Деър.
— Излезе, за да потърси вода и храна — каза Тим, пристъпвайки напред. — Аз съм Тим О’Мали.
— Знам — отвърна Деър със стегнато гърло. — Аз съм Деър Пенрод.
Когато светлината, навлизаща пред отвора на пещерата, падна върху Тим, Деър зяпна шокиран. Видът на мъжа подсказваше, че е бил много болен; беше само кожа и кости, очите му блестяха от треска.
— Седни — заповяда малко троснато Деър. — Седни, преди да си паднал. — Без да чака друго подканване, Тим се подчини. — Сега ми кажи къде да намеря Кейси.
— Не съм сигурен — отвърна Тим, — но ако наблизо има поток, там ще я намерите. Тя каза, че ще се опита да улови риба или някое малко животно, за да имаме какво да вечеряме. Не сме яли нищо освен сушени плодове и сушено месо напоследък. Водата също свърши. Исках аз да отида, но… проклета слабост! Ще ви бъда много благодарен, господин Пенрод, ако отидете да я потърсите, защото доста отдавна я няма.
— Ще я намеря, О’Мали — обеща мрачно Деър. — Не може да е отишла далече.
— Господин Пенрод — поколеба се Тим. — Няма да й сторите зло, нали?
Стреснат, Деър се взря във високия мършав ирландец, питайки се какво му е казала, Кейси за техните взаимоотношения.
— Не, О’Мали, нищо не я заплашва.
— Ще дойда с тебе — предложи Бен.
— Не, оставаш при О’Мали — беше късият отговор на Деър. — Донеси му вода и храна от торбите ни и се погрижи за него. Още много му трябва, докато оздравее напълно.
Излизайки от пещерата, Деър последва звука на течащата вода с надеждата, че бурята няма да се разрази скоро и той ще има време да намери Кейси и двамата да потърсят подслон преди надигащия се потоп. Проклета да е, задето не му повярва! Това нямаше да се случи, ако тя беше дошла при него с проблема си, вместо да замесва Робин. Той някак си щеше да намери начин да помогне на приятеля й.
Светкавица проряза небето, незабавно последвана от силен гръм, което накара Деър да ускори ход. Внезапно той се озова пред потока и забеляза изоставената кана, която Кейси беше напълнила с вода. Един бърз оглед на околността му даде да разбере, че Кейси я няма. Защо ще тръгва, без да вземе водата, която е дошла да налее? После той забеляза роклята и ризата, захвърлени на земята. Тревожни камбани забиха в главата му, ледена тръпка разтърси тялото му. Някакво неясно чувство дълбоко в костите му подсказваше, че на Кейси й се е случило нещо ужасно.
В следния миг, заглушен от гръмотевицата, до ушите му долетя звук, който накара сърцето му да се разтупти бясно в гърдите. Писък. Ранено животно? Не, този звук идваше от човешко гърло; след него той ясно чу шум от борба, а после още един писък. Като огледа бързо бреговете на потока, Деър видя, че нещо е смутило покоя на високата трева, оставяйки неравна следа. Не беше необходимо голямо следотърсаческо умение, за да тръгне по тази следа през гъстата гора. Промъквайки се извънредно предпазливо, той скоро се натъкна на ужасна гледка, която смрази кръвта във вените му и спря дъха му.
Двама мъже влачеха към гъстите храсталаци Кейси, гола и отчаяно дърпаща се. Ужасеният й писък раздвижи вцепенените крака на Деър. Това и непоносимата мисъл, че тези мъже я докосват по такъв начин.
Червена мъгла се спусна пред очите на Деър, когато той извади пистолета си, зареди го, прицели се и стреля. Куршумът се заби в седалището на Бърт.
— Копеле такова! — изръмжа Деър към разбойника, който изрева от болка и шок.
Без да чака Деър да презареди и да насочи вниманието си към него, Арти изхърка, вдигна отчаяно ръце и побягна. Като пусна тутакси плячката си, Бърт го последва, хванал се за раненото място.
Надвесвайки се над Кейси, Деър свали жакета си и го наметна върху треперещите й рамене.
— Любов моя — трепна от вълнение гласът му, — какво ти направиха?
— Деър… не мога да повярвам, че си тук — захлипа Кейси, вкопчвайки се трескаво в предницата на ризата му. — Слава богу, че пристигна, преди тези мъже… преди да…
Той я прегърна здраво и я зауспокоява:
— Всичко свърши, любов моя, тук съм. Няма да допусна да те наранят.
Вятърът свиреше в короните на дърветата покрай тях и бурята която се очакваше цял ден, най-накрая се разрази. Но за мъжа и жената, коленичили в калта, нямаше буря, нямаше дъжд; не съществуваше нищо друго освен тях двамата, увити в пашкул, който не позволяваше никой да наруши усамотението им.
— Кейси, ако се беше случило нещо с тебе, не знам какво щях да направя.
Очите им се срещнаха и останаха така; немият призив на Деър намери отговор в изумрудените дълбини,
