които отвръщаха на погледа му. Неговият отговор беше нежен и изпълнен с любов и безмълвна ласка. Сякаш тялото му жадуваше за нейното и той пиеше жадно образа й. Хвърлиха се в прегръдките си и се вкопчиха отчаяно един в друг.
Без да мисли за вилнеещите стихии, той започна да обсипва с целувки бузите и устата й, гърлото и чувствителното място, където шията й се срещаше с раменете. Дъждът плющеше в ритъм със сърцето на Кейси, докато Деър продължаваше да я засипва с неимоверно нежни целувки, които ставаха още все по- трескави при мисълта, че можеше да я загуби завинаги.
Устните им се сляха в прилив на кипяща страст, засилена от тръпката на опасността и все по- засилващата се буря. Кейси трепереше, не от страх, а от трескаво желание.
— Ами ако те бях загубил? — изстена Деър и мисълта внезапно го отрезви.
Отговорът й отлетя с порива на вятъра. Въпреки плисъка на дъждовните капки и рева на гръмотевиците, те бяха недосегаеми в своя опасно чувствен свят, където не съществуваше нищо друго освен тях двамата. Когато една светкавица проряза небето, Деър внезапно осъзна, че иска тази жена. Отчаяно. Не само за малко, а завинаги.
Всяко нервно окончание като че ли оживяваше, докато умелите му ръце я дразнеха и докосваха, а устата му изгаряше нейната като горещо клеймо, оставяйки своя отпечатък върху плътта й за вечни времена. Целувката му опустошаваше устата й — изискваща, властна, възхитителна. Ръката му обхвана едната нежна гърда, притискайки зърното между пръстите, и започна да го гали, докато то не се превърна в набъбнало чувствено обещание.
Името му гореше на езика й, неговата жажда ставаше и нейна, когато сякаш по собствена воля пръстите й трескаво затърсиха копчетата на мократа му риза, смъквайки я от раменете му, за да я захвърлят в калта. Объркването за миг замъгли реакцията му, но прошепнатите молби на Кейси скоро го извадиха от вцепенението.
— Кейси, любов моя, сигурна ли си? Толкова много преживя.
— Деър, моля те, аз… имам нужда от тебе, за да премахна ужасните докосвания на онези разбойници от тялото ми. Моля те, люби ме.
Кейси не чувстваше и не чуваше стихиите, бушуващи около нея, когато топлите устни на Деър започнаха да галят полуразтворените й устни, завладявайки горещите, влажни дълбини. Тя ахна, покорена от това усещане. После той плъзна горещи устни по гърдите й, задържайки се с влудяваща бавност върху зърната, като облизваше дъждовните капки, които се събираха на ручейчета в долинката между двете хълмчета.
Милувките му представляваха изтънчено мъчение и тя го подканваше да продължава, казваше му от какво има нужда, изстенваше името му отново и отново. Деър реагира, като смъкна мигновено останалите си дрехи и отново започна възбуждащото галене, докато Кейси не започна да пулсира от желание.
Не остана нито един инч от тялото й, който да не беше подложен на вълшебното мъчение на неговия допир, нито едно ъгълче на душата й, което да не го приветства с преливаща радост. Ласките му стигнаха до вътрешната повърхност на бедрата и тя потръпна под изследващите му пръсти. Без да мислят за мократа земя под тях, двамата се отпуснаха долу, вплетени в огнения танц на страстта.
Той я целуваше цялата, придвижвайки се бавно надолу по тялото й, езикът му затрептя във вдлъбнатинката на пъпа й, стигайки още по-надолу, докато устните му не докоснаха нежните й бедра. Измъчващите върхове на пръстите му галеха вътрешната повърхност на бедрата й, приканвайки ги да се разтворят, докато езикът му се прокрадваше все по-близо… Кейси ахна, когато той сграбчи разтворените й крака, дръпвайки ги към търсещите си устни. Тя потрепери, когато топлата влажност на устата му започна да я гали и разтърсва, а дъхът й започна да излиза на болезнени тласъци. Тогава езикът му се превърна в горещо, мокро острие, което навлизаше навътре в нейните дълбини, и тя изстена, стискайки тила му, за да го привлече още по-навътре в себе си. И тогава насладата избухна като ослепителна светкавица, която съперничеше с тези над главите им.
Деър се плъзна нагоре, за да целуне устата й. Тя усещаше вкуса си по устните му и това отново я възбуди. Внезапно те се превърнаха в борци, а не във влюбени, всеки се бореше за надмощие, всеки изискваше другият да се предаде. Тя извика от удоволствие, когато усети пламтящата му мъжественост да навлиза в нея, а ръцете му повдигнаха лекото й тяло, за да осигурят по-дълбоко проникване. Двамата се търкаляха по мократа земя, дишайки горещо и накъсано. Почвата под тях сякаш трепереше, въздухът наоколо им пулсираше с грохота на бурята и свирепостта на любенето им. Тогава Кейси се предаде под силата на напора му, като обви крака около него и стисна хълбоците му, а вътрешностите й трепереха в конвулсии, докато тя посрещаше вълните от наслада.
Дъждът ги обливаше, рекички се стичаха по телата им, мокреха косите им, пръскаха ги с кал, докато двамата не преставаха да се движат. Бурята наоколо не беше по-силна от тази вътре в тях. Също като вилнеещ порой в тях се набираше напрежение, докато дъждът проникваше от време на време между движещите се тела, които се сливаха в едно. Всички съмнения, всички задръжки изчезваха, докато Кейси подканваше Деър с нисък шепот. Силните му тласъци възвестяваха властта му над нея по най-примитивния начин и тя се надигаше, за да ги посрещне. Тогава Деър усети силата на кулминацията й, дивото трепване на тялото й, и извика, потъвайки дълбоко в нея, после се отдръпна, а след това отново навлезе, докато и той не завърши върховното си пътуване.
Двамата се стовариха на земята с глухо тупване и действителността нахлу в тях с неспирния дъжд, който забиваше игличките си в голата им плът. Кейси потръпна и това накара Деър да прокълне страстта си. Как можа да позволи на жаждата си да се разрази така след изтощителните събития, на които беше подложена Кейси? Треперещата й плът му послужи като сурово напомняне, че те двамата току-що се бяха любили на мократа земя в разгара на страшна буря! И той беше изпитал най-голямото удовлетворение, което беше познал досега в живота си!
Деър стана бързо, събра мокрите си дрехи и трескаво затърси някакво убежище, където да изчакат стихията да отмине. Забеляза това, което търсеше — тясна скална издатина, която обещаваше някакво подобие на подслон. Грабвайки Кейси на ръце, той измина на бегом няколкото ярда и се приюти заедно с нея под издатината; земята под тях беше суха и топла.
— Прости ми, любов моя — прошепна той на ухото й. — Не биваше да се любя с тебе под дъжда, но не можах да се удържа. Никога няма да си простя, ако се разболееш заради моята страст.
— Не се обвинявай, Деър — усмихна се плахо Кейси. — И аз те исках също толкова силно.
Отговорът му се загуби в грохота на гръмотевицата, но Кейси беше доволна, че може да се сгуши в извивката на тялото му и да попие топлината му. И изрече на ухото му:
— Радвам се, че ме намери, Деър.
След това трябва да беше задрямала, защото се събуди след малко от допира на неговите ръце, които я галеха и докосваха чувствителната й плът. Очите му, успокояващи като топла течност, се спускаха по треперещото й тяло, по извивките и ямките, които тръпнеха с подновена страст под чувственото му докосване.
— Ти си съвършена — прошепна той. — Всеки инч от тебе е чиста поезия.
Той положи ръце на раменете й, а после бавно ги спусна надолу, за да обхване пръстите й и телата им се притиснаха едно о друго.
— И ти си красив — прошепна Кейси, прокарвайки ръце по мускулестото му тяло, опипвайки тъмните косми, които се спускаха на тънка линия, докато се изгубят в тъмната горичка по-надолу. Деър ахна и очите му се замъглиха.
— Мъжете не са красиви.
— Но ти си — подразни го тя, а ръцете й внезапно замряха.
— Радвам се, че ти харесвам.
— Така е, наистина. Не мога да опиша колко прекрасно ме караш да се чувствам. Бих искала…
— Какво би искала, любов моя?
— Да ме любиш отново — възкликна тя.
Би било самонадеяно да изрече страстното си желание двамата да останат така завинаги. Тя не само беше осъдена затворничка, на която оставаха много години до изтичане на присъдата, но и я търсеха заради подпомагането на избягал каторжник от каменовъглените мини. Да й помогне бе извън възможностите на Деър.
