— Не мога да ти откажа нищо — пошегува се Деър, привличайки я в топлината на прегръдката си.
Непрестанният дъжд мокреше земята около тясното им скривалище, светкавици раздираха небето, гръмотевици отекваха по хълмовете наоколо, но двамата любовници не чуваха нищо друго освен биенето на собствените си сърца, не виждаха нищо друго освен собственото си голо желание, отразено в очите на другия.
Устата му отново плени нейната, езикът му овладя меката й дълбина в същото време, когато мъжествеността му се вмъкна в нейната ножница; горещото им сливане не можеше да бъде охладено от мократа земя и неспиращия дъжд. С бавно и великолепно отдаване телата им се срещаха и сливаха, постепенно достигайки до предела на страстта. Не приличаше на нищо, което Кейси беше изживявала досега. Нарочно сдържайки се, Деър изчакваше, докато не усети първите й тръпки, и едва тогава отпусна юздите на собствената си страст. Двамата заедно преодоляха надвисналите черни облаци, за да се издигнат далече над мястото, обитавано от простосмъртните, а после се спуснаха леко към земята, носени на крилете на еуфорията.
— Кейси.
— М-м-м…
— Защо не ми повярва и не ми разказа за О’Мали?
— Аз… страхувах се — призна тя. — Семейството ти стриктно спазва законите. Не можех да поема риска някой от вас да го предаде на властите.
— Какво точно означава О’Мали за тебе, любов моя? Доколкото разбирам, го познаваш още от Ирландия. Ти… обичаш ли го?
— Да го обичам ли? — повтори замислено Кейси. — Предполагам, че наистина обичам Тим. — Думите й извикаха внезапно сковаване на Деър и студенина в сивите му очи. — Познавам го откакто се помня и може би щяхме да се оженим и да се разбираме добре, ако… събитията се бяха развили другояче. Но сега…
И тя замълча.
— Сега какво? — настоя Деър, изпълнен с надежди.
— Радвам се, че не се оженихме. Тим ми е по-скоро брат, отколкото любим.
Вън от убежището им бурята постепенно заглъхваше, а дъждът преминаваше в ситно ръмене. Но това нямаше никакво значение за Деър, защото думите на Кейси запалиха слънчев лъч в нещастието му. Брат! Какъв сладък звук! Тя обичаше О’Мали като брат! Какъв по-добър момент да й каже какво лежи на сърцето му.
— Кейси, любов моя, трябва да ти кажа…
— Деър! Кейси! Къде сте?
— По дяволите! — изруга Деър, бързо навличайки влажните си панталони. — Точно сега ли Бен намери да ни търси! Толкова дълго ме е нямало, че той може би се е обезпокоил, особено след като не се върнахме, когато дъждът спря.
— Бен е тук? О, Деър, не може да ме види така.
— Ще се погрижа за това, любов моя. Стой тук. Ще го намеря и ще го пратя обратно в пещерата, а после ще ти донеса дрехите. Сигурно са мокри, но по-добре с тях, отколкото без нищо.
Изпълзявайки изпод навеса, под който се бяха подслонили по време на бурята, Деър се напъха в ботушите си, навлече ризата и наметна жакета върху голите рамене на Кейси. Излезе, за да посрещне Бен, който тичаше към него през храстите, размахвайки пистолета си във въздуха.
— Махни това проклето нещо, Бен — изсъска Деър, оставайки на място, за да изчака брат си. — Мисля, че ти казах да останеш при О’Мали.
— По дяволите, Деър, когато не се върна, предположих, че ти се е случило най-лошото. Не можех да чакам бурята да спре, та да тръгна да те търся. Къде е Кейси? — запита той, изненадан, че намира брат си сам. — Намерил си я, нали?
— Тя е в безопасност, братко — увери го Деър. — Потърсихме убежище от бурята и щяхме скоро да се върнем. Върви сега, Бен, ние ще дойдем след малко.
— Нещо се е случило, нали, Деър? — запита подозрително Бен, забелязвайки състоянието на дрехите на брат си. — Кейси е добре, нали?
— За бога, Бен, казах ти, че е в безопасност. Наистина се случи нещо и ще ти разкажа по-късно. Върви в пещерата, преди небето пак да се е отворило и да се намокриш също като нас.
Усещайки странната нотка в гласа на брат си, но не можейки да разбере какво става, Бен, се обърна и тръгна назад към пещерата, където Тим тревожно очакваше вести за Кейси. Междувременно Деър намери дрехите й на брега на потока и се върна при тясното им скривалище. Когато стигна там, беше толкова тих и замислен, че Кейси предположи, че е съжалил, задето се е любил с нея. Вместо да чуе да казва тези думи, тя реши да не го пита, а вместо това се зае да изстисква водата от роклята и ризата си, преди да ги облече.
— Готова ли си, любов моя? — запита накрая Деър, сякаш осъзнавайки за първи път присъствието й.
— Възможно най-готова — въздъхна Кейси, поглеждайки намръщено към мокрите си и измачкани дрехи.
Запита се разсеяно защо той настояваше да я нарича „любов моя“, когато истината май беше доста по-различна.
— Тогава да вървим.
Спряха за малко, за да вземат каната с вода, която Кейси беше оставила край потока, и продължиха към пещерата. Тим ликуваше, че Кейси се е върнала и я стисна в мечешката си прегръдка, което предизвика мрачно изражение но лицето на Деър.
— Слава на бога — изпъшка Тим. — Ние с Бен помислихме, че ти се е случило нещо ужасно. Мокра си до кости, момиче.
— Вали — напомни му Кейси, полека отделяйки се от ръцете му.
Едва сега Тим видя, че има нещо повече от мокрите дрехи на Кейси. Червената й коса беше разбъркана, в гъстите й къдрици се бяха заплели клончета и листа. Драскотини покриваха лицето и горната част на ръцете й, синина личеше съвсем ясно на лявото й слепоочие. Гняв нахлу в сърцето на Тим. Отправен първоначално към Деър, защото не знаеше към кого другиго да насочи яростта си.
— Господи, Исусе, какво си й направил? — извика той.
Огромните му юмруци се свиха в едва потискан гняв и той би се нахвърлил върху Деър, ако имаше достатъчно сили.
— Тим, Деър не ми е направил нищо! — защити го разпалено Кейси. — Той ми спаси живота.
— Спасил ти е… Какво се е случило, Деър? — намеси се Бен.
— Спомняш ли си онези разбойници, които ни нападнаха, когато докарахме Марта и Кейси във фермата?
Бен кимна и очите му се разшириха.
— Затова ли Кейси не се върна по-рано в пещерата? — запита той и гласът му затрепери от гняв. — Копелета! Нараниха ли те, Кейси?
— Двама от тях се натъкнаха на мене, докато… наливах вода. — Тя реши да не казва, че се е къпела и са я хванали гола. — Завлякоха ме в храсталаците и… и…
— Исусе! Ще ги убия! — изрева Тим така, че гласът му можеше да събуди и мъртвец.
— Не, Тим, ти не разбираш — добави бързо Кейси. — Деър дойде навреме. Нищо ми няма. С изключение на няколко драскотини и синини.
Двамата мъже отправиха погледите си към Деър, чакайки той да потвърди думите на Кейси.
— Успях да раня единия и щях да го убия, ако гневът не ми беше попречил да се прицеля точно. Кейси каза, че съм пристигнал навреме, и аз й вярвам.
— Тогава какво, по дяволите, ви попречи да се върнете навреме? — навъси се Тим.
— Аз… — поколеба се Кейси, свеждайки очи, и остави на Деър да обясни нещата така, както намери за добре.
— Тогава дъждът вече беше завалял много силно и реших да намеря подслон, вместо да влача Кейси през целия път дотук. Приготвяхме се да тръгнем, когато Бен ни откри.
