Докато Деър говореше, Кейси влезе навътре в пещерата, където Бен беше наклал огън. Той бе събрал доста дърва, преди да започне дъждът, и беше сложил месо да се пече. Тя коленичи пред пламъците и разпери полите си да съхнат, вдишвайки изкусителния аромат на цвърчащото печено.
Обяснението на Деър явно беше задоволително, защото скоро тримата мъже се присъединиха към нея край огъня, очаквайки месото да се опече.
— Убих едно уалаби — каза гордо Бен, потупвайки бумеранга, който всички австралийци носеха със себе си. Той бе ефективно оръжие, когато се използваше както трябва.
Докато си почиваха край огъня, Бен непрекъснато местеше любопитния си поглед от Деър към Кейси. Не беше съвсем доволен от обяснението на брат си защо не са се върнали по-рано в пещерата. А и Кейси не бе потвърдила доста сбитото му обяснение.
Усещайки объркването на Бен, Кейси се намеси с доста притеснен глас.
— Ще направя питки, да хапнем заедно с месото — предложи тя, ровейки в торбата, която Бен беше оставил до огъня.
Наред със соленото говеждо питките бяха основната храна на ловците, изследователите и заселниците в Австралия. Тестото се правеше от брашно, сол и вода, а самите питки се изпичаха в гореща пепел. Обикновено се ядяха, полети обилно с горещ чай.
Вечерята представляваше същинско пиршество след изтощителната диета от сушени плодове и месо през последните няколко дни, затова разговорите се бяха свели до минимум. Особено Деър изглеждаше много зает, прекалено погълнат от собствените си мисли, за да приказва за незначителни неща. Умът му гъмжеше от идеи, някои от които отхвърляше, а други приемаше. Нарочно се въздържаше да говори, докато всичко не се изясни в главата му. Едва тогава разкри мислите си.
— Замислял ли си се за бъдещето, Тим? — запита той внимателно, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси.
— За какво бъдеще? — засмя се Тим. — Нямам планове, освен да оцелявам сред природата, докогато бъде възможно. Ако трябва, ще се присъединя към разбойниците.
— Тим, не, не и при тези негодници! — извика Кейси.
— Какво друго ми остава, момиче? — Очите му станаха нежни и се изпълниха с любов, когато се спряха на нея. — Може би Деър ще успее да ти помогне, но не може да направи кой знае колко за мене. Не мога да те моля да споделяш живота на отхвърлен от обществото човек, но ако нещата стояха другояче…
— Няма нужда да се притесняваш за Кейси — отсече Деър. — Аз ще се погрижа за нея.
Кейси си пое остро дъх, забранявайки си да трепери. Какво искаше да каже Деър? Думите му толкова я смаяха, че тя занемя.
— Понеже това означава много за Кейси, реших да ти помогна, О’Мали — продължи Деър, без да обръща внимание на изуменото изражение на Кейси.
— По какъв начин? — запита заинтересувано Бен. — Какво си намислил? — Каквото и да беше решил Деър, Бен беше уверен, че брат му ще успее във всяко начинание, което би предприел. Ако Деър искаше да помогне на приятеля на Кейси, значи и той не можеше да направи нищо друго, освен да му предложи чистосърдечната си подкрепа. — Какво мога да направя, за да помогна?
— Защо ще ми помагате? — запита Тим неуверено. — Нали сте англичани и изобщо…
— Правя го заради Кейси, О’Мали, не заради тебе — отвърна късо Деър. — Поради някаква причина тя те цени високо. Освен това, разбрах, че именно ти си я опазил на затворническия кораб. Той е онзи човек, нали, любов моя? — отправи той въпроса си към Кейси.
Зашеметена от нежното обръщение, което Деър остави да се изплъзне от устата му, Кейси можа само да кимне замаяно. Само в най-интимните им моменти той я беше наричал така. Какво ще си помисли Бен, а пък и Тим?
Очите на Тим се присвиха замислено, докато мозъкът му осъзнаваше много от нещата, които му се бяха изплъзвали в предишните дни. Макар че Кейси много пъти беше говорила за Деър, нерядко със странна нежност, до този момент той не бе разбрал истинските й чувства. Явно беше влюбена в сина на работодателя си. Като ги наблюдаваше заедно в този момент, Тим разбра, че Кейси е загубена за него. Можеше само да се надява, че намеренията на Деър са почтени.
— Какви са плановете ти, приятелю? — запита полека Тим. — Ще се съглася с всичко, стига Кейси да не е застрашена.
Многозначителни погледи прелетяха между Деър и брат му, защото Бен сега разбра какви са в действителност чувствата на брат му към Кейси. Усети леко огорчение от сдържаността на Деър. Но това не му пречеше да бъде съгласен с всеки план, предложен от него.
— Бен ще тръгне сутринта — каза Деър, снишавайки глас.
— Сам ли? — протестира Бен. — Ами…
— Всичко с времето си, Бен, само ме изслушай — посъветва го Деър със строг тон. — Ти трябва да се върнеш тук с два пълни комплекта мъжки дрехи. Един за мене и още един за Тим. Ще го отведа в Сидни.
— Какво! — избухна Кейси. — Деър, ти каза…
— И говорех напълно сериозно, любов моя. Колко хора в Сидни ще разпознаят Тим? Много малко, обзалагам се. Облечен в прилични дрехи и с коса, боядисана в черно с боровинков сок, дори собствената му майка няма да го познае.
— А после, Деър? — запита с готовност Бен, комуто темата започна да харесва.
— После спокойно тръгваме из Сидни и купуваме на Тим билет за… Франция или Америка. Сигурен съм, че не би искал да се върне в Ирландия. Може да си изгради съвсем нов живот.
— Толкова просто? — запита Тим с лека ирония.
— Точно така — кимна снизходително Деър. — Точно сега в Сидни е напрегнато и не би трябвало да срещнем особени затруднения.
— Откъде знаеш, че на пристанището има някакъв кораб? — запита Тим.
— Забравяш, че бях в Сидни преди няколко дни. Имаше два кораба, но никой не смяташе за отплава в близките десетина дни.
— Наистина ли мислиш, че ще стане, Деър? — запита Бен.
— Не бих го предложил, ако не смятах, че ще стане.
— Ами аз и Кейси? Какво ще правим, докато ти си в Сидни?
— Ще останете тук.
— В тази пещера?
— Само за няколко дни — обеща Деър. — Мисля, че не е разумно да се показваш, докато Тим не замине. Винаги има възможност за грешки. И шанс да те разкрият. — Внезапно му хрумна една мисъл. — Като говорим за разкриване, Кейси, знаеш ли кой е съобщил за тебе и Робин на властите? Робин, струва ми се, не знаеше.
— Беше Мег — изрече огорчено Кейси. — Някак е научила за Тим и за това, че Робин е замесен.
— И аз така подозирах — измърмори Деър мрачно. — Ти всъщност не си откраднала татковите ценности, нали?
— Деър! — извика Кейси. — Как можеш да ме обвиняваш в такова нещо? Наистина, аз заминах, но не съм взела нищо ваше.
— Склонен съм да се обзаложа, че Мег стои зад кражбата — осмели се Бен. — Почакай да се върна у дома. Тя ще…
— Тя вече си тръгна, Бен. Казах й да се събере нещата.
Непроницаемото изражение на Деър накара Бен да се замисли и да не задава повече въпроси. Вместо това той само каза:
— Значи се отървахме. Да кажа ли на татко за плановете ти?
— Мисля, че би трябвало. Това, което правим, засяга и него. Но аз ще използвам парите си, за да купя билет на Тим. Знаеш къде ги държа, Бен. Донеси ги заедно с дрехите.
Двама мъже вървяха, без да бързат, из оживените улици на Сидни. И двамата бяха тъмнокоси, високи и прилично облечени. Макар че единият изглеждаше изключително бледен и едва се държеше на крака, никой като че ли не забелязваше това, защото хората бяха прекалено погълнати от собствените си работи, за да
