— Ти добре знаеш как здравата да ядосаш човек, Кейт. Но и така мило се извиняваш след това. Извинявай, ако съм те наранил. Странно е, че ние двамата все намираме за какво да се скараме. А би трябвало да използваме тази енергия за съвсем друго нещо. — Очите му й приличаха на остриета от синьо стъкло — силни и проникващи и тя имаше чувството, че те достигат до дъното на душата й, за да събудят там чувства, за които дори не знаеше, че съществуват.
— Не разбирам за какво говориш. А сега, ако ми разрешиш, ще отида при татко. Време е за лекарството му.
Но Робин не се отдръпна, а отново я притисна към себе си и тя усети топлия му дъх до бузата си.
— Не ме отблъсквай, Кейт, искам да те направя истинска жена.
— Нямам нужда от твоята помощ — троснато отвърна Кейт. Но защо ли трепереше цялата, защо чувстваше слабост в коленете, а сърцето й биеше като камбана?
— Има толкова много неща, които още не знаеш. Неща, които бих искал да те науча. Само ако… — неспособен повече да се въздържа, той се отказа от думите и притисна устните си към нейните.
Кейт наблюдаваше как навежда глава към нея, но не направи никакво усилие да му се противопостави, сякаш хипнотизирана от плътните му устни и от острия връх на езика му, който упорито търсеше път през затворената й уста.
— Кейт — развълнувано промърмори той, — ти наистина можеш да подлудиш всеки мъж.
Целувката му бе силна и жадна, издаваща страстно желание, и Кейт почувства, че потъва в тази негова непреодолима страст. Толкова пъти я бяха целували, но никой не го бе правил с такава завладяваща сила. Целувката на Робин бе нещо като дъха на рая и сянката на ада едновременно. Когато езикът му най-накрая намери пролука през устните й и започна трескаво да шари в устата й, тя почувства, че топли вълни обливат цялото й тяло.
Това здравата я стресна.
Никога през живота си Кейт не бе изпитвала страх, че ще загуби своята същност… душата си, всичко онова, което я правеше Кейт Маккензи — двайсет и шест годишната стара мома. И това никак не й хареса. Трябваше да спре веднага, защото после щеше със сигурност да съжалява. С огромни усилия на волята се опита да постави под контрол чувствата си. Захапа така силно езика на Робин, че той извика от болка и я отблъсна силно от себе си. Тя едва не падна от този тласък, но успя да се задържи и му хвърли лукава усмивка.
— По дяволите, Кейт, какво правиш! Никога ли не те е целувал мъж?
— Не и затворник, и естествено не по този начин — троснато отговори Кейт като тръсна глава и красивите й къдрици подскочиха. — Отсега нататък си дръж ръцете, към мен ще се обръщаш само по работа, за неща, свързани със задълженията ти във фермата.
Тя му хвърли още един гневен поглед и бързо се отдалечи.
Робин я проследи с поглед, устните му бяха влажни, а очите студени като лед. И въпреки че беше страшно ядосан, не можеше да не признае, че тя наистина бе прекрасна. Толкова горда, високомерна и толкова… дяволски привлекателна! Достатъчно беше да се потопи в хипнотизиращата синева на очите й, за да забрави за всичко друго и да иска единствено тези очи да потъмнеят от страст. Страст към него и към всички онези прекрасни неща, които би искал да й направи или заедно двамата да направят. Кейт не можеше дори да си представи колко е привлекателна. Истинско чудо бе, че до този момент бе останала неомъжена, може би причината се криеше в острия й език. Тялото й бе просто създадено за любов. Позастаряла девственица, усмихна се в себе си Робин.
Но внезапно усмивката застина на устните му. Дали Кейт Маккензи би наистина девствена? Нима не се е намерил нито един мъж за тези двайсет и шест години, който да я е разчувствал достатъчно и да я е направил жена? Тези мисли малко го плашеха и той тръсна глава, сякаш искаше да ги изхвърли от ума си. Едва ли ще му е лесно на този смелчага, който реши да се люби с мис Катрин Моли Маккензи. Тя без съмнение ще изцеди всичките му сили. Но като си помисли за това, Робин реши, че никак няма да му е зле, а въображението му вече рисуваше страстните любовни часове, които би искал да прекара с Кейт.
След няколко дни в имението се появи още един посетител — този път най-неочаквано. През това време Кейт бе разговаряла с Робин съвсем малко, главно във връзка със задълженията му във фермата и нищо лично. Той се бе отбил един-два пъти да види Уилям, но Кейт се опитваше да ограничи тези посещения, като напомняше за препоръката на лекаря относно вълненията и стреса. Робин не се виждаше из околността, когато в двора влезе непознат, яздещ хубав кон.
Той скочи пъргаво на земята, завърза коня към гредата на верандата и се приближи към входната врата. Кейт отвори едва след третото почукване. Тя бе доста учудена, като видя непознатия пред вратата.
Той бе около тридесет и пет годишен, висок и строен, с кафява коса, светлосини очи и тънки мустачки, които се извиваха красиво върху горната му устна. Беше по-скоро симпатичен, отколкото красив като Робин, например. Щом видя Кейт, сърдечно се усмихна.
— Казвам се Роналд Потър. Живея недалеч от тук и минах да ви поднеса почитанията си. Познавах добре чичо ви и с прискърбие разбрах за смъртта му. Той просто не можа да преживее трагичната кончина на дъщеря си.
— Защо не влезете, мистър Потър — покани го Кейт, като отвори широко вратата, за да му направи път да мине. — Татко спи в момента, но очаквам скоро да се събуди и сигурно ще иска да ви види.
Тя тръгна напред към всекидневната. Потър учтиво я изчака, докато седне, и едва след това се настани срещу лея.
— Казахте, че сте наш съсед? — каза Кейт в желанието си да започне някакъв разговор.
— В известен смисъл. След като 102-ро формирование бе разпуснато, купих земя и се настаних в Хокесбъри.
— Значи сте били в наказателния корпус — досети се Кейт.
— Точно така — Потър изпъчи гърди, явно доволен, че Кейт знае за наказателния корпус.
— Какво ви накара да се установите в Ню Саут Уейлс?
— Това е място, което предлага големи възможности — отвърна многозначително Потър. — Имах щастието да купя парче от най-добрата земя в Хокесбъри и реших да се заселя тук, да създам семейство.
— Трябваше да доведете и съпругата си, за да се запознаем, мистър Потър.
— Нямам съпруга, мис Маккензи, но с удоволствие бих се оженил, стига да намеря подходящ човек — Потър я изгледа продължително, сякаш искаше да й подскаже, че я намира доста привлекателна. — След като първоначално купих имението на Флетчър, след това взех и още земя и възнамерявам да създам най- голямата ферма за отглеждане на овце в цял Ню Саут Уейлс.
— Купили сте имението на Флетчър — остро попита Кейт. — Правилно ли чух? За Робин Флетчър ли става сума?
— Да, управителят на вашето имение. Земята му беше конфискувана, след като бе осъден по обвинение, че е помогнал на избягал затворник. Аз купих имението. Предполагам, че той не ви създава проблеми. Но ви съветвам все пак да бъдете внимателна, мис Маккензи, този човек е доста опасен.
— Ще го имам пред вид, мистър Потър.
— Ако имате някакви проблеми с Флетчър, моля ви, веднага ми съобщете. Имам доста голямо влияние в областта и мога да накарам да му отнемат разрешителното за преждевременно освобождаване. Ако се наложи, бих могъл и да го върна обратно на работа в мините.
Кейт цялата потрепера, като видя студената му, лишена от всякаква топлинка усмивка.
— Изглежда, че не обичате особено Робин Флетчър — невинно полюбопитства тя.
— Той не е нищо повече от един затворник, а аз се стремя да стоя колкото се може по-надалеч от затворниците. Сегашният губернатор Маккери е готов да назначи такива бивши затворници дори за магистрати. Ако питат мен, това би било огромна грешка. В Ню Саут Уейлс би трябвало да има две категории хора — една на заселниците и другата на бившите затворници. И никакво смесване между тях не бива да се допуска.
— Вие явно не се отнасяте с особени симпатии към затворниците, мистър Потър. А какво мислите за хора като Кейси, съпругата на Деър Пенрод? Вероятно има и много други като нея, станали вече почтени
