кабинет.
— За какво искаш да говориш с мен, Робин?
Кейт добре знаеше какво ще иска Робин. Сигурно щеше да й съобщи, че напуска, защото желае да се заеме с обработката на собствената си земя. Тя не можеше да го обвинява за това, дори напротив, прие с радост новината. Поздрави го специално с новото му положение, но не се впусна в много сърдечни обяснения, защото съзнателно се стремеше да се държи на дистанция от него. Усещаше, че просто не може да контролира чувствата си, когато бе с Робин Флетчър. А и той бе толкова избухлив и раздразнителен. Никой мъж досега не бе успявал да я накара да забрави всичко на този свят, а този го постигаше, но това никак не й харесваше. Освен това тя се чувстваше напълно способна да се грижи сама за фермата, не се нуждаеше от помощта му.
— Исках да ти кажа, че няма да ви оставя сами с баща ти, преди да съм намерил способен човек, който да се заеме с моята работа.
— Няма защо да се безпокоиш. Знам отлично какво трябва да се прави. Освен това си представям колко ти се иска да се заемеш със собствената си земя. Моля те, чувствай се свободен да си тръгнеш, когато пожелаеш.
— Мисля за баща ти, Кейт. Той ще бъде много притеснен от мисълта, че ти трябва да се заемеш с всичко, а знаеш какво казва лекарят за стреса. Знам какво мислиш за мен, но няма да нараня така баща ти.
— Колко си великодушен само — подигравателно каза Кейт. — Имаш ли пред вид някой, който може да те замести?
— Да, исках и за това да поговорим. Можеш ли да дойдеш с мен до Парамата? Чух за един човек там, със статут на преждевременно освободен, който търси работа. Мислех си, че може би ще искаш да поговориш с него преди да го поканим в имението и да го представим на Уилям.
Кейт помисли за миг върху предложението му и реши, че няма нищо да загуби, ако се съгласи. Баща й, докато е жив, ще настоява за назначаване на опитен управител на имението.
— Кога ще тръгнем?
— Можеш ли да се приготвиш до един час?
— Разбира се. Татко ще спи почти през целия следобед, а аз и без това трябваше да ходя до Парамата за продукти.
— Ще приготвя колата и ще те чакам отвън — кимна Робин. — Сложи си шапка, декември е един от най-топлите месеци тук и слънцето е много силно.
След час Робин помогна на Кейт да се настани горе на седалката, после пъргаво подскочи и седна до нея. Дръпна силно юздите назад и двете бичета бавно потеглиха. Цели два часа се влачиха по разбития път, докато стигнат до процъфтяващата Парамата. В града все повече и повече се концентрираше търговията, богатите хора се преместваха тук, за да развиват по-оживен бизнес, появил се бе вече лекар, открита бе банка, както и множество магазини, в които можеше да се намери всичко необходимо за съществуването.
— Ти можеш да минеш по магазините, Кейт — предложи й Робин. — А в това време аз ще потърся нашия човек. Чух, че работи някъде наблизо. Ако не съм се върнал, когато свършиш, изчакай ме в колата.
Робин я хвана през кръста, за да я смъкне от колата и все още не я беше пуснал, когато на вратата на един от близките магазини се появи жена, която го повика по име и се спусна към него. Тя се хвърли на врата му, като почти избута Кейт встрани. Беше дребничка, с буйна съвсем светла коса, която очертаваше красивото й лице. От сините й, малко дръпнати настрана очи струеше толкова радост и топлота, докато тя поздравяваше Робин, че на Кейт й стана малко неприятно.
— Робин, чухме чудесната новина! Никой не заслужава помилване повече от теб.
И сякаш за да потвърди убедеността си в това, което казва, тя се повдигна на пръсти и сърдечно го целуна по устните.
Робин се засмя, хвана я през кръста и я завъртя около себе си така силно, че полата й се развя като ветрило и откри добре оформените й глезени. Кейт бе доста възмутена от тази гледка.
— Наистина е чудесно, нали Серина — щастливо попита Робин.
— Какви са сега плановете ти — веднага полюбопитства Серина. — Надявам се, че включваш и мен в тях.
По лицето на Робин не можеше да се разбере какво точно мисли в момента, нито пък дали плановете му за бъдещето включват и Серина Линч. Може би само преди няколко седмици той бе готов да направи предложение на Серина още в момента, когато получи документа за помилването си. С нейната зестра имаше намерение да купи още земя от бивши затворници, които бяха получили полагаемите им се трийсет акра, а след това бяха потънали в дългове. Богаташите обикновено се възползваха от факта, че те са принудени да продават земята си, но Робин бе решил и той да се сдобие с нещичко. Все още му се искаше да има своя земя, но след като срещна Кейт, Серина вече не му изглеждаше толкова привлекателна. Тя бе красива и имаше не малко кандидати. Така че със сигурност щеше скоро да си намери някой друг. Всъщност Робин бе убеден, че тя се среща и с други мъже, когато него го няма в града. Не беше от този тип хора, които ликвидират старите си връзки преди да са сигурни, че те все още няма да им са от полза.
— Все още не съм решил какво ще правя и кога точно ще се преместя на моята земя — обясни Робин. — Спестил съм почти всичко, което получавах, така че ще успея да си построя хубава къща. Но едва ли ще напусна имението Маккензи, преди да съм намерил заместник. Уилям Маккензи е много болен и не мога да го оставя в този момент.
Едва сега Серина насочи погледа си към Кейт. И това, което видя, не й направи никакво впечатление.
— Серина, това е Кейт Маккензи. Кейт, запознай се със Серина Линч. Баща й е собственик на банка.
Кейт с раздразнение стисна зъби. Какво би трябвало да направи, за да научи Робин, че името й е Катрин?
— Приятно ми е да се запозная с теб, Серина.
— Вие сте съпругата на новия собственик на имението Маккензи, нали така? — попита Серина.
— Не, аз съм дъщеря му.
— Дъщеря му? Може би единствената му дъщеря — подчерта Серина.
По тона й Кейт се досети какво точно си мисли Серина за една жена на нейната възраст, която все още не се е омъжила, независимо как изглежда.
Робин издаваше някакви странни звуци и Кейт обърна поглед към него. С изненада видя, че той се смее. Погледна го заплашително, но това сякаш още повече го развесели.
— Може би ще те разочаровам, Серина, но аз не съм омъжена и се чувствам прекрасно. А сега ще помоля да ме извиниш, защото трябва да пазарувам.
Серина сви устни и се замисли, докато наблюдаваше как Кейт се отдалечава.
— Ах, каква неприятна жена — каза тя и ясно личеше, че Кейт напълно съответства на представите й за стара мома. — Нищо чудно, че не се е омъжила досега, тя е така обикновена.
Обикновена? Кейт? Робин никога не бе възприемал Кейт като обикновена. Той лично би могъл да се закълне, че Кейт е стопроцентова жена, нежна и прекрасна.
— Заради мен ли дойде в града, Робин — тайнствено го попита Скрина. — Точно сега у нас няма никой, така че можем да прекараме чудесно. — Погледна го обещаващо и Робин много добре разбра погледа й, защото наистина в миналото често бе прекарвал чудесни часове с нея.
Макар че още нямаше и двайсет години, Серина Линч добре знаеше как да достави удоволствие на един мъж. Още първия път, когато се любиха, Робин разбра, че тя не беше девствена, но бе достатъчно деликатен, за да го прави на въпрос. Всъщност и не го интересуваше особено как е загубила своята девственост още повече, че и той самият не беше самата невинност. Деър го беше предупредил, че са виждали Серина и с други мъже в града, както и че за нея се разпространяват какви ли не клюки. Но Робин предпочиташе да мисли, че клюките ги пускат главно тези, чието внимание е било отхвърлено от Серина. Същевременно Робин си даваше сметка, че не бива да очаква много от Серина. Тя обича да флиртува, бе доста опитна в леглото и сигурно ще му бъде вярна само ако я държи вкъщи и често й прави деца. Не му
