Думите ти не ми въздействат по никакъв начин.
— Така ли? Аз пък мислех, че ме харесваш като мъж.
— Ти си затворник, който работи за мен — каза Кейт с колкото се може по-твърд глас.
— Млъкни, Кейт, за да мога да те целуна.
Внезапно устата й се затвори и Робин се възползва от мълчанието й, за да впие устни в нейните. Целувката му бе предизвикателна, подканяща — целувка, на която човек трудно би могъл да устои. Независимо от съпротивата на разума си, Кейт се подчини на влудяващата му страст, позволи му да проникне с език навътре в устата й. Той сякаш проникваше в цялото й тяло и Кейт имаше чувството, че преди просто не е била истински жива. Устните й горяха като огън, а коленете й трепереха от слабост.
Но тя мразеше това, мразеше тази своя слабост, мразеше цялото това състояние, до което я довеждаше Робин Флетчър.
Когато устните му се откъснаха от нейните и започнаха нежно да докосват врата й, Кейт си отдъхна с облекчение, вече можеше да събере мислите си. В този миг ръцете му се спусната към гърдите й и започнаха да правят всичко онова, за което й бе говорил преди малко — галеха, въртяха се, а пръстите му притискаха здраво зърната й. Кейт се чувстваше прекрасно, но трескаво мислеше, че трябва или да отблъсне веднага Робин или да се предаде и да поиска още. Избра първото, стисна здраво юмрук и с всичка сила го стовари в корема му.
— О-о-о! По дяволите, Кейт, защо правиш това, след като знаеш, че ти е приятно!
— Да не мислиш, че ми е приятно да ме опипва някакъв си затворник? — изкрещя Кейт, изпълнена с противоречиви чувства. — Ако баща ми не се нуждаеше толкова много от теб, щях да настоявам да те пратят отново да копаеш въглища в мините.
Очите на Робин се присвиха заплашително.
— Какво знаеш ти за въглищните мини?
— Знам, че Роналд те е пратил там, след като си извършил ново престъпление наскоро след освобождаването ти. Роналд каза, че същото може да ти се случи отново, ако не се държиш както трябва.
— Роналд, така ли. Доста бързо се сближихте. Чудя се защо ли се мъча да те предпазя. Как можеш да се довериш на човек като Портър, след като е толкова лесно да научиш истината за него — просто попитай Деър или Кейси.
— Може и да ги попитам — каза Кейт, — макар че Роналд ми разказа такива ужасни неща за Кейси.
— Не се и учудвам, че го е направил. И нима ти му повярва?
— Аз… аз просто не знам на кого да вярвам.
Неочаквано Робин вдигна очи и се загледа към вратата, а Кейт се обърна, за да види какво бе привлякло вниманието му. На входа стоеше една жена, а слънчевите лъчи зад гърба й детайлно открояваха пищната й фигура. Беше Лизи. Тя се бе вторачила но особен начин в Кейт и Робин. Едва в този момент на Кейт й хрумна, че бе застанала толкова близко до Робин, че телата им се докосваха. Проклинайки едва чуто, тя се отдръпна назад, но вече бе твърде късно — Лизи си бе направила съответните заключения.
— Мен ли търсиш, Лизи?
— Да, баща ви ви вика, господарке — отвърна Лизи, като прехвърли погледа си върху Робин.
Кейт кимна и тръгна веднага напред, само след миг профуча край Лизи и излезе от конюшнята. А когато се обърна след малко, забеляза, че Лизи се бе приближила към Робин и му се усмихваше изкусително. Кейт се усмихна подигравателно. Какво я интересува това? Дори и всички жени да се натискат на Робин Флетчър, тя няма да му се даде.
Дните минаваха и Уилям Маккензи все още се държеше, което наистина учудваше д-р Проктър. След първото си посещение той бе готов да се закълне, че Уилям няма да живее дори седмица. Но мина вече доста време и старецът, макар че бе доста зле, все още упорито се бе вкопчил в живота. Тази упоритост бе наследила от него и дъщеря му. Д-р Дан често посещаваше имението Маккензи и състоянието на Уилям не бе единствената причина за това. Той харесваше Кейт и му бе приятно в нейната компания.
Д-р Дан не беше единственият посетител на Кейт през този период. Роналд Потър също се появяваше много по-често, отколкото Робин би искал. Но след като Кейт така го наруга за обидата, която бе нанесъл на Потър при първото му посещение, той благоразумно изчезваше, щом Потър се появеше в имението. След случката в конюшнята Робин почти непрекъснато мислеше за Кейт. В началото реши, че просто има нужда от друга жена, за да забрави за нея. Два пъти ходи да види Серина, но и двата пъти не можа да се люби с нея. Мислите му бяха заети непрекъснато с Кейт, представяше си я как лежи под него, как невероятните й очи блестят от страст, а красивата й коса се е разпръснала, като ореол около лицето й. Нима беше полудял, по дяволите? Кейт не бе жена за него, те двамата просто не можеха да се понасят. Достатъчно бе да прекарат само две минути заедно и кавгата вече избухваше. Ако Кейт въобще мислеше за него, то със сигурност изпитваше единствено отвращение.
Един ден се появи Деър, усмихнат до уши. Той се насочи право към Робин, като размахваше някаква хартия.
— Ето го, Робин. Документът за помилването ти. Вече си свободен човек.
Деър бе обхванат от истинска еуфория, грабна Робин и го притисна така силно към себе си, че той почти изгуби дъх.
После Робин взе документа от ръката му и започна бавно и внимателно да го чете. Толкова дълго бе чакал това, че сега му се струваше, че направо е станало чудо. Свободен. Най-накрая бе свободен. Кейт нямаше вече право да го нарича затворник. Не можеше и да гледа с високомерие на него. Господи, колко добре се чувстваше в този момент. Обърна се към Деър и се опита да му благодари за всичко, но той въобще не искаше да го слуша.
— Никой не е заслужил свободата повече от теб, Робин — каза Деър като се усмихваше щастливо. — Трябва да съобщя новината и на Уилям. Той ще се зарадва не по-малко от мен на освобождаването ти. Макар че може би няма да му се иска да напуснеш фермата Маккензи. Все още отчаяно се нуждае от помощта ти.
— Да, Уилям действително се нуждае от мен, макар че дъщеря му не може да ме понася.
— Все още ли си на нож с Кейт? — подразни го Деър. — Очаквах, че след толкова време ще успееш да я опитомиш.
— Ти дори представа си нямаш що за чудо е тя — горчиво отвърна Робин.
— Кажи й за помилването си, Робин. Може би това ще промени отношението й.
— Нали съм си същият човек, какво значение има дали съм напълно освободен или не — разсъждаваше Робин. — Къс хартия не може да ме промени, нито пък ще промени чувствата на Кейт към мен. Освен това искам да ти кажа, приятел, че малко ме интересува какво мисли за мен мис Катрин Моли Маккензи.
— Май тази мис Катрин Моли Маккензи си я бива като жена — дяволито го погледна Деър. — Много повече си я бива от Серина Линч, например.
Пета глава
Няколко дни бяха необходими на Робин, за да осъзнае, че наистина е свободен човек и решението за това е взето окончателно. Трябваше да отиде до Сидни, за да получи документа за помилването си лично от губернатора Маккери и да посочи къде иска да му се предостави трийсетакровото парче земя, на което имаше право. Избра си земя близо до Парамата, малко встрани от долината Хокесбъри, защото там всичко бе вече взето — от спекуланти, които купуваха почти на безценица огромно количество земя, а също и от бивши затворници, които след освобождаването си според закона имаха право на трийсет акра. След като се върна от Сидни страшно му се искаше да поговори с Кейт, вече като с равен и я потърси из имението.
Намери я в кухнята, където даваше инструкции на Мод за обяда на Уилям. Бедният старец през последните дни почти не се докосваше до храната и отслабваше с всеки изминал час.
— Кейт, бих искал да поговоря с теб насаме — обяви Робин и забеляза любопитството, което се изрази на лицето на Мод.
Кейт се намръщи, но последва Робин в малката стая до всекидневната, предназначена за работен
