беше много ясно защо тя така настойчиво се държеше за него.
— Много би ми се искало да прекарам няколко часа насаме с теб, Серина. — Това бяха лъжи, само лъжи. — Но имам работа в града. Обещах на Уилям Маккензи да намеря човек, който да ме замести във фермата. А и Кейт очаква да я върна вкъщи преди да се стъмни. Знаеш колко са опасни пътищата вечер.
Серина го гледаше с премрежен поглед, като добре знаеше какъв обикновено е ефектът от този поглед върху мъжете. Но този път усилията й бяха напразни. Робин изглеждаше доста притеснен, няколко пъти погледна натам, накъдето бе тръгнала Кейт. Една ужасна мисъл внезапно се загнезди в съзнанието на Серина, но тя веднага я пропъди. Просто невъзможно и дори смешно беше да мисли, че Робин би проявил интерес към такава съсухрена стара мома, след като тя, Серина, е готова да му предложи задоволяване на всичките му желания. Би могла да има и други мъже, но искаше единствено Робин. Той бе чудесен любовник, така щедър в усилията си да й създаде удоволствие, така красив и мъжествен. Още от самото начало за нея нямаше никакво значение фактът, че е затворник, тъй като знаеше, че влиятелните му приятели, семейство Пенрод, са се застъпили за освобождаването му и той скоро щеше да бъде помилван.
— Но скоро ще дойдеш да ме видиш, нали Робин — попита Серина и в гласа й се усещаше разочарование. — Напоследък се виждахме доста често и татко много те харесва. Сериозно бих помислила върху евентуално твое предложение за женитба, стига да го направиш.
Да се ожени за Серина? Изведнъж тази възможност му се стори съвсем непривлекателна. Може би Деър беше прав. Може би просто се бе заблудил. Деър щедро му бе предложил парите, от които се нуждае, и знаеше, че това бе съвсем искрено предложение. Робин наистина възнамеряваше да се ожени един ден, но вече не бе сигурен, че Серина е подходящата за него жена.
— Ще се опитам, Серина — неопределено каза той.
Тя го погледна с надежда, очаквайки много повече. — Що се отнася до предложението за женитба, може би ще поговорим някой друг път.
Думите му бяха доста неопределени, но Робин нямаше желание да се впуска в подробни обяснения в момента.
— Побързай, Робин, моля те, побързай — каза тя и отново се притисна силно към него и го целуна страстно по устните. — С това исках да ти подскажа какъв ще бъде отговорът ми, когато най-накрая решиш да споделиш с мен „плановете“ си.
Точно в момента, когато Серина целуна Робин, Кейт погледна към тях през прозореца на близкия магазин и се намръщи с отвращение. Тази малка никаквица, нима не може да прецени как се излага пред всички, помисли си Кейт. Как би могъл Робин да харесва една жена, която въобще не може да се контролира? Сигурно разочарованието от факта, че не може да има Кейси Пенрод, го бе тласнало към Серина. Това бе единственото сносно обяснение, което Кейт можа да измисли.
— Намерих човека, за когото ти говорих — каза Робин, когато се срещнаха по-късно при колата. — Казва се Джил Бенет, ето го, идва към нас.
Кейт обърна глава и видя един нисък, набит човек с оредяла коса, който се приближаваше към колата. И още от пръв поглед не го хареса. Очите му гузно се извръщаха встрани, когато човек го погледнеше, а във физиономията му имаше нещо толкова свирепо, че кожата й настръхна. Походката му бе прекалено наперена.
— Мис Маккензи, нали? — попита той, като я изгледа от главата до петите и в погледа му се четеше отвращение към целия женски род. — Флетчър ми каза, че ви трябва управител за фермата.
— Може би — уклончиво отвърна Кейт и погледна към Робин, за да види дали и неговото мнение за Джил Бенет съвпада с нейното. Изражението му показваше, че и той не го харесва. — Къде сте работили преди?
Бенет се поколеба за миг, преди да отговори.
— Бях управител на фермата в имението на Партън — каза накрая.
Робин веднага го изгледа с подозрение. Имението на Партън. Наскоро бе плъзнала мълвата за връзката на дъщерята на Партън с един от затворниците, който работел във фермата. Той прелъстил момичето, а когато забременяло, се помъчил да й направи аборт и тя получила силен кръвоизлив, от което починала. Името на мъжа останало неизвестно, тъй като момичето умряло, преди да каже на някого кой е виновникът. Дали пък Бенет не е този злосторник, който така жестоко бе отнел живота на бедното момиче? И как би могъл да позволи на такъв човек да се навърта около Кейт? Тези мисли го накараха да даде категоричен отговор:
— Не мисля, че си подходящ за мястото — каза твърдо той. Кейт въздъхна с облекчение. Ако Робин не бе казал това, трябваше тя да го направи.
Инстинктивно Бенет усети, че Робин знае за мълвата около смъртта на Бетси Партън.
— Слушай, Флетчър, наистина имам нужда от тази работа — опита се все пак да настоява той. — Нямам нищо общо с онази история с дъщерята на Партън.
Кейт нямаше ни най-малка представа за какво намеква той, но побърза да изрази и своето мнение за назначаването му.
— Робин е прав, мистър Бенет. Не мисля, че сте подходящ.
Лицето на Бенет почервеня от гняв, а очите му се присвиха застрашително.
— Не съм подходящ, а? Сигурно предпочиташ красив бик като Флетчър, който да ти вдига полата всеки път, когато ти се прииска? Ако става дума за това, можеш да разчиташ на мен. Досега оплаквания не е имало.
Кейт се задъхваше от гняв, но не каза нито дума, само се приближи по-близо до Робин. Този човек може би беше луд.
— Махай се, Бенет. Чу какво каза мис Маккензи. Не мога със сигурност да твърдя, че си виновен за смъртта на дъщерята на Партън, но не бих желал да се навърташ около мис Маккензи.
— Чух, че старият Маккензи скоро ще умре — не се отказваше Бенет. — А кой мъж би изпълнявал заповедите на една жена? Тя ще има нужда от човек като мен, който да се оправя със затворниците.
— Едва ли. Повечето от затворниците, които работят във фермата, са кротки — противопостави му се Робин. — Освен това вече решихме окончателно. Нямаме нужда от теб в имението Маккензи.
— Не може ли жената сама да говори?
— И аз ви казах същото — потвърди Кейт.
— Дяволска кучка — изруга Бенет като си тръгваше. — Един ден и ти ще си намериш майстора.
— За какво всъщност говореше той — попита Кейт, след като мъжът се изгуби надолу по уличката. — Не разбирам защо споменавахте за имението на Партън.
— Ще ти кажа по пътя за вкъщи. Готова ли си да тръгваме?
— Повече от готова.
— Какъв ужасен човек — потрепери Кейт. — Горкото момиче.
Те пътуваха обратно към имението Маккензи и Робин току-що бе разказал на Кейт за случилото си във фермата на Партън и защо не би искал да се довери на Бенет.
— Не е доказано, че той е извършил това, Кейт, но ми се струва, че не би трябвало да рискуваме. Ако знаех, че е работил във фермата на Партън, нямаше да позволя да се среща с теб.
— Не съм и предполагала, че съществуват такива хора.
— Това е наказателна колония. По-трудно е да се намерят честни мъже, отколкото такива като Джил Бенет. Но не бива да мислиш, че всички затворници са като Бенет, някои са били изпратени тук и за съвсем незначителни престъпления — обясни Робин. — Ето Мод, например. Тя е откраднала един хляб, за да нахрани умиращия си мъж. Лизи пък е осъдена за проституиране. Не всеки е крадец, убиец или е изнасилил някого.
— А ти, Робин, какво е твоето престъпление — попита Кейт, като се запъна.
— Какво значение има това? Нима не можеш да прецениш що за човек съм по това, което знаеш за мен, а не по извършеното от мен престъпление? Може би времето, прекарано в наказателната колония, ме е променило? Може би не съм вече този човек, който пристигна преди години в Ню Саут Уейлс?
— А може би пък аз просто се опитвам да те разбера — раздразнено му отвърна Кейт.
