— Аз наистина имам нужда да ме разбереш, Кейт. Затова и споменах, че годините, прекарани тук, са ме променили. Бях съвсем млад, когато пристигнах, бях доверчив и лекомислен. Животът ме научи да не вярвам на никого, с изключение може би на семейство Пенрод. Вече не мисля, че правото на живот ми е подарено завинаги, не вярвам в добрата природа на хората. Научих се да бъда твърд, груб и… по дяволите, дори безмилостен.
Кейт затаи дъх и гледаше с изумление този Робин, когото въобще не познаваше. Тя бе установила, че понякога става доста груб, но нямаше ни най-малка представа какви трудности бе преживял, колко несправедлив е бил към него животът и колко дълбоко го бе наранило това. Сякаш за миг надзърна в душата му и се изплаши от това, което видя. Но имаше моменти, когато успяваше да пробие твърдата фасада и откриваше един съвсем друг човек. Кой беше истинският Робин Флетчър? Всъщност това нямаше особено значение за нея. Робин щеше да си тръгне скоро и да освободи живота й от натрапчивото си мъжко присъствие.
Кейт мълчеше, като се наслаждаваше на красивата гледка наоколо и на девствеността на гората, която се простираше от двете страни на пътя. Вече можеше да разпознава различните видове дървета. Черната австралийска акация с прекрасните й цветове, дърветата, които приличаха по форма на бутилка, и достигаха до седем фута в диаметър, тревистото дърво, сивото мангрово дърво, особения дъб с листа като иглички, и разбира се, евкалиптите. От време на време от гората изскачаше по някое малко кенгуру и прибягваше през пътя. Тя бе така потънала в размисли за красотите на австралийската природа, че не бе забелязала, че Робин е спрял колата.
— Стой спокойно, Кейт.
— Какво — погледна го тя с уплашени очи. — Какво се е случило?
— Бандитите. Може би всеки момент ще ни нападнат.
Той изрече всичко това с такова спокойствие, че Кейт се чудеше дали наистина говори сериозно.
Точно в този момент забеляза петимата мъже, въоръжени до зъби с каквото им е попаднало — от копия до ножове, се бяха появили като изневиделица от гората и сега стояха пред тях.
— Господи!
— Не се паникьосвай и ме остави аз да говоря — прошепна й Робин. — Разбирам тези хора, отчаянието им и пълната им безнадеждност.
Кейт въздъхна силно, като се опита да овладее страха, който се надигаше в гърлото й.
— Е, приятели, я да видим на какво сме попаднали — извика единият от мъжете, като изгледа предизвикателно Кейт и облиза устни. — Май ни провървя тази нощ.
Робин проклинаше наум, че няма никакво оръжие в себе си и се чудеше как ще измъкне Кейт от тази каша.
Един от бандитите се приближи до колата и посегна към Кейт. Тя изпищя, Робин го изрита силно и той падна на земята. В този момент и останалите мъже се нахвърлиха върху колата и въпреки че Робин се бореше отчаяно, той скоро бе повален на земята. Един от бандитите здраво стискаше Кейт и тя стоеше няма от ужас, докато гледаше как останалите удряха Робин. Някои започнаха да тършуват из колата и измъкнаха всичко, което Кейт бе купила в Парамата.
— Вземете всичко и ни оставете да си ходим — каза Робин, като с мъка се опитваше да се изправи на крака. — Или поне пуснете дамата да си тръгва. Не виждате ли, че и аз самият съм затворник като вас, защо нападате и свои?
— Ти не си свой. Дори и да си затворник, сигурно си с разрешение за преждевременно освобождаване и скоро ще бъдеш напълно свободен. А ние никога няма да бъдем свободни. Сами трябва да намираме храна и жени, когато ни се открие възможност.
— Аха — повториха в хор останалите, като гледаха с лакоми очи към Кейт.
Кейт се дърпаше отчаяно, а очите й бяха изпълнени с ужас. Вече й беше ясно, че тези бандити се готвят да убият Робин, а след това да я изнасилят и да убият и нея. Тя се оглеждаше с надежда наоколо, търсеща в отчаянието си някой, който да й помогне, макар да знаеше, че това е почти невъзможно.
Точно тогава го видя. Той се появи величествено от гората, не човек, а истински гигант — гърдите му бяха широки и неподвижни като стена, рамената му внушителни, а вратът му дебел и як като на бик. Носеше брада, а косата на главата му, както и космите по откритите части от тялото му бяха прошарени. Крайниците му съответстваха на цялата му фигура — краката му бяха яки като стволове на дървета, а мускулите ясно се очертаваха по ръцете му. Кейт направо онемя като го видя и сигурно щеше да припадне в същата минута, ако Робин не бе започнал истерично да се смее. Тя го погледна с изумени очи сякаш бе луд и реши, че направо се е побъркал при вида на този гигант, който би могъл да го смачка само с едната си ръка.
— Големия Джон е — извика един от мъжете. — Ела да видиш на какво попаднахме, приятел.
— О, Арти, това е Робин Флетчър с една дама. Май сте направили грешка този път.
Нямаше човек, живял в Ню Саут Уейлс от времето на губернатора Блай, който да не познава Робин Флетчър, семейство Пенрод и Кейси О’Кейн.
— Пуснете го.
Мъжете моментално се подчиниха на заповедта му. Никой не спореше с Големия Джон.
Големия Джон протегна огромната си ръка към Робин и той я сграбчи с благодарност, като едва се държеше на краката си. Целият беше в синини и имаше чувството, че го боли навсякъде. След като бе освободен от въглищните мини, Робин бе срещал няколко пъти Големия Джон. Гигантът сякаш се появяваше като изневиделица, точно когато никой не го очакваше.
— Коя е дамата — попита Големия Джон като посочи с палеца си към Кейт, която вече се бе поуспокоила малко и стоеше мълчаливо.
— Кейт Маккензи — обясни му Робин. — Баща й е новият собственик на имението Маккензи. Тя ми е шефката.
Последната забележка явно направи доста силно впечатление на бандитите.
— Маккензи — повтори Големия Джон, като повдигна вежди, сякаш се мъчеше да си припомни нещо. — Искаш да кажеш, че тя е роднина на онази жена, която се опита да вкара Кейси отново вътре?
— Кейт не е като Мърси — увери го Робин.
— Значи дамата е твоя шефка?
— Да, баща й е много болен и не може да работи, така че Кейт ръководи фермата с моя помощ.
— Една жена?
— Да — излъга Робин, без да обръща внимание на опитите на Кейт да протестира.
— Чух, че вече си помилван — каза Големия Джон.
— А-ха — усмихна се Робин, — свободен съм като птичка.
— Желая ти късмет, Робин Флетчър. Със свободата и с тази жена. Като я гледам, май ще свърши работа.
С гръмогласния си смях Големия Джон направо разтърси околността и извади Кейт от вцепенението й.
— Аз не съм…
— Мълчи, Кейт — тихо я сряза Робин. — Поне веднъж направи това, което ти казвам. — После се обърна към Големия Джон: — Можем ли вече да си тръгваме?
— Никой няма да навреди на теб и на твоята жена, Робин Флетчър.
— Вземете продуктите. Ние можем да си купим други.
— Но как така — опита се да протестира Кейт, но предупредителният поглед на Робин я накара да млъкне.
Големия Джон направи знак на приятелите си и те в миг отнесоха всичко, което Кейт бе купила през деня. С мъка сдържайки гнева си, тя стоеше неподвижно и гледаше с омраза към бандитите, които отмъкнаха всичко ценно от колата и изчезнаха в гората. Големия Джон остана последен.
— Как е Кейси — попита той и Кейт бе изумена от нежните нотки в гласа и от изражението, което се появи на лицето на гиганта. Нима всички тук бяха влюбени в Кейси Пенрод?
— Двамата с Деър се обичат както в първия ден, когато се срещнаха — каза Робин. — Имат вече две деца.
Имаше ли в гласа му някаква нотка на съжаление, чудеше се Кейт. Или тъга в очите му?
— Кажи й, че Големия Джон й изпраща почитанията си. Кажи й също, че ако някога има нужда от мен,
