веднага ще дойда. — След тези думи той се обърна и се изгуби бързо в сянката на евкалиптите.
— Качвай се в колата, Кейт, и да се махаме по-скоро оттук. Нямам много вяра на тези мъже, ако се измъкнат от контрола на Големия Джон.
Нямаше никаква нужда да я подканя повече. Скоро те потеглиха надолу по пътя.
— Какво искаше да каже Големия Джон за братовчедка ми Мърси и за опитите й да навреди на Кейси — попита Кейт. — Чичо Тед никога не е споменавал такова нещо.
— Не е моя работа да ти разказвам, Кейт. Ако Кейси смята, че трябва да знаеш за това, сигурно сама ще ти разкаже.
Кейт се замисли за малко, а след това каза:
— Струва ми се, че има доста неща, които не мога да разбера, но един ден ще разнищя цялата тази история.
Робин не отговори нищо, а след няколко минути си бяха вече вкъщи.
— Иди при баща си, докато разпрегна колата. И аз ще дойда след малко и ще му обясня защо сме се забавили. Не бих искал да го тревожа, но той все пак трябва да знае за рисковете, които съществуват, когато човек живее в наказателна колония.
Не след дълго Робин влезе в стаята на Уилям. Бедният старец с всеки изминал ден изглеждаше все по- зле. Кожата му бе бледа, очите му бяха потънали дълбоко в слепоочията, а бузите му — хлътнали. Кейт се бе навела над него и оправяше възглавницата му, като същевременно нежно го мъмреше, че не се е докоснал до чудесната храна, която му бе приготвила Мод.
— Стига, Кейт — раздразнено каза Уилям. — Закъсняхте. Очаквах да се върнете преди часове. — В този момент забеляза на вратата Робин и му направи знак да влезе. — Влез, Робин. Намерихте ли човека, когото търсехте?
— Да, но той не се оказа подходящ. Ще намерим друг.
— Наистина ли твърдо си решил да напуснеш — въздъхна Уилям.
— Рано или късно това трябва да стане, Уилям. — Робин погледна към Кейт и добави: — Каза ли му какво ни се случи по пътя?
— Не, може би…
— Какво ви се случи — попита Уилям с явна тревога гласа.
— Искам Уилям да знае опасностите, които съществуват за една жена в наказателна колония, Кейт — настоя Робин. — След като си тръгна, няма да можеш да пътуваш никъде сама. Бяхме нападнати от бандити, Уилям. Загубихме провизиите, които бяхме купили, но поне спасихме живота си.
— Бандити! — Лицето на Уилям се зачерви от безпокойство — за първи път от седмици на това лице се появи цвят. — Какво по-точно се случи?
Робин му разказа една по-мека версия на нападението.
— Благодаря на бога, че този Голям Джон се е случил там. Явно ти и семейство Пенрод имате полезни приятели. — После той се обърна към Кейт: — Не бива да излизаш никъде сама, дъще. Днешната случка още веднъж потвърждава, че няма да можеш да се справиш тук сама, след като аз си отида.
— Ти ще оздравееш, татко.
— Кейт, Кейт, погледни истината в очите, аз никога няма да оздравея. Истинско чудо е, че все още съм жив. Остави ни, дъще, искам да разговарям насаме с Робин.
— Наистина ли се налага?
— Да, бъди добро момиче и прави каквото ти казвам. Помни, че никога не бих направил нещо, което да те нарани.
Странните му думи доста я озадачиха. Но тъй като не искаше да го тревожи повече, тя тихичко излезе от стаята, като хвърли гневен поглед на Робин, преди да затвори вратата. Ако Робин не бе настоял да разкажат на Уилям за нападението, той нямаше да е сега толкова разстроен.
— Благодаря ти, че ми разказа какво се е случило днес, Робин — каза Уилям. — Кейт ми е толкова скъпа, че бих искал да е в безопасност и след като аз си отида — той погледна изпитателно Робин, сякаш искаше да се увери, че правилно ще разбере това, което щеше да му каже. — Дълго мислих върху създалото се положение и след доста колебания взех решение. Ти си добър човек, Робин, много добър човек. Искам на теб да поверя моята собственост и дъщеря си. Кейт има нужда от някой, който да се грижи за нея. Вярвам, че ако попадне на точния човек, тя би могла да бъде чудесна съпруга и майка.
Робин затаи дъх. Той знаеше. Знаеше какво ще последва и никак не му се искаше да го чуе. Уилям просто нямаше право да иска това от него.
— Искам фермата Маккензи да бъде твоя, след като аз умра, Робин. Моля те да се ожениш за Кейт.
Шеста глава
Робин внимателно подбираше думите за своя отговор. Не му се искаше да наранява Уилям, но не можеше да се съгласи и да бъде тласнат към нещо, за което ще съжалява до края на живота си. Идеята да притежава фермата Маккензи бе наистина привлекателна за него. Той не би могъл да натрупа толкова земя до края на живота си. Но ако имаше на този свят двама души, които никак не си подхождаха, то това бяха те двамата с Кейт. Робин не бе сигурен, че ще може да свикне с непрекъснатите й язвителни забележки, с които го засипваше още на втората секунда от разговора им.
— Това, което искаш, е просто невъзможно, Уилям — бавно каза Робин. — Ние с Кейт не си подхождаме. Знаеш нейното отношение към затворниците. И двамата няма да бъдем щастливи. Нали не искаш това да се случи с дъщеря ти?
— Искам за нея най-доброто — отвърна Уилям, — и наистина вярвам, че тя се нуждае точно от мъж като теб, макар че и двамата все още не сте осъзнали това.
Думите му бяха изречени с толкова дълбока убеденост, че Робин просто се обърка и не знаеше какво да каже.
— Нали поне ще помислиш върху предложението ми — използва паузата и попита Уилям.
— Кейт ще бъде първата, която ще ти каже, че това просто е невъзможно, Уилям. Тя никак не ме харесва. Сигурно си забелязал, че непрекъснато се караме. Не е възможно да не си видял гневните й погледи, отправени към мен.
— Да — тържествено потвърди Уилям, като направи усилие да скрие усмивката, която се появи на бледото му лице. — Наблюдавах ви внимателно и видях двама души, силно привързани един към друг. Много хора са се женили, без да изпитват и частица от това. Нима не изпитваш нищо към Кейт? Или може би ще отречеш, че тя е красива и привлекателна?
Робин не би могъл да го излъже.
— Да, Кейт наистина е хубава, и привлекателна също. Достатъчно е само да я погледне човек, за да се увери в това. Що се отнася до по-силни чувства, никога не съм си позволявал дори да мисля за това. Кейт веднага би ме отхвърлила, дори ако я обичах. Тя е доста упорита жена, Уилям.
— Да, Кейт трудно се поддава на убеждение, но мисля, че ти си човекът, който бе могъл да се справи с нея. Все още не си ми отговорил: ще помислиш ли поне върху предложението ми?
— Добре — съгласи се без желание Робин. — Но мисля, че е достатъчно само да споменеш на Кейт за това свое решение, за да се откажеш веднага от него.
— Ще видим — упорито каза Уилям. Вече се уморяваше много бързо и сега се облегна назад върху възглавницата и затвори очи.
Робин си тръгна след малко като поклащаше глава и се подсмихваше. Представяше си как ще реагира Кейт, когато Уилям й каже за решението си. Не би искал да присъства на подобна сцена.
Това стана късно същата вечер, когато Кейт се отби да целуне баща си за лека нощ. Той й каза да седне, защото иска да си поговорят и тя се подчини.
— За нещо специално ли искаш да говорим, татко?
— Да, наистина специално. Твоето бъдеще, Кейт.
— Вече толкова пъти сме говорили за това — намръщи се Кейт. — Щастлива съм и така, както си живея сега.
— Доста мислех върху това, Кейт. Ти си добра дъщеря, съгласяваше се с мен за важните неща и все пак успя да запазиш своята независимост. Възхищавам ти се за това и знам, че то ще ти помогне, когато мен
