но… не успя. Как можах да се доверя на такъв човек?
— Ще го убия — каза тихо Робин. — Деър трябваше отдавна да го направи. Аз не съм толкова великодушен.
— Не, Робин, не искам да рискуваш отново да загубиш свободата си. Той сигурно вече си е тръгнал обратно за Парамата. Големия Джон каза, че не вярва Потър да посмее да се появи тук, след това, което се опита да ми направи.
— Големия Джон? Какво общо има той с това? Може би трябва да ми разкажеш всичко от начало до край.
— Роналд ми предложи да ме придружи до Батърст и аз най-наивно приех предложението му. Винаги се бе държал така любезно и приятелски, че аз реших, че мога да му се доверя. Той… настояваше да се разведа с теб и двамата да се оженим. Много се ядосах, когато ми донесе подготвените за подпис документи за развод. Те са все още вкъщи. Въобще не съм ги подписвала. Дори след като научих, че открито живееш заедно със Серина.
Робин остави без коментар забележката й.
— Продължавай, какво стана по-нататък?
— Тръгнахме с Роналд, като аз съзнателно излъгах, че заминавам за Сидни, за да не се тревожат Деър и Кейси. Всичко вървеше добре до третата нощ. Събудих се, защото Роналд се опитваше да… да… о, господи… не искам да говоря за това.
— Опитваше се да те изнасили — тихо й подсказа Робин. — А какво общо има Големия Джон?
— Той пътувал за Батърст, когато чул писъка ми и дойде да ми помогне. Удари Роналд с един клон по главата и ме доведе сам до Батърст. Слава богу, че по една случайност бе спрял да нощува близо до нас.
— Какво? Големия Джон е пристигнал в Батърст? Не знае ли колко е опасно в града за него?
— Надява се, че никой вече не си спомня за миналото му.
Робин изруга.
— Как би могъл някой да го забрави? Но точно сега няма какво да говорим за Големия Джон, сега искам да чуя всичко за теб. Сигурна ли си, че Потър не…
— Докосна ме, но това бе всичко — увери го Кейт. — Каза освен това, че теб едва ли ще те интересува какво е направил с мен, след като си имаш Серина.
— Лъже, проклетото копеле — изсъска през стиснати зъби той. — Погледни ме, Кейт — Робин посегна и нежно повдигна брадичката й, докато очите им се срещнаха. — Мисля, че има и друга причина за пристигането ти в Батърст. Нещо, което се страхуваш да признаеш дори пред себе си.
— Може би — бавно призна тя. — Но дори и да е имало друга причина, тя не съществува от момента, в който ви видях как се прегръщате в леглото със Серина.
— Не можеш ли да забравиш какво си видяла? Обясних ти, че бях твърде пиян, за да си спомням каквото и да било.
Кейт се поколеба, но чувстваше, че не може нито да забрави, нито да прости за болката, причинена й от притиснатите две голи тела на леглото.
— Съжалявам, Робин, но тази картина се е запечатала така силно в съзнанието ми, че ще я помня за цял живот. Веднага ще се подготвя за връщане обратно в имението Маккензи. Ако желаеш, ще подпиша документите за развод и ще ги представя на губернатора Маккери, за да можете със Серина да се ожените.
Робин въздъхна тежко. Нямаше ли някакъв начин да убеди тази упорита жена, че не иска никоя друга, освен нея? Точно в този момент се сети за нещо, което може да й направи впечатление. Дори да не промени веднага решението й, при всички случаи ще я накара да размисли още веднъж. Естествено в името на това се налагаше да преглътне гордостта си и разкрие цялата си душа пред нея, като рискува да стане жертва на присмех и дори подигравка. Но гордостта му вече нямаше значение, след като имаше опасност да загуби завинаги жената, която обичаше.
— Кейт, аз не искам този дяволски развод. Искам само жената, която вече имам. Винаги съм те искал, единствено теб. Аз… аз те обичам, Кейт.
Ето, това беше, всичко свърши. Сега може да му се присмива, ако иска, но се чувстваше много по- добре, след като й го каза.
Кейт го гледаше с изумление. Обича я? Как би могъл да й обича, след като всъщност обичаше Кейси? Ами Серина? Защо си играе той така със сърцето й?
— Ами Кейси?
— Какво Кейси, тя е съпруга на Деър. Отдавна бях разбрал, че това са безнадеждни чувства. Ние сме просто чудесни приятели, нищо повече. Със Серина наистина имах връзка, но това беше преди да те срещна. Бях приятел с родителите й. Когато те загинаха по време на преминаването на планината на път за Батърст, се почувствах отговорен за Серина. Тя внезапно остана без близък човек, който да се погрижи за нея, да я защити. Нима би искала от мен да я изоставя в такъв момент?
— Родителите на Серина са загинали? Аз… не съм знаела за това. Господи, какъв ужас за нея.
— Това ли само ще кажеш — неодобрително попита Робин. — Нима за теб няма никакво значение, че те обичам?
— Просто… просто не знам, Робин. Толкова съм объркана. За кратко време се случиха толкова много неща, че просто не знам какво да мисля. Ти би могъл и да ме лъжеш.
— Нямам причина да те лъжа, любов моя — гласът му сякаш искаше да достигне чак до сърцето й, сините му очи я гледаха жадно, а ръцете му се протягаха към нея. — Всяка дума, която ти казах, е самата истина. Искам винаги да бъдеш до мен. Искам да ти дам всичките си ласки и да те закрилям. Искам да се любя с теб… сега. Искам да проникна дълбоко в тебе, да те взема цялата, защото чувствам, че иначе ще експлодирам.
И Кейт искаше същото, но се страхуваше, толкова се страхуваше да разтвори сърцето си за него след всичко, което току-що бе видяла. Как би могла да е сигурна, че нещо подобно няма да се случи отново? Ако не със Серина, то може да се намери друга жена? Несъмнено Робин бе изпълнен с добри намерения в момента, но поне от това, което знаеше за мъжете, у нея се бе създало убеждението, че те са непостоянни същества, които щедро дават обещания, но са готови да ги забравят веднага, щом им се открие някаква възможност. Освен това, как би могъл Робин да я обича, след като преди това е обичал жена като Кейси Пенрод?
— Не искам да бъда сравнявана с никоя друга жена.
Робин изруга и се изплю направо на пода.
— Ти не можеш да си тръгнеш вече от живота ми, Кейт, нито сега, нито когато и да било. Ти си единствената жена в моя живот.
— Не забравяй, че ти бе този, който си тръгна — напомни му тя.
— Само защото бях напълно отчаян. Не можеш ли да разбереш, че се нуждая от теб, че ми е невъзможно да живея под един покрив с теб и да не те любя?
Думите му звучаха толкова убедително, че тя напълно забрави за гнева си. Изглеждаше съвсем искрен и искаше да му повярва, но…
Той я притисна до болка в прегръдките си и Кейт почувства, че тялото му направо се тресе от близостта с нейното.
— Нима не усещаш колко силно те желая?
Тя инстинктивно погледна надолу към издутината между краката му, която се притискаше към нея.
— Не само там, но и тук — каза Робин, като взе ръката й и я постави на гърдите си.
Кейт почувства силния мускул под ризата му и още по-навътре сърцето му, което развълнувано биеше. Опита се да свие ръката си и да я отдръпне, но той я притисна по-силно, за да усети по-добре ударите. Очите му горяха от страст и й се струваше, че усеща техния огън върху кожата си.
— Нима можеш да отречеш, че и твоето сърце бие също толкова силно?
Робин опря ръката си върху лявата й гърда й се увери, че е напълно прав.
— Спри — опита се да извика Кейт, но се чу само приглушен шепот. Искаше й се да се отскубне от него, да протестира и да го убеждава, че съвсем не изпитва същото желание, както него, но просто нямаше сили за това.
