всичко това, освен ако Робин не й го бе казал. Което означаваше, че и всичко друго, което говореше Серина, е пълна истина. Почувства се толкова наранена и ядосана, че скочи веднага от леглото, без да обръща повече внимание на голотата си. Събра набързо дрехите си и започна да се облича.
— Какво ще правиш — попита невинно Серина.
— Веднага ще се махна оттук.
— А какво да кажа на Робин като се върне?
— Кажи му… кажи му… всъщност няма значение. Аз си отивам вкъщи.
— Но какво ще стане с развода?
— Нима знаеш и за това?
— Разбира се — доволно потвърди Серина. — Робин ми казва всичко. Доста се посмяхме и затова. Той беше доволен, защото всъщност иска този развод.
От устните на Кейт се отрони звук, който приличаше на ридание.
— Ако Робин иска развод, нека сам да го поиска. Нямам намерение да го спирам.
Серина се намръщи. Не бе очаквала точно такава реакция, но нищо повече не можеше да се направи. Не знаеше, че Кейт е толкова упорита.
— Сигурна съм, че ще го направи — заяви тя, но в гласа й не се чувстваше увереност. — Робин би искал да има деца един ден. Аз може би вече съм бременна. Господ ми е свидетел, че дори и да не е така, причината не е в недостатъчното опити. Познаваш Робин — подсмихна се Серина и хвърли на Кейт изразителен поглед, — той е направо ненаситен.
— Ти си истинска мръсница, Серина, но все пак ви желая щастие на вас двамата с Робин. Напълно сте подходящи един за друг.
Като отхвърли назад буйната си черна коса, Кейт бързо излезе от бараката и тресна вратата след себе си. Все пак успя да чуе доволния смях на Серина, който ехтеше и отвъд затворената врата.
Фургонът си стоеше на двора, както го бяха оставили сутринта и биволите дори не бяха разпрегнати. Тя без колебание скочи на седалката и ги подкара. Фургонът не принадлежеше на Робин, така че той не би имал нищо против, ако го вземеше. Спря само на две места, преди да се отправи към планината. Първия път пред магазина за хранителни стоки, за да си купи достатъчно продукти за няколко дни, и втория — пред оръжейния магазин, където се сдоби с пистолет. Той се оказа доста сложно нещо, с три пълнителя, но след като продавачът й показа как да го пълни и как да стреля, Кейт бе твърдо убедена, че при необходимост ще може да го използва. После подкара биволите по пътя за Парамата, без да се обръща повече назад.
Почти се бе вече свечерило, когато Робин излезе забързано от недовършената още сграда на административното управление, скочи на коня си и го подкара в галоп. Имаше още толкова неща, за които да разговаря с Кейт. Господи, тя бе наистина упорита жена, помисли си с любов. Но и той нямаше право да я обвинява за каквото и да било, след като го бе заварила със Серина в леглото. Все още не можеше да повярва, че се е любил със Серина. Твърденията й му изглеждаха доста неправдоподобни. И преди се беше напивал, но никога не бе забравял, ако се е любил с някоя жена през нощта. Само Кейт да му простеше за тази глупост, веднага щеше да се заеме с намирането на дом за Серина, дори на съпруг, ако се налагаше.
Серина стоеше приведена над огнището, лицето й се бе зачервило приятно от топлината. Тя си тананикаше някаква песничка, докато приготвяше вечерята.
— О, ти се прибра — извика, като го видя и се втурна към него.
Щеше да го целуне, ако не я бе отблъснал грубо встрани.
— Къде е Кейт?
— Откъде да знам — троснато отвърна Серина. — Явно тя изобщо не се интересува от теб.
— По дяволите, Серина, стига си ме разигравала! Казвай къде е Кейт.
— Обясних ти вече, че не знам — повтори намръщено тя. — Замина.
— Замина? Кога? Къде отиде? Какво си й наговорила?
— Не съм й казвала нищо — излъга Серина. — Замина преди няколко часа. Не ми каза къде отива.
Очите на Робин се изпълниха с луда ярост, а лицето му бе направо свирепо. Серина здравата се уплаши, за първи път, откакто го познаваше, изпита страх от него.
Беше го виждала ядосан, но гневът му винаги бе насочен към друг, а не към нея самата.
— Сигурна ли си, че Кейт не каза нищо? По-добре не се опитвай да ме лъжеш, Серина, защото, кълна се, такъв бой ще ти хвърля, че не знам дали ще оживееш след него.
— Не лъжа, повярвай ми! Кейт просто стана и си тръгна. Видях я, че подкара фургона на двора. Нищо повече не знам. Но какво значение има къде е отишла? Ти имаш мен и аз никога няма да те напусна.
— Точно от това се страхувам — яростно изсъска Робин и излезе с трясък от бараката.
Четиринадесета глава
Робин обърна целия град наопаки и най-накрая трябваше да приеме факта, че Кейт е потеглила обратно за Парамата. Успя само да разбере, че е тръгнала сама. Слава богу, че поне е била достатъчно разумна и си е купила храна за из пътя и пистолет, с който да се защитава. Всичко това научи от продавачите в магазините, в които се бе отбивала.
Прекосяването на планината бе доста рисковано нещо, но Робин се тревожеше страшно много защото знаеше, че по това време на годината съвсем внезапно можеха да започнат снежни бури и виелици. Единственото му успокоение беше, че с коня си ще успее бързо да настигне фургона, който се движеше много по-бавно. Искаше му се веднага да се метне на седлото, но после поразмисли и реши, че ще е най- добре да изчака до сутринта.
Междувременно бе открил Големия Джон, но твърде късно. Поради сериозността на престъплението, извършено от него в Англия, цената за главата му бе вдигната до пет хиляди лири. За нещастие един от полицаите, изпратен наскоро в Батърст, го бе разпознал. Малцина имаха такива внушителни фигури, така че не бе трудно да го познае човек. Няколко души веднага го бяха обградили, после пленили и отвели в затвора. Оттам щяха да го откарат в Сидни, където пък предстоеше да се реши дали да бъде върнат обратно във въглищните мини или да бъде обесен. Тъй като той беше един от най-известните бандити, Робин не можеше да направи кой знае какво, за да му помогне. Все пак му обеща да използва влиянието си като магистрат и да се опита да издейства смекчаване на присъдата му.
Преди да си тръгне, Робин го разпита подробно какво точно се бе случило между Кейт и Потър. След като Големия Джон му разказа всичко, той се закле да убие проклетия изверг, веднага щом се добере до него.
— Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, приятелю — предупреди го Големия Джон. — Свободата е ценност, която не бива да се пропилява. Аз лично ще бъда свободен едва след смъртта си. Но ти вече си се издигнал до магистрат. Назначаването ти на този пост лично от губернатора Маккери е истински удар по неравенството между бедни и богати. Само „чистите мерина“ ще спечелят, ако убиеш някой от тяхната каста. Така че послушай съвета ми, приятел, потърси друг начин да си отмъстиш на този мръсник Потър.
— Думите ти са наистина разумни, но не знам дали ще намеря сили в себе си, за да се въздържа да не накажа по подобаващ начин човека, опитал се така брутално да изнасили жена ми. Никога няма да забравя и това, което направи с Кейси.
— Ако бях свободен, бих могъл да ти помогна да се грижиш за съпругата си — предложи Големия Джон, — може би… както знаеш, в никой затвор не съм се задържал дълго досега…
На лицето му бе грейнала усмивка, голяма колкото цяла Австралия.
Скоро след това Робин се прибра в бараката, напълно разбит. Раменете му се бяха отпуснали, сякаш носеше върху тях всичкия товар на света, очите му бяха изпълнени с отчаяние. Трескаво се молеше да успее да убеди Кейт да се върне обратно в Батърст заедно с него, след като я намери. Ще осигури място на Серина някъде другаде, независимо от протестите й. Сега за него най-важна бе Кейт, така че не можеше да мисли за никой друг. Ако беше необходимо, бе готов да прекара остатъка от живота си в усилия да спечели отново доверието й. Кейт можеше да отрича колкото си иска, но той знаеше, че тя би могла да го обикне, стига да се откажеше от тази ужасна своя упоритост.
