опознае тялото на една жена.
Кейт стисна устни, проклинайки на ум съдбата си, която я бе тласнала отново в ръцете на Роналд Потър. Този път го нямаше Големия Джон, който да долети и да я спаси. Този път трябваше да се спасява сама.
— А, исках също да те предупредя. Ако си мислиш да се измъкнеш оттук, докато спя, знай, че това е много опасно, рискуваш да намериш смъртта си. Няма да издържиш и час в тази снежна буря. Но все пак ще те вържа, за да съм сигурен, че няма да ти дойдат в главата разни безумни идеи като например да ме цапардосаш с някакъв тежък предмет или нещо подобно.
— Какво? Не!
Потър се промъкна в тъмната част на пещерата и се върна с едно въже.
— Знаеш ли, някой вече е използвал тази пещера? Намерих тук ръждясало канче за кафе, въже и разни други неща. Може би някои от участниците в първите експедиции са я открили и са я използвали за подслон при лошо време. Без съмнение в древните времена тук са живели аборигени, това личи от надписите по стените.
Кейт се огледа любопитно наоколо и за първи път забеляза знаците по стените в полутъмната пещера. На осветените места можеха да се видят ясно очертанията на странни фигури, както и на различни животни и птици. Една от рисунките изобразяваше бухал, доста точно бяха уловени чертите на птицата, а на мястото на перушината имаше само прости прави чертички. Точно над рисунката се забелязваха някакви знаци в тъмен червеникав цвят, изписани на ръка. А по-нататък следваха изображения на ловци с копия в ръце и на женски фигури, но с доста деформирани форми — подчертано големи гърди и буйна коса. Всички носеха торби на гърба си. На отсрещната стена бе нарисуван огромен мъж, който държеше в ръката си факел. Кейт бе запленена от рисунките и Потър се възползва от отклоненото й внимание и бързо завърза ръцете и краката й.
— Това ще те държи мирна, докато съм готов да се заема с теб — каза той, взе едно от одеялата от вързопа й и го хвърли върху тялото й. С другото се уви той самият и легна близо до нея. Само след минута вече чуваше равното му дишане и разбра, че е заспал.
Робин напусна Батърст рано на другата сутрин. Бе минало малко време от заминаването на Кейт и се надяваше бързо да я настигне. Взе най-добрия си кон, а също и храна, топли дрехи и одеяла, които прикрепи прибрани във вързоп към седлото. Тъй като живееше от доста години в Ню Саут Уейлс, неведнъж бе наблюдавал как се събират буреносните облаци над планината, но сегашните не можеха да се сравнят с нищо познато — те направо затъмниха целия хоризонт. Трескаво се молеше бурята да почака малко, за да успее да намери Кейт, но дълбоко в душата си разбираше, че вятърът ще засвисти всеки момент. Ясно си спомняше какво се случи с фургона на семейство Линч и целият потрепери при мисълта, че Кейт се движи по този опасен път сама.
Започна да вали — в началото дребен, мокър сняг, който обаче бързо покри в бяло дърветата и храстите край пътя и Робин започна да се отчайва. Вече бе невъзможно да се открият каквито и да било човешки следи. Рано сутринта бе срещнал семейство Крокър и те му казаха, че са видели Кейт. Робин прие с радост вестта, защото бе убеден, че се намира близо до жена си и скоро ще я настигне. Но тази буря сега. Сякаш съдбата се опитваше нарочно да ги раздели.
Въпреки нарастващата си тревога, той продължаваше напред, дърпаше юздите на нещастното животно и не се спираше пред бялата мъгла, докато накрая имаше чувството, че ще се строполи от коня. Но дори тогава не се отказа. Спря за малко през нощта, като се сви под една скала, и тръгна отново още щом се развидели. Като премина билото и започна да се смъква надолу към подножието на планината, Робин заживя с надеждата, че Кейт е успяла да се добере до вкъщи, така че не биваше да се тревожи напразно. На четвъртия ден се измъкна от планината, с подути очи и съвсем изтощен. Лицето му беше потъмняло, а под очите му имаше огромни лилави кръгове. Долу в равнината снегът бе отдавна спрял, така че можеше да се придвижва много по-лесно. И все пак докато стигне до имението Маккензи, конят му бе по-скоро мъртъв, отколкото жив.
Мод бе напълно изумена, когато видя Робин да нахълтва в кухнята. Тя стоеше безмълвна, с отворена уста, докато той се стовари на един стол.
— Тук ли е Кейт — попита с дрезгав, уморен глас.
— Не… не, сър, не е тук, и честно казано, доста се безпокоя за нея. Никога преди не е отсъствала толкова време. Като тръгна преди доста дни ми каза, че отива до Сидни, но очаквах, че ще се върне много по-скоро.
Робин изпъшка от болка.
— Тя беше в Батърст, не в Сидни.
— В Батърст? Но защо… защо… наистина нищо не разбирам.
— Това е дълга история, Мод. Ще ти кажа само, че напусна Батърст преди няколко дни и аз я последвах, но поради проклетата буря не можах да я намеря. Може би се е изгубила някъде из планината.
— Господ да я закриля — извика Мод. — Горкичката. Но защо ме излъга?
— Нямам време сега да ти обяснявам подробности. Приготви ми нещо за ядене, докато се изкъпя и се преоблека. Ще взема нов кон и след като се посъветвам с Деър, ще се върна обратно в планината. Не ме е страх, ще намеря Кейт, дори това да е последното нещо, което да успея да направя в този живот.
Това наистина може да е последното нещо, помисли си той, но не каза нищо повече.
Само след час, малко поосвежен, но все още с изтощен вид, Робин яздеше към имението на Деър, взел нов силен кон от конюшнята на Кейт.
— Господи, Робин, мислех, че си в Батърст. Изглеждаш ужасно. Не казвай, че си прекосил планината в тази отвратителна буря. С Кейси тази сутрин забелязахме страхотните облаци, надвесени над планината. Какво те носи насам?
— Обзалагам се, че е Кейт — каза с тайнствена усмивка Кейси. Въпреки всичко, тя бе убедена, че двамата искрено се обичат.
— Да, тук съм заради Кейт. Тя изчезна, Деър.
— Изчезна? Как е възможно? Признавам, че бях доста зает и не можех да се отбивам в имението Маккензи толкова често, колкото би ми се искало, но последния път, когато бях там, разговарях с Кейт и с управителя на фермата.
— Кейт дойде в Батърст. Все още не знам защо. Пристигна на другия ден, след като бях получил писмото ти за това дяволско искане на развод. Новината ме разстрои толкова много, че аз… пих прекалено много вечерта и сам не знам как съм се оказал в леглото заедно със Серина.
Кейси въздъхна.
— Ах, какви сте вие, мъжете — отсече тя е отвращение.
— Кълна се, че не си спомням нищо, нито пък съм имал намерение или желание да го правя. Просто… просто някак се случи. Да не мислиш, че хиляди пъти вече не съм се обвинявал за това, че се оставих Кейт да ни свари по този начин?
— Значи клюките са верни — бавно каза Деър. — Ти живееш със Серина.
— Не е това, което мислиш. Тя просто нямаше къде да отиде и аз й предложих да остане временно при мен, докато нещата се поуредят. Тя остана съвсем сама и се чувствах отговорен за нея.
— Разбира се — иронично каза Кейси.
— Няма защо да ви обяснявам, че Кейт се замина обратно, преди да успея да я убедя в истината. Опитвах се, и то доста упорито, но тя просто не искаше да чуе. Но това не е най-лошото. Тя бе приела предложението на Потър да я придружи до Батърст и това животно се опитало да я изнасили. Ако не я бе спасил Големия Джон, само господ знае какво щеше да й се случи.
— Големия Джон — попита Кейси с широко отворени, изпълнени с почуда очи. — Този чудесен човек винаги успява да се появи точно там, където има нужда от него.
— За съжаление в момента той е в затвора на Батърст в очакване да бъде прехвърлен в Сидни, където вероятно ще го съдят. Перспективите не са особено обнадеждаващи.
— Но защо е отишъл в Батърст?
— Доколкото разбрах се е надявал, че няма да го познаят на толкова отдалечено от Сидни място, искал е за започне някаква работа. Човекът си мечтае за нормален живот, но съдбата явно е против него. Но да
