Пътят пред нея ставаше съвсем стръмен, защото навлизаше в горната част на планината. От лявата й страна имаше хълмове, покрити с гъста гора, а от дясната — пропаст с дълбочина няколкостотин фута. Кейт си, помисли, че ако върви по пътя, никога няма да попадне на пещера. Навлизането в гората бе наистина много по-опасно, но все пак само така имаше някаква вероятност да си намери подслон. Ако пък се отклонеше от пътя, тогава губеше всякаква надежда да срещне други пътници, които биха могли да й помогнат. Не, веднага отхвърли тази мисъл, кой глупак ще тръгне да пресича Сините планини по това време на годината? Така че Кейт нямаше никакъв избор. Трябваше да намери подслон, за да оживее. Като си пое дълбоко въздух, тя навлезе в гората.
В подножието на огромните дървета бе тихо и глухо. Краката й потъваха в дълбокия сняг. Имаше чувството, че на света съществуват само тя, снегът и вятърът, който свиреше в клоните на дърветата. Кейт вървеше напред.
Нямаше край гората пред нея.
Най-накрая почувства такава слабост в краката си, че й се искаше да си легне и да заспи веднага. Това желание напираше като непоносима болка в душата й и само една мисъл я държеше на крака.
Робин.
Ако се предаде на умората и отчаянието вече никога нямаше да види Робин. Никога нямаше да почувства как я прегръщат ръцете му. Тя го обичаше, макар и да се опитваше да го отрича дори сега и бе готова да го отрича докато се вкочани от студ. Нямаше никакво друго разумно обяснение за удоволствието, което предизвикваше у нея и за невероятните чувства, които я изпълваха, когато се любеха. Може и в някои моменти да не го харесва, но наистина го обичаше с цялото си сърце. Преди мисълта за смъртта да се бе превърнала в реалност, Кейт бе сигурна, че не иска никога вече да види Робин. Но сега бе съвсем различно. Всъщност животът й нямаше никакъв смисъл без него. Щеше да бъде същото, както преди да го срещне и той да превърне дните й в неспокоен свят от екстаз и болка, дива страст и предателство.
Напълно увлечена в мислите си, които я водеха от дълбините на ада до върха на рая, Кейт не разбра как се е свлякла на колене. В миг осъзна, че няма сили да продължи по-нататък. Краката й бяха тежки като олово, а тялото й така отпуснато, че просто бе невъзможно да направи и крачка дори.
— О, ето, май приказката, че щастието спохожда търпеливите, ще се окаже вярна.
Почти изгубила съзнание, тя помисли, че вероятно смъртта й се явява в човешки образ и ще я отведе. Съществото, което видя надвесено над себе си почти съвпадаше с представите й за образа на смъртта. Лицето му беше бледо, кръв се стичаше от някаква рана на главата му, а очите му бяха малко отнесени и диви. Дишаше ускорено и с видими затруднения, сякаш бе тичало доста голямо разстояние. Веждите му, както и дрехите бяха покрити със сняг. Кейт в миг като че го позна, но изгуби съзнание преди да успее да произнесе името му.
Кейт изпъшка и протегна краката си. Но усети силна топлина върху ходилата си, която я принуди бързо да ги дръпне обратно. Как е възможно да чувства топлина, след като само преди няколко минути почти бе замръзнала? Дали пък най-накрая не бе попаднала в самия ад? Очакваше нещо много по-добро за себе си. Тя отвори очи и се извърна по гръб. Нещо като стон се отрони от гърдите й, когато видя ниския таван от пръст и скала, който бе само на няколко фута от нея. Малък огън гореше точно в краката й, а от всички страни бе заобиколена със солидни стени от гранит.
— Крайно време бе да се събудиш.
Веднага щом позна гласа му, Кейт си даде сметка, че наистина бе попаднала в ада. Роналд Потър й се хилеше насреща с отвратителната си усмивка и това я накара да потрепери от страх.
— Роналд!
— Да, ти може би мислеше, че онова огромно чудовище, бандитът, ме е убило? Нищо подобно. Дори дойдох почти веднага в съзнание и ви видях как потеглихте с фургона ми. Но се наложи да лежа цялата нощ и следващия ден, тъй като главата много ме болеше от удара.
Ужасът и изумлението пречеха на Кейт да отрони дори една дума — просто стоеше и го слушаше.
— Не ми оставихте нищо. Нито храна, нито одеяла, нито пък средство за придвижване. Как си представяхте, че ще оживея при това положение?
Успяла най-накрая да дойде на себе си, тя се нахвърли върху него, като се стремеше да прикрие страха си:
— Ах ти, подло животно! Опита се да ме изнасилиш. Как бих могла да съм сигурна, че няма да ме убиеш накрая, нали точно с това ме заплашваше? А след това да оставиш тялото ми да изгние в гората.
— Наистина не можеше да си сигурна — нагло се усмихна Потър, — но аз пък не съм и мечтал да получа втора възможност.
— Какво правиш тук? Къде сме всъщност?
— Когато най-накрая дойдох на себе си, разбрах, че започва буря. Нямах никакви шансове да срещна хора, които да ме спасят. Малцина се престрашават да прекосяват планината по това време на годината. Знаех, че е невъзможно да направя това и аз, и то пеша при такова време, затова побързах да си намеря подслон, докато премине бурята. За щастие попаднах на тази пещера, но в нея бе дяволски студено, добре че се появи ти с храна, кибрит и други провизии. Сега двамата ще си стоим тук на топло, докато навън бушува бурята. Събрах доста съчки, докато ти спеше. А когато се свършат, можем да се топлим един друг — той се наведе над нея с мазна усмивка, за да й покаже още по-ясно какво иска да каже. — О, и ако имаш намерение да използваш пистолета си, за да се защитаваш, предупреждавам те, че трябва да се откажеш. Той е на сигурно място в джоба ми.
— Копеле — изсъска Кейт, — ще изгниеш в затвора, само ако посмееш да ме докоснеш.
— Нима очакваш да видиш отново цивилизацията? Единственият начин да се измъкнеш жива оттук, е ако се съгласиш да се разведеш и да се омъжиш за мен.
— Никога!
— Ще видим. Но кажи, успя ли все пак да стигнеш до Батърст? Или Големия Джон реши да се възползва от красивото ти тяло, а след това те изхвърли в гората за храна на дивите зверове?
— Противно на твоите очаквания Големия Джон е много свестен човек. Той бе така мил. Стигнах до Батърст, но не благодарение на теб.
— Ако се бе съгласила доброволно да ми се отдадеш нямаше да има нужда от насилие. Не съм имал намерение да те наранявам. Исках да те направя моя жена. Но ти ме ядоса с демонстративния начин, по който отхвърли чувствата ми. Не познавам мъж, който може да понася подигравки или разигравания от една жена. Ако продължаваш по същия начин, това може би ще ти струва живота. Но след като си говорим така откровено, би ли ми казала защо напусна Батърст така бързо? Според моите изчисления ти едва си пристигнала в града и почти веднага си тръгнала обратно. Може би Флетчър те е изхвърлил? Убеди ли се, че това, което ти казвах за него и Серина е вярно?
— Това е единствената истина, която съм чула от устата ти — призна Кейт. — Но Робин не ме е изхвърлял. Дори ме помоли да остана. Аз сама реших да си тръгна.
— Пеша? Нима възнамеряваше да прекосиш планината и да стигнеш до Парамата с този товар на гърба? Наистина си те бива — добави той като се изсмя гръмогласно.
— Не тръгнах пеша! Взех фургона, но той се подхлъзна и падна в пропастта, след като заваля снегът.
— За моя ли фургон става дума? А биволите ми, и те ли пропаднаха в пропастта?
— Да.
— Е, след като богатството ти и земята ти станат мои, ще мога да си купя много фургони и биволи.
— Моето богатство не е по-голямо от твоето.
— Не се интересувам от парите, а от земята ти. Тя наистина е първокласна и отдавна съм й хвърлил око. Земята вече не достига от тази страна на Сините планини, а аз нямам никакво намерение да се преселвам на запад, в тези все още съвсем диви райони между планините. Там всичко е все още твърде примитивно и не отговаря на изтънчения ми вкус. Предпочитам да си остана по-близо до Сидни и до пристанището, където всеки ден пристигат кораби и носят луксозни стоки, каквито обичам. Сега можеш да поспиш. Аз самият съм твърде уморен и не мога да ти обърна подобаващо внимание. Но утре, и следващия, и по-следващия ден, докато бурята ни държи тук като затворници, ще можем достатъчно да се опознаем един друг. Докато напуснем тази пещера ще познавам тялото ти толкова добре, колкото въобще е възможно един мъж за
