проявената слабост, защото знаеше, че алкохолът е предназначен за любовника й. Среден на ръст, с буйна червеникава коса, Сайлъс Дод бе симпатичен мъж, осъден на принудително транспортиране в наказателната колония за участие в бунтове в родната си Ирландия, а наскоро помилван и освободен окончателно. Когато започна създаването на селище отвъд Сините планини, той продаде трийсетте акра, които беше получил, купи стока, натовари я на един фургон и пристигна в Батърст с надежда да започне нов живот като равноправен гражданин.
Занимаваше се не само с магазина, но бе успял да купи и доста земя на няколко мили западно от града и възнамеряваше да създаде голяма ферма, трябваха му само още пари, за да се сдобие с достатъчно добитък. Засега живееше в задната част на магазина и обслужваше гражданите на Батърст, винаги усмихнат и услужлив.
Когато тази сутрин видя Серина да се мотае из магазина, кафявите му очи светнаха от удоволствие.
— Здравейте, мис Линч, мога ли да ви помогна с нещо?
Серина го погледна с празен поглед, сякаш нямаше ни най-малка представа какво търси тук и защо е дошла. Знаеше само, че той винаги се бе държал мило с нея, както и че бе симпатичен човек. Може би дори красив, по свой собствен начин. Тялото му бе силно и мускулесто, очите му — живи и интелигентни, имаше правилни черти на лицето.
Сайлъс забеляза празния й поглед и веднага се разтревожи.
— Какво ви е, мис Линч? Да не сте болна?
— Болна — безучастно повтори Серина. — Не, не съм болна, само… само… — не можа да продължи по- нататък, защото се задави в ридания и едри сълзи започнаха да се стичат по бузите й.
Тя бе желала Робин през половината от живота си, и точно когато й се струваше, че е успяла да го спечели, пристигна жена му и й го отне. Бе толкова тъжна, ядосана и потисната от неосъществени желания, че нежното внимание на Сайлъс само още повече я разстрои и тя се разрида по-силно.
— Какво има, мис Линч… Серина, можеш ли да ми кажеш? Да не би да те е обидил някой?
Само при мисълта, че някой си е позволил да нарани това прекрасно създание, целият настръхна, готов да я защити на всяка цена.
— Ще трябва да седнеш за малко и да се успокоиш, встрани от погледите на клиентите ми. Ела, задната ми стая е на няколко крачки.
Напълно объркана, Серина не оказа никаква съпротива, докато Сайлъс я отведе в стаята зад завесата, която бе чиста и спретната, макар и доста скромно обзаведена. Имаше само едно легло, дрешник, маса, стол и огнище, където готвеше прости гозби. Той наля чаша вода от каната на масата и я подаде на Серина. Докато я пиеше, изтича обратно в магазина, постави на прозореца табелка „Затворено“ и заключи вратата. Върна се пак при нея, преди още да бе успяла да изпие водата.
— По-добре ли се чувстваш — попита той, докато кафявите му очи шареха по забележителната й фигура. Изглеждаше прекрасно, макар че бе малко небрежно облечена, сякаш току-що бе станала от леглото и навлякла набързо каквото й е попаднало в ръцете. Бюстието й бе неправилно закопчано и Сайлъс лакомо закова поглед в бялата плът, която се показваше през пролуката.
Серина въздъхна. Тя нямаше да се почувства по-добре, докато не разбере защо е пристигнала Кейт в Батърст и какво точно и е казал Робин за техните взаимоотношения. Надяваше се, че Кейт ще повярва на това, което бе видяла с очите си — че те с Робин са любовници и ще си замине обратно за имението Маккензи, където й е мястото.
— Мога ли да ти помогна с нещо — попита Сайлъс, когато Серина остана дълго мълчалива и замислена.
Тя го измери внимателно с поглед. Привлекателен мъж, помисли си, макар и не толкова красив като Робин, а и явно доста заинтересован от нея. Беше и приятно, че поне някой се въртеше загрижено около нея, сякаш бе много важна личност. През последните няколко седмици Робин просто не й обръщаше внимание, сякаш изобщо не съществуваше.
Сайлъс се опита отново да подхване разговор.
— Как беше брендито? Хареса ли го мистър Флетчър?
Брендито! Това проклето бренди, което направо провали плановете й по отношение на Робин снощи. Точно когато се бе съгласил да се люби с нея, просто се отпусна и заспа. Тя въздъхна отново, като се чудеше защо Сайлъс се държи така любезно с нея. Дали я харесва? Дали я желае? Добре поне, че все пак някой още я желаеше.
— Смятате ли, че съм привлекателна, мистър Дод — попита направо Серина. Ужасното й настроение просто не й позволяваше да бъде по-внимателна и въздържана. През целия си живот бе обградена от любов и възхищение. Първо от родителите си, а после от страна на обожателите. Просто не би могла да живее, ако нямаше до себе си човек, който да я хвали и да й се възхищава.
— Привлекателна — промърмори изумен Сайлъс, — ти не си просто привлекателна, ти си най-красивата жена, която съм виждал. Ти си богиня. Завиждам на мъжа, който ще има щастието да живее с теб.
Внезапно Серина се оживи, в главата й се зароди невероятна идея. Очите й леко се свиха и тя се облегна, а после се притисна предизвикателно към Сайлъс. После се изви назад, погледна го с премрежен поглед и му се усмихна.
— Разкажи ми за себе си, Сайлъс.
След час се измъкна от магазина му с бодра крачка, леко сърце и великолепно настроение. Нещата отново приемаха благоприятен обрат и тя вече не се съмняваше, че ще спечели Робин. Съвсем скоро той ще забрави Кейт и ще се ожени за нея. Сайлъс я наблюдаваше как се отдалечава с изражение на почуда върху лицето. Дори в най-прекрасните си мечти не си е представял, че може да се случи това, което стана само преди минути в задната стая на магазина му. Това беше като сън и той се надяваше никога да не се събуди.
Вратата на бараката се отвори с трясък и събуди Кейт. В първия миг не можеше да разбере къде се намира, потърка очи, силно объркана. Едва когато срещна пълния с омраза поглед на Серина, тя си припомни къде е и какво се бе случило след пристигането й в Батърст. Отчаяно се огледа из стаята за Робин, но него го нямаше. С усилие успя да седне на леглото, чувстваше се напълно отпусната. Очите на Серина се насочиха към гърдите й и в този миг Кейт осъзна, че е гола и бързо издърпа чаршафа, за да се прикрие.
— Все още ли си тук — злобно я попита Серина. — Надявах се, че Робин вече е успял да се отърве от теб. Какви лъжи ти наговори за нас?
— Както виждаш, все още съм тук — отвърна Кейт с ледено безразличие. — За какви лъжи говориш?
— Нима той се опита да отрече, че сме любовници — язвително продължи Серина. — И ти явно си му повярвала, защото по всичко личи, че тук са се вихрили доста страсти. Този Робин е наистина ненаситен. Мислех, че е напълно изтощен, след като се любихме снощи и тази сутрин отново, но както виждам, греша. Учудвам се откъде е намерил сили да те задоволи. Все пак успя нали — нагло попита тя.
— Лъжеш — изсъска Кейт, — говориш всичко това, защото се опитваш да откъснеш Робин от мен. Е, няма да успееш. Просто не ти вярвам.
— Така ли? Нима дълбоко в себе си вярваш, че двамата с Робин сме си живели тук като брат и сестра седмици наред? Робин ме обича, Кейт, винаги ме е обичал. Ожени се за теб само защото искаше да стане собственик на имението Маккензи. Сам ми го каза. А аз имам достатъчно пари, за да може да създаде най- богатата ферма от тази страна на Сините планини. Той изпитва към теб съжаление, нищо повече.
— Съжаление? Защо да ме съжалява?
— Защото беше самотна стара мома, когато се ожени за теб, но поне бе девствена, което бе някакво достойнство. Сега вече не притежаваш и това единствено достойнство и едва ли някой ще се омъжи за теб, след като се разведете. Той е прекалено добър и няма сили да ти го каже в очите, но точно това си мисли. Толкова пъти сме ти се присмивали за това, както и на съпротивата ти срещу тази женитба, след като и двамата добре сте знаели, че той се жени за теб само заради богатството ти.
Серина само предполагаше, че Кейт е била против женитбата, но с удоволствие видя, че думите й попаднаха точно на място. Кейт пребледня, защото веднага си помисли, че Серина няма откъде да знае
