— Не знам защо, но се интересувам.
Тя направи гримаса и потърка слепоочията си.
— Главата ме боли. Върви си.
Рам приседна на ръба на леглото с мрачно изражение.
— Не искам да те тревожа, но има някои неща, които трябва да знам. Видя ли нападателя? Можеш ли да го идентифицираш?
— Не видях лицето му, не познах и гласа. Мисля, че нарочно се опитваше да го прикрие.
— Какво, за бога, ти накара да се спречкаш с него? Защо не си остана в стаята? Или да избягаш навън? Госпожа Краули каза, че си държала ръжен в ръка, когато те е намерила.
— Не знам защо направих всичко — каза Фийби.
— Държиш ли скъпоценности в къщата?
— Не. Тук няма нищо ценно.
Рам се вгледа в лицето й. Лъжеше ли?
— Защо не ми позволиш да ти помогна? Нещо странно става тук.
— Въобразяваш си.
Възмутен глас попречи на отговора на Рам.
— Лорд Бракстън! Какво правите в спалнята на госпожица Фийби?
Залепвайки на лицето си най-обаятелната си усмивка, Рам стана, за да се изправи срещу икономката.
— Исках лично да се уверя как е тя.
— Ще бъде добре, ако я оставите да си почива. Излизайте, милорд — изсумтя госпожа Краули, изтиквайки го от стаята. — Не бива да сте тук. Не е прилично.
— Тъкмо си тръгвах — каза Рам. — Мога ли да поговоря насаме с вас?
Със загрижени бръчки по челото госпожа Краули го последва в коридора.
— Не искам Фийби да стои сама тази вечер и изобщо, докато баща й се върне — изрече Рам. — Ще ви компенсирам, ако се преместите да живеете тук при нея. Ще ви плащам двойно, ако се съгласите.
— Господи — каза икономката, очевидно трогната от щедрото предложение на Рам. — Бих останала и без повишение на заплатата. Но съм ви много благодарна. Парите ще ми дойдат добре.
— Чудесно. Не казвайте на Фийби за какво сме си говорили, страхувам се, че няма да го одобри.
— Можете да разчитате на мен, милорд. Никога не съм смятала, че е уместно госпожица Фийби да живее тук сама. Не познавам баща й, но когато се срещна с него, ще му кажа какво си мисля. Какво смята той? И този господин Филипс! Той изобщо не я пази. Лошото е, че госпожица Фийби е доста своенравна и пренебрегва добрите съвети. Така става, когато живееш в езическа страна толкова години.
— Прекрасно знам — каза Рам, извръщайки очи нагоре. — Приятен ден, госпожо Краули. Ще дойда пак утре, за да видя как е Фийби. Ако господин Филипс дойде, предлагам да му кажете, че на Фийби не й е до гости. Съмнявам се, че ще настоява.
— Какво искаше той? — запита Фийби, когато госпожа Краули се върна.
— Само искаше да се убеди, че се грижа добре за вас — отвърна икономката.
— Това не е работа на лорд Бракстън — отбеляза Фийби.
— Тази вечер няма да си ходя у дома, госпожице Фийби. Не трябва да оставате сама след това, което се случи. Готова ли сте за малко горещ бульон?
Объркана, Фийби се втренчи в жената, която като че ли скачаше от една тема на друга.
— Бульон? Разбира се, но да поговорим за оставането ви тук. Не мога да си позволя да ви наема за пълен работен ден и…
— Няма значение, скъпа. Всичко е уредено. Затворете очи и си починете, докато донеса бульона.
Фийби затвори очи, но не заспа.
Рам нахлу в канцеларията на Филдинг и затръшна вратата. Изумен от внезапното нахлуване, Филдинг остави настрана документите, които четеше, и погледна навъсено към него.
— Какво е станало, Бракстън? Как преодоля секретаря ми?
— Не му дадох възможност да ме спре и станаха много неща. Да не си дал нареждане на агента си да малтретира Фийби Томпсън?
— За какво, по дяволите, ми говориш?
— Отричаш ли, че агентът ти снощи е претърсил къщата на Фийби?
Филдинг скочи от стола си.
— Разбира се, че отричам. Защо да пращам друг агент, когато имам тебе? Седни и ми разкажи какво се е случило.
Рам се заразхожда, прекалено ядосан, за да седне.
— Някой е нахлул снощи в къщата на Фийби. Очевидно тя се е натъкнала на него и е била наранена.
— Крадецът е търсил амулета — предположи Филдинг. — Ние не сме единствените, които го искат, и това доказва теорията ми, че госпожица Томпсън и баща й притежават амулета или знаят къде да го намерят. Постигна ли някакъв напредък с нея?
— Определено е замесена, но не знам по какъв начин, Фийби е изплашена от нещо или някого и отказва да говори за баща си. Двамата с Дейвид Филипс изглеждат доста близки, той може да знае за амулета повече, отколкото показва.
— Сериозно ли е нараняването на госпожица Томпсън?
— Ще се оправи. Хирургът казва, че имала огромна буца на главата. Но това не ми харесва. Тя е сама в къщата нощем и е лесна мишена.
— Хъм — изрече Филдинг, поглеждайки с любопитство към Рам. — Не очаквах да проявиш личен интерес към госпожица Томпсън, когато те избрах за мисията. Може би трябва да я възложа на друг агент.
Рам не беше съгласен. Ако някой трябваше да съблазни Фийби, трябваше да е той. Чужд човек нямаше да знае къде обича тя да бъде докосвана, кои ласки я докарват до полуда. Друг мъж нямаше да има неговия мотив да я съблазни. Съблазняването за него винаги беше игра, но този път имаше сериозна причина да вложи сърце и душа в него.
— Ние с Фийби имаме минали отношения, но чувствата ми вече не играят никаква роля. За мене това е просто задача. Щом получа информацията, от която имаш нужда, с радост ще се отдръпна.
Филдинг се засмя.
— Точно това исках да чуя. Въпреки това се безпокоя, че някой друг, освен Англия и Египет иска амулета. Неизвестни сили действат против нас и това не ми харесва. Ако не върнем амулета на египетското правителство, най-вероятно ще се стигне до международен инцидент с мащабни последици. Трябва да упражниш по-голям натиск върху дъщерята на Томпсън. Трябва да узнаем къде е той и какво е направил с амулета. — Замълча, после запита: — Нали не предполагаш, че крадецът е намерил амулета?
— Съмнявам се. Фийби му е попречила.
— Това нахлуване хвърля нова светлина върху разследването ни — изрече замислено Филдинг. — Някой друг иска амулета и трябва да изпреварим евентуалния крадец. Продължи с плана за съблазняване, но си пази гърба.
— И гърба на Фийби — измърмори Рам.
Беше искал да си отмъсти заради безсърдечния начин, по който го беше изоставила, но не искаше тя да пострада физически. Имаше други, по-фини методи да й отмъсти заради болката, която му беше причинила.
— Ще ти съобщя, когато науча нещо ново — каза Рам, запътвайки се към вратата.
— Късмет. Разчитаме на тебе — извика Филдинг след него.
В деня след нахлуването Фийби се почувства достатъчно добре, за да стане от леглото. Искаше да подреди кабинета и отказа да позволи на госпожа Краули да го направи. Трябваше да направи списък на счупените предмети и сама да оцени щетите.
Този проклет амулет причиняваше само неприятности. Тя искрено се надяваше външното министерство
