Кони Мейсън
Съблазнена от един женкар
Пролог
— Какво искаш да направя?
Рамзи Дънсмор, граф Бракстън, едва не крещеше на мъжа, седнал срещу него от другата страна на бюрото.
— Да съблазниш една жена. Това умееш най-добре, нали?
— Казвам ти, Филдинг, отиваш твърде далече.
— Артър Филдинг, оплешивяващ мъж на средна възраст, не особено висок, свали очилата без рамки и се взря в Рамзи с проницателните си сини очи.
— Да не би изведнъж да разви скрупули, Бракстън? Външното министерство нямаше да иска това от тебе, ако не те смятахме способен да изпълниш тази задача. Трябва ни информация, а досега тази жена не се показа особено сговорчива. Но ако трябва да я съблазниш…
Думите увиснаха във въздуха.
— Престанах да работя за външното министерство преди доста години — напомни му Рам. — Дните ми като шпионин отминаха.
Филдинг намести очилата на носа си и се облегна назад, сплел пръсти пред себе си.
— Ще ти помогна ли, ако кажа, че въпросната жена е красавица? И че те избрахме единодушно за тази мисия?
Рам вдигна рамене.
— Сигурен съм, че има и други, не по-малко способни от мене. Омъжена ли е?
— Не, но моите източници ми съобщиха, че имала любовник.
— Каква информация ви трябва?
— Бащата на тази жена е виден египтолог и тя е една от помощничките му. Няколко години са живели извън страната.
Предупредителни камбани звъннаха в главата на Рам. Не може да бъде. Това е просто съвпадение.
— Продължавай.
— Докато събирали предмети в новооткрита гробница в Египет, намерили ценен амулет. Малко след това той изчезнал, а египетското правителство настоява да бъде върнат. Властите в Египет смятат, че амулетът е откраднат, и заплашват да вземат сериозни мерки, ако не бъде върнат. Хора, дошли си наскоро оттам, казват, че не бил обикновен предмет. Амулетът има формата на златна звезда, украсен е с огромен рубин. Извънредно ценен е заради историческото си значение, но и паричната му стойност е огромна.
Нещата започнаха да се изясняват, но на Рам това никак не му хареса.
— Нека отгатна. Египтологът е сър Андрю Томпсън, а дъщеря му се казва Фийби.
Изненада се изписа на лицето на Филдинг.
— Познаваш ли ги?
Суровите линии на лицето на Рам се стегнаха. Не беше изричал името на Фийби от онзи съдбовен ден преди четири години, макар тя да не беше напускала мислите му. Насилвайки се да изглежда спокоен, въпреки че в действителност не беше, той се опита да изрече с възможно най-безразличния си глас:
— Да, познавам ги.
— Значи можеш да идентифицираш госпожица Томпсън, когато я видиш.
— За съжаление, да. Какво точно се предполага да узная от госпожица Томпсън?
— Най-напред — къде се намира баща й. Изглежда, е изчезнал безследно. Египтяните са убедени, че сър Андрю е откраднал амулета с намерението да го продаде на частен купувач, за лична изгода.
— Кога се върнаха семейство Томпсън от Египет?
— Госпожица Томпсън пристигна с кораб преди четири седмици. Придружаваха я три големи контейнера с предмети, одобрени за изнасяне от египетското правителство. Сър Андрю резервирал билет за кораб две седмици след заминаването на дъщеря си. Дейвид Филипс, неговият асистент и любовник на госпожица Томпсън, го придружавал.
Той се прокашля и продължи:
— Нашите източници разкриват, че те са пристигнали в Англия преди две седмици на борда на „Коринтиан“; след това бащата мистериозно изчезна. Наблюдавахме движението на госпожица Томпсън много отблизо, но не можем да докажем, че е била в контакт с него. Единственият й посетител досега е Дейвид Филипс.
— Какво те кара да мислиш, че аз съм най-подходящият за тази работа?
Очите на Филдинг пламнаха развеселено.
— Имам вяра в способностите ти, Бракстън. Макар че опитът ми е ограничен в сравнение с твоя, и двамата знаем, че съблазънта е мощно оръжие. Използвай легендарния си чар и сексуалните си способности, за да получиш информация от госпожица Томпсън.
Болезнени спомени втвърдиха красивото лице на Рам.
— Намери някой друг.
— Няма такъв. Ти познаваш работата във външното министерство и опасностите, свързани с нея.
— Колко жалко, че Батхърст е женен — изрече замислено Рам. — Щеше да е идеален за тази работа. Ами виконт Уестмор? Способността му да съблазнява жените надминава дори моята.
Филдинг махна пренебрежително с ръка.
— Не става. Няма никакъв опит с работата във външното министерство. Англия разчита на тебе да предотвратиш международен инцидент. Можем ли да вярваме, че ще се справиш, Бракстън?
Мислите на Рам се върнаха назад във времето. Не искаше пак да вижда Фийби, не желаеше да има нищо общо с нея. Тази жена беше хитра и умееше да манипулира; не се изненада, като научи, че освен лъжкиня е и крадла. Ако външното министерство твърди, че тя и баща й са заговорничили да откраднат ценния предмет, беше склонен да повярва, че е така. Но не искаше да участва в мисия, която би могла да го доближи до Фийби Томпсън.
— Страхувам се, че ще трябва да…
— Още не казвай „не“, Бракстън — помоли го Филдинг. — Извънредно важно е. Англия разчита на тебе да предотвратиш скъсването на отношенията ни с Египет. Защо си толкова скептичен и не искаш да приемеш мисията? Да не би изведнъж да се сдоби със съвест? — Той се засмя. — Добре известен факт е, че използваш чара си безогледно. Всичко, за което те моля, е да го приложиш върху госпожица Фийби Томпсън. Щом ти каже каквото искаме да знаем, ще те извадим от играта.
Рам се приготви да откаже за втори път, когато един дяволски глас в него го запита: „Защо да не приемеш мисията? Ако Фийби е помогнала на баща си да открадне амулета, заслужава да бъде наказана.“
Нищо нямаше да му достави по-голямо удоволствие от това, да допринесе за съсипването на Фийби.
Усмивка, която не предвещаваше нищо добро за Фийби Томпсън, изви устните на Рам.
— Много добре, Филдинг. Ще го направя.
1
Фийби Томпсън хвърли поглед през рамо, но не видя нищо в сгъстяващия се мрак и вечерната мъгла. Пожела си сега да не беше останала да говори толкова дълго с президента на египтоложкото дружество след събранието. Беше толкова щастлива да обсъжда неща, които знаеше, с хора, мислещи като нея, че беше излязла от събранието по-късно, отколкото беше възнамерявала. Тъй като залата на събранието се намираше само на няколко пресечки от дома й, тя беше решила да си иде пеша, но ако сега видеше някой файтон, щеше веднага да го вземе.
Увивайки се плътно в наметалото си, Фийби удължи крачка, като се опитваше да избяга от студа, промъкващ се по дължината на стройния й врат. Някой я следваше. Поредният държавен агент, предположи тя. Трябваше вече да е свикнала, но чувството, че я наблюдават, беше объркващо.
Къде си, татко, какво са направили с тебе, изплака Фийби безмълвно. Защо външното министерство не иска да повярва, че тя и баща й нямат нищо общо с изчезналия амулет? Беше с баща си и Дейвид в деня,
