— Ще се изненадаш, Фийби. — Той си пое дълбоко дъх, подготвяйки се да изрече лъжите, които щеше да изсипе пред нея. Съблазняването си имаше правила и той беше изобретил няколко собствени. Ако успееше да съблазни Фийби въпреки горчивината в сърцето си, щеше да се сметне за майстор в занаята. Наистина щеше да има с какво да се хвали пред приятелите си, особено пред Уестмор.
— Не се опитвай да прочетеш мислите ми, Фийби. Нека да седнем и да поговорим като цивилизовани хора. Отричай колкото си искаш, но ти си моя. Винаги ще бъдеш моя.
Хващайки лампата с една ръка и лакътя на Фийби с другата, той надникна в една тъмна стая. Като видя, че това е приемната, я въведе вътре, остави лампата на масата и привлече Фийби в прегръдките си.
Гласът й се извиси в паника:
— Какво правиш?
Топлината на тялото й го сгря с неочакван резултат. Усети как се втвърдява и бързо я отстрани от себе си, борейки се да се овладее! Искаше да вярва, че Фийби няма нищо общо с възбудата му, че е реагирал така, защото е мъж с високо култивирани сексуални подтици, но знаеше, че не е истина.
— Липсвах ли ти, Фийби?
— Не го прави, Рам.
— Бих пийнал нещо. Предполагам, че нямаш нещо по-силно от вино, нали?
— Ако ти сипя нещо, после ще си тръгнеш ли?
— Толкова ли бързаш да се отървеш от мене? Не, не ми отговаряй. Знам какво мислиш за мене. Та, за пиенето…
Загледа я как се приближава към бюфета, гъвкавата й фигура още беше толкова привлекателна, каквато я помнеше, и безчислени въпроси изникнаха в мисълта му. Но съблазняването едва беше започнало; щеше да има много време по-късно, за да получи отговор за непростимото й поведение преди четири години. След като изпълнеше мисията и излезеше от живота на Фийби, искаше тя да бъде толкова съкрушена, колкото беше той, когато тя го беше изоставила, без да му даде никакво обяснение.
— Едно бренди? Татко пийва по едно преди лягане. Понякога и аз.
— Чудесно. — Присвитите му очи я проследиха, докато вземаше бутилката от подноса. — Къде, казваш, е баща ти? Ако мислиш, че скоро ще се върне, бих искал да го изчакам и да го поздравя. Казвала ли си му за нас?
Раменете на Фийби се стегнаха и Рам разбра, че въпросът му е засегнал болно място.
— Татко е… извън града — отвърна тя.
Забелязвайки, че ръката й трепери, Рам се надигна, взе бутилката от ръцете й и сипа щедри дози от кехлибарената течност в две чаши. Подаде й едната.
— Не си му казвала за нас, нали?
— Не. Аз… не смятах, че е необходимо.
— Кога очакваш да се върне баща ти? Може би трябва да го изчакам и сам да му кажа.
По дяволите, какво ми става? Предполага се да я съблазня, не да я отблъсна.
Лицето на Фийби се смъкна и на Рам му се дощя да се срита хубавичко, задето не е сдържал гнева си.
— Не казвай нищо повече, Бракстън. Вече чувствам достатъчно вина заради това, което ти причиних.
Ръката й трепереше, докато вдигаше чашата към устата си.
Рам отпи солидна глътка бренди, взе чашата на Фийби от ръката й и остави двете чаши на бюфета. След това я пое в прегръдките си.
— Трепериш. Какво се е случило? Мога ли да помогна?
— Въобразяваш си. Всичко е наред. Ако изглеждам нервна, то е защото се надявах да избягна среща с тебе, докато съм в Лондон. Още не мога да разбера как ме намери.
Без да забравя, че трябва да съблазни Фийби, за да му разкрие тайната, Рам изви устни в подвеждаща усмивка. Тя се раздвижи в ръцете му и се опита да се изтръгне, но той не я пусна.
— Намерих те — това е всичко, което трябва да знаеш.
— Какво искаш от мене?
С хитра физиономия той изрече:
— Това, което винаги съм искал, Фийби — любовта ти. Може би този път ще мога да я спечеля.
— Лъжец! Аз бях само играчка за тебе, както и всичките ти други жени. Съжалявам, че не го осъзнах, преди… преди да беше станало прекалено късно.
— Грешиш, Фийби. Ти си тръгна, преди да ти докажа любовта си. Бях склонен да прекарам остатъка от живота си с тебе.
Беше лъжа, но прозвуча добре. Фийби поклати отрицателно глава.
— Твърде късно е. Миналото не може да се върне. Стореното е сторено.
— Да не би да искаш да кажеш, че не изпитваш нищо към мене? Някога ме обичаше. — Наблюдавайки лицето й, за да улови някаква реакция, той отмести ръка от талията й, за да обхване гърдата й. Тя ахна, но не се отдръпна. — Усещам сърцето ти да бие силно. Да смея ли да се надявам, че това означава, че още не съм ти безразличен?
Тя премига, сякаш излизайки от някакъв транс, и отмести ръката му.
— Не ме докосвай така. Нямаш право.
— Имам повече право от любовника ти. Впрочем, къде е Филипс?
— За втори път споменаваш Дейвид като мой любовник и това не ми харесва. Той е добър приятел и асистент на татко. Винаги си ревнувал от него.
— Изглежда, имам пълното право да ревнувам. Той е причината да избягаш, нали?
— Грешиш, както обикновено, Рамзи. Пусни ме.
Рам се вгледа жадно в устните й, пълни, розови и подканващи, и преструвките му се изпариха. Притеглен от невидимо въже, което като че ли го дърпаше към нея, той повдигна брадичката й и впи устни в нейните.
Целувката беше нещо повече, отколкото си беше представял, припомняше му моменти от изминалите четири години, които се беше опитвал да забрави, Фийби беше миналото му; трябва да е луд, за да извлича удоволствие от целувките й след онова, което му беше причинила. Но не би могъл да отрече чувствата, които тя събуждаше у него, макар и не всички да бяха приятни. Горчивината се бореше с желанието и го надви.
Пусна я, остро осъзнавайки загубата на топлото й тяло, вкуса и усещането за нея. Изрече с твърда решителност:
— Не затваряй ума и сърцето си за мене, Фийби. Някога ме искаше, нищо не се променило.
— Всичко се промени. — Очите й се присвиха. — Трудно ми е да повярвам, че не ме презираш, фактът, че си тук и говориш с мене, е изключителен. Намислил си нещо, Рамзи. Какво е то?
— Приписваш твърде много на посещението ми, Фийби. — Зелените му очи блеснаха дяволито. — Може би съм искал да видя дали старата искра помежду ни още съществува. Впрочем, жива е. Или може би просто искам да говоря с баща ти. Добре се разбирахме с него, ако си спомняш.
Фийби не почувства никакво желание да отговори. Колкото по-малко говореше за баща си, толкова по- добре. Нямаше да направи или да каже нещо, с което да изложи на риск живота му. Освен това, като видя Рамзи отново, това я беше разстроило повече, отколкото би искала да си признае. Не се беше променил особено много. Въпреки цинизма, несъмнено видим в зелените му очи и в подигравателната му усмивка, той беше все така силен и предизвикателен, както винаги. Още излъчваше обаяние и още имаше силата да съблазнява. С годините тя се беше научила да се противопоставя на обаятелните мъже. Освен това, сега нямаше време за Бракстън.
— Позволете ми да ви изпратя, милорд — изрече тя, минавайки край него. — Късно е и аз съм сама. Макар че вие може да нямате репутация, която да браните, аз имам.
Фийби посегна към дръжката на вратата в същия миг, когато месинговото чукче обяви пристигането на посетител.
— Очакваше ли компания? — изрече провлечено Рам.
— Не.
Почукването се повтори.
