— Колко хубаво!
— Но не трябва да казваш на Ник, преди аз да съм говорила с него.
— Не бих си и помислила, скъпа!
Последната седмица от гостуването на Елизабет мина в опознаване с внука й. Двамата веднага се харесаха и когато Елизабет се качи на влака за Чикаго, всички съжаляваха, че гостуването й е свършило. Когато прегърна за последен път Еме, тя й прошепна тихо:
— И не забравяй да му кажеш за детето.
Седмица след заминаването на Елизабет Ник се върна замислен у дома. Обясни настроението си, когато двамата с Еме останаха сами, след като Бранд си беше легнал.
— Джеферсън Дейвис изостави Ричмънд. Прибрал е златото и колкото архиви е могъл да вземе — каза той. — Натоварили се на раздрънкани влакове и всякакви други превозни средства, каквито са могли да реквизират, изпросят или откраднат. Всичко друго подпалили. Изгориха в собствената си столица много повече сгради, отколкото ние в Атланта или Кълъмбия.
— Господи — произнесе развълнувано Еме. — Това ли е краят?
— Президентът Линкълн влезе в града след армията на Съюза. Разбираш ли, президентът на Съединените щати седна на креслото на президента на Конфедерацията броени часове след като Дейвис е станал от него! Говорят, че Линкълн обикалял из улиците с охрана от десет моряци. Тълпи освободени роби го обградили и викали: „Слава на бога! Благословен да е господ!“ Божичко, Еме, те са свободни! Чувствам се част от историята. Еме преглътна, не можейки да произнесе и една дума. Янките най-накрая бяха победили Юга. Какво оставаше сега на юначните му граждани? Глад? Лишения? Потъпкване на правата им? Щеше ли отново да види „Високите дъбове“? Едва ли, помисли тя огорчено. Сега беше омъжена за янки и трябваше да отиде там, където отиде той. Новото бебе, което носеше в корема си, не й даваше никакви други алтернативи.
— Знам, че това е удар за тебе, скъпа — каза Ник, когато забеляза колко е пребледняла Еме. — Но беше неизбежно още от самото начало. Сега Югът може да се върне към обикновения живот. Когато дойде краят, което вероятно ще е след няколко дни, защото Ли няма накъде да отстъпва, мъжете ще се върнат при семействата си. И нашият живот ще се промени, скъпа. Ще мога да прекарвам повече време с тебе и Бранд. И може би — намигна той хитро — в бъдещето ни ще има и ново бебе.
Еме го изгледа втренчено. Елизабет беше ли му казала за бебето? Съмняваше се, че майката на Ник ще наруши обещанието си, и предположи, че той само допуска тази възможност. Реши да пренебрегне намеците му.
— Ти спечели — каза тя с горчивина. — Знам, че сега си щастлив.
— Ще трябва да се примириш с това, Еме. Никой не спечели. Не и ако осъзнаеш колко мъртви и ранени има и от двете страни. Колко хора останаха без дом, без храна и дрехи. Хайде, скъпа, ела да си лягаме. Ужасно искам да те усетя в прегръдките си. Единственото, за което съм благодарен на тази война, е, че те намерих отново.
Когато си легнаха, Ник само прегърна Еме. Нищо друго. Усещайки тъгата й и необходимостта да възприеме поражението на Юга. Той й даде утеха, без да насилва чувствата й. Еме усети как топлината му я обгръща, почувства състраданието му и нещо в нея се отпусна. Инстинктивно разбра, че този мъж ще я брани и винаги ще бъде до нея. Даваше й топлина в трудни времена, даваше й любов, когато тя й липсваше, внасяше огън и страст в живота й, когато най-много имаше нужда от това. Беше създал още едно дете, когато тя не беше сигурна дали иска да доведе на бял свят още един янки, любеше се с нея въпреки омразата, която беше изпитвала към него години наред.
— Ник… — Гласът й секна и тя поде отново: — Ник… обичам те. Наистина.
Той я прегърна по-здраво, но не каза нищо. Доскоро все трябваше да изтръгва тези думи от устата й. И когато го кажеше, никога не беше сигурен дали идва от сърцето й. Сега за първи път го беше казала, без той да настоява.
— Чу ли ме? Казах ти, че те обичам.
— Чух те, скъпа. Просто съм твърде развълнуван, за да говоря. Никога не съм смятал, че ще се откажеш от упоритата си южняшка гордост и ще признаеш, че обичаш един янки.
— Сега вярвам, че си ме търсил след онази нощ на борда на „Дикси Бел“. Омразата е толкова разрушително чувство, че ми беше трудно да призная, че и ти ме обичаш.
— Защо, по дяволите, смяташ, се ожених за тебе?
— За да имаш Бранд.
— Ако исках само него, а не тебе, щях да измисля как да ти го взема. Никой нямаше да ме спре.
Еме се замисли. После реши, че е дошло време да каже на Ник за новото бебе, но за нейно смайване той я изпревари.
— Нещо имаш да ми казваш, скъпа, нали?
Дишането й се ускори.
— Знаеш ли?
— Ако намекваш за детето, което носиш в себе си — да, знам. Само се чудех кога ще решиш да ми кажеш.
— Откъде разбра? Майка ти ли ти каза? Не ми се гади сутрин, както с Бранд, няма откъде да разбереш.
Ник се засмя.
— Нямало откъде да разбера, казваш. Ах, скъпа, колко грешиш. Познавам тялото ти така добре, както и своето. Има много недоловими промени, които ми го подсказаха. Например това.
И той докосна леко гърдите й. Тя си пое остро дъх. Чувствителната плът реагира на допира му невероятно силно.
— А това? — Прокара ръка по леката изпъкналост на корема й. — Гърдите ти не само са станали чувствителни на допир, но са и по-пълни. Усещам корема ти леко закръглен под дланта си. Трябва да съм сляп, за да не забележа тези признаци, промените в тялото ти. И кога отново ще стана баща?
— В края на лятото.
— Щастлива ли си?
— Да, щастлива съм — каза тя, изненадвайки сама себе си. Изведнъж това ново бебе стана много важно за нея.
— Странно, че вие с Бо не сте имали деца.
— Бяхме заедно много кратко, преди той да замине на война.
— Било е достатъчно — каза сухо Ник. — Ти зачена Бранд в първата ни нощ заедно, Еме. Нарочно не съм те питал за това, защото се страхувах от отговора, но сега има нещо, което трябва да знам. Не мога да живея със спомена за един мъртъв мъж. Ужасно е да не зная дали мислиш за покойния си съпруг, докато се любим. Или дали е в ума и сърцето ти повече, отколкото съм аз. Обичаш ли ме толкова, колкото обичаше Борегар Тревър?
Еме мълча дълго, подбирайки внимателно думите си. Толкова дълго, че Ник се обезпокои и избъбри:
— Не, не ми казвай! Мисля, че вече знам отговора.
— Нищо не знаеш, Ник Дръмънд. Бо беше прекрасен човек, влезе в живота ми, когато най-много имах нужда от него. Никога не ме упрекна, че имам незаконно дете, винаги е смятал Бранд за свои син. Може би щяхме да бъдем щастливи заедно, ако не беше умрял.
— Може би? — запита Ник, ориентирайки се бързо в думите й. — Харесваше ли ти да се любиш с него?
— Толкова малко време бяхме заедно…
— Кажи ми, Еме.
— Бо никога не ме е карал да се чувствам така, както ти го правиш — призна тя. — И не искам повече да говоря за това. Той е мъртъв… би искал да съм щастлива с някого. Когато се любим с тебе, няма място за друг в сърцето ми. Ти изпълваш мислите ми, задоволяваш тялото ми така, както никога не съм мислила, че е възможно. Само това ще кажа във връзка с Борегар Тревър.
— Това е всичко, което исках да знам. Нали съм ревнив. Макар да не ми е много приятно, че те е притежавал, съм му благодарен, че е бил при тебе, когато двамата с Бранд сте имали нужда от подкрепа. Но
