докато съм жив, няма да ти се наложи да се обръщаш за помощ към друг. Нито за любов. Обичам те, Еме Дръмънд. Обичах те повече от шест години. Докато не те открих отново, се чудех защо животът ми изглежда непълен.
— О, Ник, помисли за всичките тези години, които сме пропилели — въздъхна Еме.
— Относно бебето, скъпа, ще останем ли във Вашингтон за раждането или да отидем в Чикаго, където майка ми може да се грижи за тебе и Бранд?
— Искам да си отида у дома, Ник. Искам бебето ни да се роди на Юг. Невъзможно ли е?
— Все същата малка конфедератка, нали? Ако изобщо е възможно, ще удовлетворя желанието ти. Но не разчитай на това.
Лежаха известно време в мълчание, погълнати от собствените си мисли. Изведнъж Ник се обърна към нея, прегърна я и я целуна.
— Нали сега може да се любим? Мислех, че мога да лежа до тебе и да не се любим, но не се съобразих с тази неутолима жажда, която се разпалва всеки път, щом те докосна.
— Бих предпочела да не ме любиш.
— Какво!
Остро разочарование прониза думата, изречена през зъби, но Ник не можеше да насилва Еме, ако тя наистина усещаше, че не е способна или не иска да се люби с него.
— Нека вместо това аз да те любя.
— О, господи!
Тя започна да го целува навсякъде, прокарваше език по цялата повърхност на гърдите му, вкусваше и хапеше плътта му с дразнещи малки захапвания. Когато се отпусна върху него, Ник се опита да я повдигне, за да може да влезе в нея, но тя не му позволи. Вместо това, притиснала слабините си до неговите, Еме потърка чувствителните си гърди в неговите, докато зърната й щръкнаха болезнено и между краката й пламна огън. Но тя още се противеше на опитите му да я обърне по гръб и да влезе в нея.
— Още — прошепна му тихо.
Ник изстена, но се закле, че после ще й го върне заради мъченията, на които го подлагаше сега. Накрая, когато устата й стана още по-дръзка, изтезавайки го с влажни целувки на места, които го подлудяваха от нетърпение, той я обърна по гръб и в следващия миг се зарови в нея.
— Мъчителка такава — изстена срещу ухото й, навлизайки още по-дълбоко във влажната й, туптяща топлина.
Тя се засмя, когато той започна тласъците си. Но скоро смехът й премина в леки стонове и несвързани викове, докато той я водеше към ръба на екстаза и се извиси заедно с нея.
През април Еме изживя тежко вестта, че генерал Лий се е предал на генерал Грант в сградата на съда в Апоматокс. Това се очакваше, но беше болезнено. Ник се опита да я утеши, като й разказа за великодушното предложение към победената армия.
— Условията на споразумението предвиждат конфедералните офицери и войници да си отидат у дома, без армията на Съединените щати да им пречи, стига да спазват законите, действащи в местата, където пребивават.
Докато обясняваше това на Еме и Савана, той се разхождаше напред-назад в гостната. Бранд седеше тихо до Еме и слушаше внимателно.
— Това означава ли че никой от южняшката армия няма да бъде съден за предателство? — запита Еме.
— Точно така — отвърна Ник. — Има и друго. По молба на Лий Грант разреши всеки, който иска кон, да го получи — важи и за редниците, и за офицерите. Конете ще трябват, за да се прибере реколтата и семействата им да преживеят следващата зима.
— Това е великодушно — призна Еме донякъде неохотно.
— Всички сме американци, скъпа — напомни й той.
— Можем ли да си отидем у дома, във „Високите дъбове“? — запита тревожно Бранд.
Досега беше седял толкова тихо, че го бяха забравили.
— Не ти ли харесва тук, във Вашингтон, синко? — запита Ник, без да съзнава, че детето е следило внимателно разговора им.
— Хубаво е, но аз предпочитам „Високите дъбове“.
Детето притихна и се замисли.
— Какво има, Бранд? — запита Еме.
— Ако Северът е спечели войната, моят татко още ли е герой?
Ник сви вежди. Еме изпъшка.
— О, господи! — обади се Савана.
— Мисля, че е време да му кажем — изрече Ник, поглеждайки многозначително към Еме.
— Ще ида да приготвя вечерята — каза Савана, стана от стола и побърза да излезе от стаята.
— Какво да ми кажете? — запита Бранд.
Еме погледна безпомощно към Ник.
— Борегар Тревър беше наистина храбър човек, но той не е твоят баща, Бранд. Ние с майка ти чакахме подходящия момент, за да ти го кажем.
Бранд се смути.
— Ако той не е моят татко, кой е?
— Аз съм ти баща, сине.
— Знам. Ти си ми баща, откакто се оженихте с мама, но кой е истинският ми баща?
— Точно това се опитвам да ти кажа, сине. Ние с майка ти се запознахме много отдавна, когато ти още не беше роден.
— Но не сте били женени — изрече невинно детето.
— Понякога майките и татковците не са женени, когато се родят децата им. Но аз винаги съм обичал тебе и майка ти. Просто ми отне много време, докато ви открия.
Бранд мълча толкова дълго време, че Ник се запита да не би да е постъпил погрешно, като му е казал истината. Погледна към Еме, сякаш да й каже, че съжалява.
— Мога ли да смятам Борегар Тревър за мой втори баща? — запита Бранд, излизайки от дългото си мълчание.
— Мисля, че той би се радвал, сине.
— Има неща, които още не разбирам.
— Знам това, Бранд, но моля те, повярвай ми. Обещавам ти, че един ден, когато пораснеш достатъчно, за да разбереш, ще ти обясня всичко. Сега трябва само да знаеш, че и майка ти, и аз много те обичаме. И скоро ще имаш братче или сестричка. Радваш ли се?
— И аз те обичам, татко — изрече тържествено Бранд. — Мислиш ли, че може да имам братче? Ако е сестра, може да не иска да играе моите игри.
Еме се засмя ликуващо.
— Ако бебето излезе момиче, мисля, че следващото може да е момче.
Ник се засмя и трапчинката му открои.
— Аз със сигурност ще помогна, сине.
— Добре ли си, скъпа? — запита Ник за стотен път, откакто се бяха качили на влака във Вашингтон през един горещ летен ден на юли 1865. — След час пристигаме в Атланта.
— Изглеждам като слон и се клатушкам като патица, но съм добре — увери Еме своя обезпокоен съпруг.
— Изглеждаш прекрасно. Съжалявам, че пропуснах раждането на Бранд. И тогава сигурно си била прекрасна.
Влакът беше претъпкан. В периода, последвал войната, Атланта беше станала център на федералните възстановителни дейности. Понеже знаеше колко много Еме мрази Вашингтон, Ник беше помолил да го прехвърлят в Атланта. Получи назначение на отговорен пост в бюрото „Фридман“, създадено през март, което беше под юрисдикцията на военното министерство. Бюрото разпределяше храни и други необходими
