Брита. Сега, когато видях жената, стигнах до едно решение, което ще удовлетвори сестра ми. Продай ми тази робиня. Тя ми харесва. Ще ти платя каквото поискаш за нея. Току-що казах на последната си любовница да си иде и имам нужда от друга, която да ми служи в леглото.
Торн усети как може да избухне всеки момент. Представи си Фиона в леглото на Роло и това го накара да потръпне от едва сдържан гняв. Стисна в юмруци отпуснатите си покрай тялото ръце и ледено-огнените му очи потъмняха.
— Фиона не е за продан.
Грабна властно ръката й и я дръпна да върви след него.
— За какво говорехте? — запита тя, ситнейки подире му.
— Това е Роло, братът на Брита. Иска да те купи за леглото си.
Фиона погледна през рамо към Роло и потрепери. Той изглеждаше също толкова свиреп и застрашителен, колкото и останалите викинги. Рошавата му, сплъстена коса беше червена, а не руса, брадата стигаше почти до гърдите му. Буйните му вежди бяха сраснали по средата и му придаваха вечно намръщено изражение. Изглеждаше достатъчно силен, за да я пречупи само с двете си ръце.
Фиона изведнъж спря на място.
— Не си ме продал, нали?
Торн спря, после внезапно я дръпна към коравата стена на гърдите си. Погледна в очите й и видя пламъчето на страха. Би трябвало да я продаде, помисли той. Това със сигурност щеше да разреши много проблеми. Семейството му не я искаше, годеницата му бе обявила, че тя й е враг. Но някакъв извратен демон у него отстъпваше пред мисълта да я продаде. Да, той беше омагьосан, така е, нямаше друго приемливо обяснение за това, че тази красавица с виолетови очи го беше обсебила така силно. Изведнъж му хрумна, че не може да се ожени за Брита, докато не се е освободил от магията на Фиона.
— Не, не съм те продал, макар че и това е възможно. Ако не махнеш магията си от мене, може да бъда принуден да те продам, за да мога да живея на спокойствие със съпругата си.
Фиона пребледня.
— Не. Аз не съм магьосница. Погледни в сърцето си и виж каква съм наистина.
Устните му бяха много близо до нейните, когато той изрече:
— Когато погледна в сърцето си, виждам повече, отколкото бих искал да видя.
4
Фиона откъсна поглед от съблазнителното обещание, което блестеше в горещите сини дълбини на очите на Торн. Спомни си пророчеството на Бран и й се прииска да побегне толкова бързо и толкова далече, колкото можеха да я отнесат краката й. Немислимо беше нейното бъдеще да е обвързано с този яростен пират и варварин. Как можеха ръцете му, облени в кръвта на невинни души, да карат плътта й така да тръпне и да пламти? Как можеше тя да гледа твърдите му устни и да иска той да я целуне? Господ да й помогне, защото тя бе изпаднал в опасност и можеше да остави душата си на дявола.
Торн почувства как Фиона се отдръпва от него и бързо се свести. Устата му беше толкова близо до нейната, че чувстваше лекия й дъх на устните си. Какво, в името на Один, правеше сега с нея? Изруга и я отблъсна, осъзнавайки, че ги наблюдават.
— Брита е права — каза той грубо. — Не можем да влезем в къщата. И двамата трябва да идем първо в банята.
Той викна на една робиня, която вадеше вода от кладенеца:
— Донеси чисти дрехи в банята, Тайра, ще се изкъпя, преди да вляза в къщата. Донеси нещо за обличане и за новата ми робиня. Дрехите й са твърде хубави като за робиня.
— Да, господарю — каза Тайра и се отдалечи. — Добре дошъл у дома — подхвърли през рамо красивата девойка.
— Тук имате баня? — запита Фиона.
Досега беше смятала, че викингите не се къпят.
— Да, и то доста хубава. — Торн посочи към една малка кръгла колиба. — Ваната е достатъчно голяма за двама.
Очите на Фиона се разшириха.
— За двама ли?
— Да не си глуха, момиче? Ела, първото ти задължение ще бъде да ме изкъпеш.
Торн хвана ръката й и я повлече към колибата. Вратата беше отворена и той я бутна вътре.
Помещението нямаше прозорци, беше тъмно и пълно с изпарения. Единствената светлина идваше от огъня, който гореше под огромния казан с кипяща вода. Огромна дървена вана бе разположена по средата на колибата, Фиона погледна замечтано към нея, копнеейки да полежи дълго в нея… сама.
След миг трима роби влязоха в колибата и започнаха да пълнят ваната с равни количества топла и студена вода. Когато я напълниха достатъчно, Торн им махна да излязат. Тогава пристигна Тайра, носейки чисти дрехи. Сложи внимателно нещата на Торн на пейката и започна да се съблича.
— Аз ще те изкъпя, господарю.
Торн нетърпеливо махна с ръка.
— Не и този път, Тайра. Фиона ще ме изкъпе.
Фиона изведнъж осъзна, че Тайра и Торн говорят на галски и че девойката навярно е дошла тук от нейната родина.
— С радост ще отстъпя задачата си на Тайра — изрече тя и й се усмихна.
Може би щяха да станат приятелки. Би й харесало.
— Не — изрече рязко Торн. — Тайра ще помага на баща ми и брат ми. Фиона, ти ще имаш задължението да къпеш мен.
Тайра отправи към Фиона поглед, изпълнен с ненавист, и това попари надеждите й да се сприятели с красивата робиня.
— Ако тя не ти хареса, господарю, аз с радост ще те обслужа.
И изхвръкна навън с развяваща се край стройните й глезени пола.
— Ти благородник ли си? — запита Фиона. — Така ми се стори от обръщението й.
— Да. Баща ми е ярл, това по вашему е граф. Той е фаворит на крал Харалд Светлокосия. Помогни ми да се съблека, водата изстива.
— Не, господарю — изрече тя с тон, от който далеч не лъхаше покорство.
— Не ме ядосвай, момиче. — Той вдигна крак на пейката и я накара да коленичи пред него. — Развържи ми сандалите.
Фиона изскърца със зъби и се подчини. Когато свърши, се изправи и зяпна от учудване, като видя Торн да сваля наметалото и туниката и да ги хвърля настрана. Гол, той беше още по-страшен за нея, отколкото облечен. Светли, златисти косми покриваха гърдите му и се сгъстяваха в тъмна пътека по слабините. Тялото му бе набраздено от белези, някои стари, други пресни, все още набъбнали. Дебели жили, подобни на въжета, изпъкваха под загорялата кожа на ръцете и тялото му. Краката му бяха дълги и яки, образец на здравина и мощ. Никъде по огромното му тяло нямаше и капчица тлъстина. После погледът й се спря върху неговата мъжественост и тя пребледня. Той беше в състояние на пълна възбуда. Тя отмести очи.
Торн като че ли не забеляза накъде е отправен погледът й, докато се наместваше във ваната и въздишаше доволно.
— Ела — каза той и я повика с пръст. — Водата е чудесна.
— Ще почакам, докато свършиш — отвърна Фиона.
— Не можеш да ме къпеш оттам. Ще ти разкъсам дрехите, ако не се подчиниш.
Фиона се побоя, че той ще направи точно каквото се закани, ако не го послуша, затова се накани да влезе във ваната, както си беше с дрехите.
— Не, това не ми харесва. Свали си дрехите. Няма да ми цапаш водата. Не за първи път ще те видя гола.
Издайническа червенина пропълзя по шията на Фиона. Би предпочела да забрави за онази среща.
— Може би Тайра…
— Не, Тайра няма да свърши работа. Не отлагай неизбежното. Аз съм господарят, ти си робинята. Свали
