Торн се засмя развеселено.
— Не се страхувай, магьоснице. Мога да владея Чука на Тор. Както и тебе. Един ден ще обезсиля магията, която си хвърлила върху мене, и когато го направя, твоите вълшебства и чарове повече няма да имат никаква сила.
— Не съм заплаха за тебе — заяви твърдо Фиона.
Торн й отправи такъв поглед, който предаваше без думи непосилното очарование, която тя упражняваше върху него. Цяла година бе страдал от нейната красота, умът му се беше объркал, а тялото му — съвсем. Тя го бе примамила на своя остров, бе разголила тялото си пред него и го бе оплела в магическите си мрежи. Торн знаеше, че трябваше да я убие и да се освободи, но нещо в него го задържаше и той не можеше да вдигне ръка срещу жената, чиято власт не бе в състояние да разбере.
Торн още бе потънал в мислите си, когато Фиона забеляза група постройки от груби борови греди, с островърхи покриви, някои направени от слама, други от торф. Сградите бяха толкова много, че й заприличаха на цяло селце, Фиона помисли, че семейството на Торн сигурно е много богато, за да си позволи толкова много. Но макар че отвън постройките изглеждаха прости, тя виждаше, че са извънредно здрави, изградени, за да траят много години.
Няколко души спряха работата си, за да приветстват Торн, който влезе в галоп в двора, подплашвайки свинете и кокошките. Двама едри мъже излязоха напред да го посрещнат. Единият много приличаше на него, но беше по-млад, а другият, също почти копие на Торн, беше доста по-стар, с посивяваща руса коса и гъста брада. И двамата бяха истински гиганти. Забавиха стъпка, когато видяха Фиона.
— Добре дошъл у дома, синко — приветства го Улоф, докато Торн слизаше и спускаше Фиона на земята.
— Успешна ли беше мисията ти? — запита Туролф, след като тупна доста силно брат си по гърба.
— Има достатъчно плячка, за да са доволни всички — каза Торн.
— И роби, както виждам — изрече Улоф, оглеждайки Фиона. — Тя разбира ли нашия език?
— Не, но ще се научи. Казва се Фиона. Говори галски.
Фиона отправи недоумяващ поглед към мъжете. Знаеше, че говорят за нея, но не можеше да разбере нито дума от казаното. Дали сега не решаваха съдбата й?
— Да смятаме ли, че магьосницата е мъртва? — запита смутено Улоф.
Торн замръзна. Баща му нямаше никак да бъде очарован, ако разбере какво е направил, но нямаше изход.
— Не, татко. — И той избута Фиона напред. — Фиона е девойката, която срещнах на Ман, онази, която ме омагьоса.
Туролф отстъпи назад с изписан на лицето страх, простирайки ръце пред себе си, сякаш за да се запази от злото.
— В името на Один, защо си я довел тук?
— Нямах избор — каза Торн в своя защита. — Наставникът й, един стар келт, е мъдрец и казва, че тя е свята жена. Заплаши ме с вечно проклятие, ако я убия.
— И ти си му повярвал? — изрева Улоф. — Чуй ме добре, Торн, от това ще произлязат само неприятности. Какво, в името на Локи, ще правиш с нея?
— Фиона е моя робиня. Тя ще бъде като всички други роби в дома ни, ще прави каквото е необходимо.
— Но
Фиона трепна силно, стресната от безшумното приближаване на една невероятно красива жена с гневни сини очи и сребристо руса коса, сплетена на корона около темето на царствената й глава. Беше висока почти колкото Торн, но в тялото й нямаше нищо мъжествено. Беше жена от главата до петите, облечена в богата копринена рокля, с украшения на шията и пръстени по ръцете. И беше млада, може би на не повече от седемнадесет или осемнадесет години.
— Брита — обърна се към нея Торн, — бях забравил, че си тук.
— Очевидно — каза Брита, отправяйки суров поглед към Фиона. — Говоря съвсем сериозно, Торн. Когато се оженим, няма да търпя тази магьосница в моя дом. Или в твоето легло — добави тя със заплашителен тон.
Изражението на Торн стана сурово.
— Съпругата е длъжна да се подчинява на съпруга си и да приема това, което му се харесва. Ще вземам в леглото си която жена искам. Така стоят нещата.
— Няма да имаш любовници, след като се оженим — заяви Брита. Направи презрителна гримаса към Фиона, неодобрението й личеше съвсем явно. — Твоята робиня смърди, Торн. Вонята й ме отвращава. Как можеш да стоиш близо до нея? Не трябва да я допускат в къщата, близо до цивилизованите хора. Разбрах, че е магьосница. Дай ми я, аз ще се погрижа да не прави повече магии.
— Фиона е моя, Брита, не забравяй това.
Красивото лице на Брита стана почти грозно.
— Ще видим!
И тя се обърна и се отдалечи ядосана.
— Не трябваше да я дразниш, сине — упрекна го Улоф. — Брита има богата зестра. Брат й Роло я доведе в дома ни. Той иска да е сигурен, че сватбата ще се състои, както беше предвидено. Струва ми се, че Брита желае този съюз, а Роло й угаждаше и в най-малките неща, след като родителите им починаха.
— Не се страхувай. Сватбата ще стане, точно както беше предвидено, татко. Току-що се върнах у дома след дълго пътуване и искам най-напред да си дам дълга почивка.
— Само това ли искаш да си дадеш? — запита Туролф, поглеждайки многозначително към Фиона. — Или вече си се насладил на робинята си?
Фиона пристъпи нервно от крак на крак. Никак не й харесваше, че не разбира какво говорят за нея.
— Какво става? — обърна се тя към Торн. — Коя е тази жена?
— Това е Брита, годеницата ми. Твоето присъствие тук никак не й хареса.
— Изпрати ме обратно у дома — каза Фиона, изпълнена с надежда. — Не искам да гневя годеницата ти.
— Да, изпрати я у дома й — намеси се Улоф, говорейки на галски. — Или още по-добре, убий я.
— Ти говориш моя език? — каза учудено Фиона.
— Така е. Също като сина си, и аз съм търговец. Говоря много езици. Така е и с Туролф, и с други от моя род, включително Брита и брат й Роло. Но те съветвам да научиш нашия език, ако искаш да оцелееш в земите ни.
— Аз искам да се върна у дома си — изрече дръзко Фиона.
— Ще говориш само когато се обръщат към тебе! — изрева Улоф. — Може да си омагьосала сина ми, но аз не съм толкова податлив. Рядко заповядвам бичуване, защото робите ми обикновено си знаят мястото, но може да ме принудиш да направя изключение за тебе.
— Татко, Фиона е моя — предупреди го Торн. — Ако е необходимо наказание, то ще е от моята ръка. Има още нещо, което искам да ти кажа, преди да се изкъпя и да се нахраня. Всеки момент ще пристигне Бран, наставникът на Фиона. Казват, че е мъдрец. И двамата с Фиона са лечители.
Улоф го изгледа смаян.
— Не мога да повярвам, че си докарал магьосник в дома ми. Ти наистина си омагьосан. Нищо добро няма да излезе от това.
Торн беше склонен да се съгласи. Сигурно е бил луд, за да докара Бран и Фиона в родната си земя. За жалост, вече беше сторено и сега трябваше да живее с последствията.
— Поемам пълната отговорност за своите роби, татко. Имам намерение да ги заведа в новия си дом, когато се оженя.
С ъгъла на окото си Торн видя приближаването на Роло, брата на Брита. Брита сигурно беше отишла право при него да се оплаче, помисли Торн с лошо предчувствие.
— Добре дошъл у дома, Торн — приветства го Роло. — Брита ми каза за новата ти робиня. — Той плъзна поглед по Фиона, явно одобрявайки видяното. — Красива е. За съжаление, на сестра ми никак не й харесва тази твоя нова робиня. Помислих, че може да дойда да видя с очите си какво толкова е раздразнило
