— По-добре да облека собствените си дрехи.
— Ще носиш дрехи, предназначени за робите ми.
Той облече богати одежди, достойни за благородник, и я зачака да навлече туниката. Когато тя се поколеба, Торн я грабна от ръцете й и я нахлузи през главата й. Грубата дреха увисна върху дребното й стройно тяло като чувал, дращейки нежната й кожа. Той измъкна колана й от купчината мръсни дрехи и го закопча на талията й.
— Ела, Тайра ще ти обясни какви са задълженията ти. Никой друг роб не говори галски. Предлагам ти да се сприятелиш с нея.
Фиона се съмняваше, че Тайра ще я приеме като приятелка. Благодари на бога, че имаше Бран. Без него нямаше да си има никого. Излезе след Торн от задимената баня и се озова под ярките слънчеви лъчи. Първият човек, когото видя, след като очите й свикнаха със светлината, беше Бран.
Очите му светнаха, когато я съзря.
— Добре ли си? — запита той, бързайки да я приветства. Изгледа укорително викинга, когато видя каква груба дреха е облякла Фиона. — Да не ти е направил нещо лошо, дете?
— Зле ли ти изглежда? — запита грубо Торн. — Ние не смазваме робите си, те са твърде ценни. Освен ако — добави заплашително — не направят нещо, което заслужава наказание. Влезте вътре и двамата. Ще получите храна и вода, ако сте гладни. Ние не морим робите си от глад.
Вътрешността на къщата изненада Фиона. Цялата дървения в дългата зала беше резбована, боядисана и варакосана. Изящно бродирани тъкани висяха по стените. Въздухът беше задимен и наситен с миризма на готвено. В средата на голямата зала имаше огнище, в което гореше буен огън; дълъг димен стълб се изкачваше към тавана и излизаше навън през една дупка в него. Над огъня висеше окачен гигантски казан, наглеждан от един роб, чието задължение беше да не оставя яденето да загори. Други роби сновяха около дългата маса, където скоро щеше да бъде поднесена вечерята.
По пейките покрай двете дълги стени на залата седяха мъже, увлечени в разговори и игри. Но всички прекратиха заниманията си, когато Торн влезе в залата заедно с Фиона и Бран. Той махна на Тайра. Тя веднага побърза дойде при него.
— Оставям Фиона засега на твоите грижи — каза й Торн. — Ти говориш нейния език; научи я какви са задълженията й тук.
Тайра наведе глава в знак на покорство.
Торн се запъти към брат си и баща си, без да се обърне повече. Сякаш съвсем забрави за Фиона. Но това съвсем не беше така. Той си спомняше всичко, което бе станало в банята. Никога досега никоя жена не го бе обсебвала така, никога не се бе наслаждавал толкова много на онова, което тя можеше да му даде. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да се измъкне от властната магия на Фиона.
Щеше да я има, да, но както той реши. Когато обособеността му намалее и може да я прецени обективно, без да губи част от себе си, за да я вземе. Беше силен мъж, способен да устои на вълшебствата на Фиона. Мъдро решение беше да я направи своя робиня, помисли той. Щом добиеше контрол над нея, вълшебната й сила щеше да намалее и той щеше да се освободи от магията.
Фиона научи много неща за първите си часове като робиня. Робите се отнасяха почтително към своите господари. Робините държаха главите си наведени, поведението им беше скромно, но това не означаваше, че по-смелите не поглеждаха Торн и брат му с възхищение и лъстиви помисли, Фиона добре осъзнаваше, че надменният й викингски господар е забележителен мъж, и се закле никога да не прави така, че да остава насаме с него. Това, което се бе случило в банята, й бе показало, че когато стане дума за него, силата на волята й се губи. Не че имаше кой знае колко голям избор.
Торн беше твърде опитен за нея. Тя реши при първа възможност да се посъветва с Бран. Ако Торн беше нейното бъдеще, тя трябваше да го научи да я уважава, да се отнася с нея не като със своя собственост, а като с жена, която трябва да бъде оценявана сама по себе си. Но как би могъл той да бъде нейното бъдеще, щом беше сгоден за Брита?
Торн наблюдаваше Фиона с ъгъла на окото си, гледаше я как се движи из залата. Походката й беше грациозна и плавна въпреки грубата туника, с която беше облечена. Той усети, че се втвърдява, когато си представи това съвършено тяло под бодливия домашно тъкан плат. Намръщи се, когато видя Тайра да побутва и смушква Фиона, за да я накара да побърза. Можеше да си представи какви синини остават по бялата й кожа, но трябваше да се въздържи и да не се скара на Тайра. Не биваше да показва пристрастие към някой от робите.
След миг в залата влезе Брита и като по даден знак всички заеха местата си край дългата маса. Яденето се състоеше от овнешко и говеждо печено, поднесено на едри късове върху блюдата, освен това имаше варени яйца, пушена риба, хляб, намазан с прясно масло и мед.
Торн загледа как Фиона носи голяма кана с бира към масата и пълни роговете за пиене. Когато наля бира в неговия рог, горещият му поглед се спря върху нея и той видя как ръката й затреперва. Торн се усмихна, приятно му беше, че може така явно да я развълнува.
Страхувайки се, че Фиона може да разлее бирата по него, той я хвана за китката и взе каната от нея.
— Ти си изморена, върви да ядеш при Бран. Пътуването от Ман беше дълго и трудно. Ние не преуморяваме робите си. Можеш да се заемеш със задълженията си утре сутрин.
— Защо така глезиш тази жена, Торн? — запита Брита, хвърляйки суров поглед към Фиона. — Тя е само една робиня.
— Робите са ценни. Тя струва цяло състояние, ако реша да я продам.
Роло се обади от другата страна на масата:
— Аз я искам, Торн. Кажи цената.
Туролф го чу и се включи в разговора.
— Продай я на Роло, братко. Нека той се справя с нейната магия.
— Аз не вярвам в магии — изсмя се Роло. В очите му се появи сластен блясък. — Освен това — добави той грубо — малко магия в леглото ще ми дойде много добре.
Забележката му предизвика гръмък смях от сътрапезниците, край масата заваляха разни недвусмислени намеци.
— Още не съм готов да я продам — каза Торн. — Когато бъда готов, ще помисля над предложението ти.
Все още в здравата хватка на Торн, Фиона си наложи да го погледне. Не бе разбрала какво си казват мъжете, но от начина, по който я гледаха, можеше да разбере, че говорят за нея.
— Какво каза той? — запита тя.
— Ще ти кажа — намеси се Брита, говорейки на галски. — Роло те иска и Торн обеща да те продаде на него.
Фиона погледна към Торн. Наистина ли щеше да я продаде? Роло беше още по-голям варварин и от него. Неизреченият й въпрос остана без отговор, защото Торн погледна страшно към Брита и повтори на Фиона заповедта си — да вземе храна и да седне да си почива на пейката. Тя избяга в мига, когато той пусна китката й.
— Защо я доведе тук, Торн? — запита Брита. — Само неприятности ще произлязат, помни ми думата. Ти сам казваш, че е магьосница. Колко време ще мине, преди тя да хвърли злата си магия върху някого от нас?
— Брита казва истината, синко — съгласи се Улоф. — Защо настояваш да задържиш тази магьосница? Тя може да ни докара само беди.
— Не искам да чувам нищо повече за Фиона! — изрева Торн и удари с юмрук по масата.
— Много добре — каза Улоф и изгледа мрачно сина си. — Тогава да говорим за твоята сватба. Посочи деня и ще изпратя да доведат някой старейшина, за да извърши церемонията.
Последното, за което искаше да говори Торн, беше сватбата му. Не можеше да се ожени за никоя жена, докато Фиона не вдигнеше магиите си от него.
— Ще помисля — измърмори той.
— По-добре мисли бързо — намеси се Роло. — Не мога да стоя тук вечно. Домът ми има нужда от
