мене.
— Следващото събиране на тукашния алтинг3 е в края на лятото, преди да паднат първите снегове — каза Улоф. — Всички старейшини ще дойдат. Това е добро време за сватба.
— Казах, че ще помисля — повтори Торн, слагайки край на разговора.
— Разбираш ли езика им? — обърна се Фиона към Бран, след като бе слушала внимателно думите им.
По реакцията на Брита към думите на Торн можеше да съди, че разговорът никак не е харесал на викингската девойка.
— Да — каза Бран, — можах да разбера някои думи. Карат се за тебе.
Фиона се изчерви и наведе глава над чинията си.
— И аз така си мислех. Торн ще ме продаде ли?
— Не е ясно — отвърна Бран, без да я поглежда. — Предстоят ти трудности, Фиона. Трябва да си подготвена. Торн не иска да те продава, но понякога човек е принуден да прави нещо, което не иска, защото няма друг избор.
— Не разбирам.
— И аз. Но аз разчитам руните и се съветвам със звездите. Никога не са ме лъгали. Дори когато сам не ги разбирам, това, което ми казват, винаги се случва. Пророчеството, за което ти говорих преди толкова години, не се е променило. Викингът е твоето бъдеще. Не знам как или защо, но е така.
— Ненавиждам го! — избухна Фиона. — Той се опита да… И тя наведе глава, не можейки да продължи.
— Но не го е направил — напомни й Бран.
Лицето й пламтеше от срам. Досещаше ли се Бран за събитията, които се бяха разиграли в банята?
— Не, но аз исках да го направи. Това, което стори с мене… не мога да го обясня, но беше вълшебно, невероятно. Бих искала да имам майка, за да ме посъветва. Да, и изповедник — допълни тя бързо, — за да ме избави от греховете ми.
— Фиона, Фиона — изрече тихо Бран, потупвайки главата й със съсухрената си ръка. — Не се отчайвай. Не мога да ти кажа какво предстои, но знам края и той е щастлив. Когато му дойде времето, викингът ще започне да те цени, дори ще те обикне. Но трябва да бъдеш търпелива. Научи го с поведението си, че си жена, каквато няма друга по света. А сега си изяж вечерята и легни на пейката. Изминалите седмици не бяха леки за тебе. И ще ти става все по-трудно, преди положението да се подобри — добави той тайнствено.
Фиона не можеше да си представи един надменен варварин, какъвто беше този викинг, да обича някоя жена, още по-малко пък нея. А тя би ли могла да се научи да го обича? Той щеше да я накара да изпитва неща, които според нея бяха греховни. Никога не си беше представяла, че ще се държи разпуснато, но не можеше да намери друга дума за поведението си. Торн бе сторил нещо с тялото й така опитно, че я бе оставил задъхана и искаща още и още. Дълбоко в женското си сърце тя знаеше, че има още нещо освен това, което й бе дал в банята. Имаше наслада, със сигурност, но и среща на душите, нещо, което се съмняваше, че Торн някога ще й даде. Господ да й прости, но тя искаше всичко.
Торн довърши вечерята и остана на масата с баща си, брат си и Роло, след като Брита се оттегли в стаята си, а робите налягаха за сън по пейките и на лавиците в залата. Беше видял Фиона и Бран да си шепнат, а после я загледа жадно как се настанява на пейката и заспива, докато Бран я наблюдава.
— Не можеш да откъснеш очи от нея — обади се Улоф. — Наблюдавах те по време на вечерята, не виждаше никоя друга освен нея.
— Брита е ревнива жена — обади се и Роло. — Не ти завиждам, ако решиш да задържиш Фиона. Склонен съм да повярвам, че наистина си омагьосан. Може би трябваше да послушаш баща си и да убиеш тази жена.
— Ако убия Фиона, това няма да поправи нещата — възрази Торн. — Трябва да я убедя да свали магията по собствена воля. Уморен съм, лека нощ — каза той и се изправи.
Излезе от залата, без да поглежда към Фиона, докато минаваше край пейката, на която спеше тя.
Фиона се събуди със силно трепване. Нямаше представа какво я е събудило. Вслуша се в звуците на нощта, в хъркането на мъжете и бълнуването им и реши, че няма нищо. Пейката беше неудобна и на нея й беше студено. Огънят в огнището бе догорял, а не й бяха дали и никаква завивка. Погледна към Бран и видя, че той спи дълбоко недалече от нея, явно без да усеща студа. Изведнъж една ръка затисна устата й и тя едва не полудя от страх.
— Не се плаши — прошепна някакъв глас на ухото й. — Излез навън с мене, искам да поговорим.
Фиона поклати глава и се опита да ухапе ръката, която й пречеше да извика. Позна гласа на Роло — не искаше да ходи никъде с него.
Без да обръща внимание на съпротивата й, той я смъкна от пейката и я понесе покрай спящите роби, извън залата. Пусна я на земята и махна ръка от устата й едва когато стигнаха доста далече от къщата.
— Какво искаш? — изсъска гневно Фиона. — Нямаш право да ме измъкваш от леглото ми.
— Защо не си в леглото на Торн?
— Защо? Защо трябва да съм в леглото му?
— Ако беше моя робиня, щеше да си в моето легло. Не можах да заспя, мислех само за тебе. Ти лежеше в другия край на залата и чувах как шумоли дрехата ти, когато се обръщаше насън. Разбрах, че няма да имам покой, докато не те взема.
Той я дръпна към себе си. Тя беше като играчка в огромните му ръце, безсилна пред великанската му сила. Започна да се бори с него, но безуспешно. Черно отчаяние се спусна над нея, докато той я накланяше все повече към земята. Тя се замоли за избавление, но се боеше, че никой няма да й дойде на помощ. Беше сама в този чужд свят на гиганти и варвари.
Торн не можа да заспи. Мислите му все се отклоняваха към Фиона, която спеше в залата сред другите роби… и към Роло. Спомни си, че не й бяха дали никакво наметало или одеяло за защита срещу студа, и реши да поправи този пропуск. Стана, уви се с коженото си наметало, намери едно одеяло и излезе от малката стаичка, която му служеше за спалня. Стигна до залата и намери мястото, където спеше Фиона. Сепна се, когато видя, че я няма. Разтърси Бран, за да го събуди.
— Къде е Фиона, старче?
Бран погледна празната пейка, после отново към Торн. Загрижено набърчи чело.
— Не знам, господарю.
— Мислех, че си вълшебник. Вълшебниците знаят всичко. — Той сграбчи туниката на Бран в мощния си юмрук и го разтърси, сякаш беше купчина парцали. — Къде е тя?
Очите на Бран се замъглиха, докато гледаше някъде покрай Торн, към вратата.
— Върви, господарю, тя има нужда от тебе. Бързай.
Торн се вгледа в Бран, опитвайки се да разбере какво означават думите му. След миг разбра и очите му блеснаха. Отметна Бран настрани и се хвърли към вратата. Навън беше тъмно. Долови някакво движение до постройката, където държаха сечивата, и се отправи натам. В следващия миг се впусна в бяг.
Фиона омекна в ръцете на Роло, правейки се, че му се подчинява. Веднага щом се поддадеше на заблудата, тя щеше да го ритне в слабините и да избяга. Задави се, когато той нададе триумфален вик и залепи устата си в нейната. От целувката му й се повдигна. Замоли се да има малко сила, за да го нарани сериозно, и дръпна коляното си назад, готвейки се за удара.
Торн — нейният спасител — се появи като че ли от небето.
— Какво, в името на Локи, става тук?
Роло я пусна така внезапно, че тя падна
— Ти си гост в моя дом, Роло, Човек не злоупотребява с гостоприемството на домакина си. Мислех, че съм напълно ясен, като казах, че никой друг освен мене не може да докосва Фиона.
