— О! Да, господарю, имам работа. Моля те, пусни ме да мина.
— Роло ли е там до кладенеца? — изрече той с измамно спокоен тон.
Фиона преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и кимна.
— Ти ли го примами навън с магиите си? Позволи ли му да те целува и да те прегръща? Какви други наслаждения си му обещала?
Изведнъж зад гърба на Торн се появи Брита с гневна усмивка на уста.
— Торн, ето те и тебе. Нощта е толкова хубава, че помислих, че може би искаш двамата да се поразходим заедно. Можем да поговорим за новата ни къща, която ще построиш на земята, която ще ти донеса като зестра. Голяма ли ще бъде тази къща?
Фиона понечи да мине покрай двамата, но Торн я спря с една дума.
— Фиона.
Тя замря.
— Да, господарю.
— Почакай ме в спалнята ми, няма да се бавя.
— Задълженията ми…
— Първото ти задължение е да ми се подчиняваш.
— Пусни я, Торн — намеси се Брита и го дръпна за ръката. — Искам да поговоря насаме с тебе.
Фиона се отдалечи мигновено, преди Торн да успее да я спре. Той се обърна с разсеян вид към Брита.
— За какво искаш да говорим?
— За нас двамата, господарю. Искам този брак. Това е всичко, за което съм мечтала. Склонна съм да пренебрегна увлечението ти по Фиона, но това трябва да престане в деня, когато се оженим. Няма да те деля с никоя жена. Спал ли си вече с тази вещица, Торн?
— Не, макар че това не е твоя работа, защото още не сме женени.
— Баща ти иска този съюз. Аз донасям със себе си богатства и земи. Те много ще увеличат имотите на семейството ти. Ако ти трябва жена сега, много ще се радвам да ти доставя удоволствие. Договорите са подписани, остава само бракът да бъде законно консумиран. Нека дойда при тебе тази нощ.
Торн се опита да пожелае Брита. Чистосърдечно се постара. Тя беше красива на външен вид, висока, руса и стройна. Всичко, което един викинг може да желае от своята партньорка. Но не беше Фиона. Щеше да изпълни дълга си и да легне с Брита, когато се оженят, но не и преди това.
— Не тази нощ, Брита. Утре призори тръгвам на лов с Улм и няколко от моите воини. Няма да ни има няколко дни. Може би, когато се върна…
Брита реши да приеме думите му за обещание, макар че Торн в действителност само искаше да я залъже.
— Ще те чакам, господарю — каза тя игриво. — А сега мисля, че трябва да влизам вътре. Навън става студено. Само още нещо — добави тя с прекалено сладък глас, за да е искрен. — Може да съм млада, но съм от народа на викингите. Никой враг няма да ме надвие.
— Тук нямаш врагове, Брита — увери я Торн. — Татко иска този брак, също както и аз. Няма да направя нищо, с което да го изложа на риск.
— Много бих се радвала да пратиш Фиона да спи в залата при другите роби.
Торн се намръщи.
— Не ми заповядвай, Брита. Не можеш да ми оказваш натиск. Ако не ти хареса, когато се оженим, няма нищо по-лесно от развода. Само трябва да заявиш намерението си пред свидетели на нашия праг и още веднъж пред леглото. Но преди да се оженим, аз ще постъпвам с Фиона както ми харесва.
Брита, недоволна, му изпрати смразяващ поглед и се отдалечи с гневна стъпка.
Фиона седеше в залата, говорейки тихо с Бран.
— Не мога да прекарам още една нощ в спалнята му — каза тя, треперейки от гняв. — За Торн съм ценна като робиня и нищо друго. Между нас има само неприязън. Може би трябва отново да се посъветваш със звездите. Възможно ли е да си сгрешил?
— Няма грешка, дете. Роло направи ли ти нещо?
— Ти знаеш? Откъде?
— Точно както знам, че трябва винаги да си нащрек. Роло ти е хвърлил око, но ревността на Брита е също толкова опасна. Докато не я отпратят, трябва непрекъснато да внимаваш.
— Ще отпратят Брита? Защо?
— Не е толкова просто и не знам защо — отвърна Бран. Огледа се през рамо и прошепна: — Торн идва.
— Защо не ме чакаш в спалнята ми, както ти заповядах? — запита той, спирайки пред нея.
— Имах задължения — отговори Фиона.
— Задължението ти е да ми се подчиняваш. Върви в спалнята ми и ме чакай.
И той се отдалечи, без повече да я поглежда.
— Надменен варварин — изсъска подире му Фиона.
— Да, викинг — съгласи се Бран, сякаш това обясняваше всичко. — Не се страхувай, Фиона. Битката на Торн е загубена. Съдбата и келтските богове не бива да бъдат пренебрегвани.
6
Фиона нямаше намерение да се подчини на Торн. Другите можеше и да треперят при звука на гласа му, но тя не беше толкова плашлива. Така че, вместо да отиде в спалнята му, както беше заповядал, тя довърши работата си в залата. Когато скалдът подхвана ново повествование и всички го заслушаха като омаяни, Фиона се измъкна навън, за да се охлади. Нощта беше топла, а тя се бе разгорещила от работата край огъня. Погледна с копнеж към банята и се запита дали някой сега я използва. Съмняваше се, защото всички се бяха скупчили край разказвача и жадно поглъщаха историята му.
Банята беше празна, точно както се бе надявала Фиона. Приглушената светлина на огъня едва осветяваше задименото помещение. Тя се вмъкна в банята и залости вратата. Вътре беше горещо. Водата бълбукаше в големия котел, увиснал над огъня, готова за следващия къпещ се. Фиона намери една кана и започна да сипва гореща вода във ваната, която беше до половината пълна със студена. Когато водата стана приятно топла, тя съблече туниката от груба домашна тъкан и се пъхна вътре. Беше прекрасно. Тя въздъхна доволно и се потопи до шия във водата.
Забеляза калъп сапун на перваза и изми косата си. Изтърка я добре, а после потопи глава във водата и отми пяната. Тъкмо отмахваше мокрите кичури от лицето си, когато чу силно чукане на вратата.
— Ако си вътре, Фиона, по-добре ще е да ме пуснеш да вляза.
— Няма!
— Не те намерих в спалнята си — извика той зад затворената врата.
— Не мога да бъда на две места едновременно — възрази тя с остър тон.
Вратата се разтресе.
— Фиона, отвори!
— Не съм свършила.
— Свършила си, когато аз кажа.
— Върви си, господарю. Сигурна съм, че Брита те търси.
— Брита вече си легна. Ако не отвориш тази врата, ще я изкъртя.
Фиона погледна здравата врата и реши, че ще му трябва най-малкото таран, за да я разбие.
— Ще изляза веднага щом се изкъпя, но не преди това.
Тя потръпна от страх, когато го чу да нанася силен удар по вратата. Опита се да се успокои, че Торн не би могъл да я разбие, а дори да го направеше, нямаше да я нарани. Бран я бе уверил, че един ден Торн ще се научи да я цени; само се молеше да не я убие, преди да стигне до това решение. Разгневеният Торн беше страшен противник. Тя знаеше, че е опасно да му се противопоставя, но надменността му беше непоносима.
