спасим имението.
Улоф не се трогна от думите на сина си.
— Умирам — изхърка той. — Обявявам Туролф за мой наследник.
— Но, татко — започна смутено Туролф.
— Не, не говори. Чуй ме, защото нямам много време, преди да тръгна по пътя към Валхала. Вещицата… Убий вещицата.
Кръвта заклокочи в гърлото му и той изпусна последния си дъх.
— Мъртъв е — каза Туролф с хладен и спокоен глас.
— Туролф е новият ярл — извика Улм и размаха юмрук във въздуха, за да наблегне на думите си.
През цялото време беше стоял близо до Улоф и беше чул кого обявява за свой наследник умиращият мъж.
— Да — съгласи се Туролф унило.
— Такава беше волята на татко — потвърди Торн.
Изведнъж Туролф забеляза Фиона, застанала зад Торн, каза:
— Ще изпълня последното желание на татко. — Изтегли меча си. — Дръпни се, Торн, трябва да убия тази магьосница. Ти няма да имаш власт над душата си, докато тя не се озове под краката ти и не я стъпчеш.
Фиона не помръдна. Беше парализирана от страх. Предположи, че Торн е толкова смаян, че няма да може да реагира, за да я спаси, и се приготви да се яви пред своя бог.
Торн наистина беше поразен. Още стоеше на колене до трупа на баща си, когато видя Туролф да изтегля меча си. Преди да успее да помръдне, зърна мълниеносния размах на острието. Изстена от ужас, разбирайки, че няма да стигне навреме до нея. Направи отчаян скок, но мечът вече се снишаваше със свистене. Тогава мярна с ъгъла на окото си как Бран изскача иззад Улм и се хвърля пред Фиона, изблъсквайки я настрани, за да поеме удара върху себе си.
Мечът на Туролф посрещна плът и кости и посече Бран с мощния си удар. Фиона изпищя, хвърли се към стареца и положи главата му на скута си.
— Не ме оставяй, Бран, моля те — изхълца тя сърцераздирателно.
— Още когато тръгнах по този път, знаех, че никога повече няма да видя родната си земя — прошепна Бран с едва доловим, прекъсващ се глас.
— Какво ще правя без тебе?
— Дръж се за твоя викинг. Той е твоето бъдеще. Сега може да се съмняваш в това, но така ще бъде. Остави ме да си ида в мир, дете.
— Бог да е с тебе, Бран — изрече едва чуто Фиона, когато последният дъх напусна гърдите на стареца.
Смъртта на Бран не успокои Туролф. Той беше истински син на баща си.
— Видя ли какво направи Фиона, братко? Нищо добро не се случва, когато тя е тук. Късметът ни измени в деня, когато ти беше примамен на нейния остров и се върна тук обсебен от една жена, която беше видял само веднъж. Не исках да убивам мъдреца, защото той ти спаси живота. Татко щеше да го върне у дома му на Ман. Но тази магьосница се отплаща на приятелите си със смърт. Това ли искаш за себе си?
— Ако не беше Фиона, северняците щяха да избият всички ви — възрази ядосано Торн. — Не вдигай отново меча си срещу нея.
Туролф прибра меча в ножницата и изсумтя недоволно.
— Не мога да се боря срещу магията, но мога да се разпореждам кой да живее в дома ми. Ти си добре дошъл, Торн, но не и твоята любовница.
— Няма да направя нищо, което да внесе раздор между нас — каза Торн. — Лятото отминава, но моретата още са спокойни. Не мога да те оставя да убиеш Фиона. Ще я отведа в родното й място на Ман.
Той огледа лицата, струпани в кръг около тях — мъже, които познаваше от детинство.
— Мнозина от вас нямат земя — продължи Торн. — Тези, които решат да се качат на петте ми дракара, ще намерят богати нови земи, където да се установят, и красиви жени, с които да се любят. От Ман можете да плавате към всички пристанища на света и да трупате богатства. Кой идва с мене?
Повечето от моряците на Торн, които бяха плавали с него в предишните му пътешествия, бяха готови да се впуснат в новото приключение. Които не можеха да заминат заради семейни задължения или по други причини, намериха кой да ги замени. Арен, братовчедът на Торн, се присъедини към него, но Улм избра да остане като помощник на Туролф.
Торн беше доволен от резултата.
— Ще започнем приготовленията, след като изпратим баща ми във Валхала така, както се полага на боец с неговото положение — Той се обърна към Туролф — Одобряваш ли това, братко?
— Да. Но твоята любовница трябва да стои в стаята ти, докато заминете. Още не е късно да си промениш решението, ако размислиш.
Торн не каза нищо, само дръпна Фиона от тялото на Бран и я отведе в къщата. Спря едва когато стигнаха в стаята му.
— Благодаря ти, че ме отвеждаш у дома — каза Фиона, щом вратата се затвори зад тях.
— Аз съм луд или обсебен — измърмори мрачно Торн.
— Съжалявам за баща ти.
— Той умря така, както би искал. Викингът не може да си пожелае по-добра смърт. Не трябва да тъжиш за Бран; той беше стар и много надживя определеното му време.
— Ще ми липсва, но се радвам, че си отивам у дома. Колко време ще останеш на Ман?
Торн сви рамене.
— Поне през зимата. Може би дотогава ще ми омръзнеш и отново ще тръгна на лов за плячка. Или пък ще ме освободиш от магията си.
— Как можеш още да ме обвиняваш, че съм магьосница? — запита Фиона, ядосана на неговото упорство.
— Как да не те обвинявам? Виждаш неща, които другите не виждат, познаваш билките и отварите. Направи нещо на Роло, което го накара да се страхува от тебе. Но въпреки това те искам. Баща ми лежи мъртъв, а аз не мога да мисля за нищо друго, само искам да те хвърля на леглото, да разтворя краката ти и да се вмъкна в горещия ти център.
Без никакво предупреждение той стисна раменете й и я привлече към себе си. Още беше с ризницата и тя усети натиска на всяка полирана брънка, която се впиваше в нежната й плът. Но тази лека болка изчезна, когато той повдигна брадичката й и впи уста в нейната. Тя изстена, протестирайки, когато твърдият му език раздели устните й и се вмъкна зад зъбите, за да изследва устата й. Той продължи да я целува до замайване, докато дишането остана само далечен спомен и тя се отпусна изнемощяла в ръцете му.
Ръката му обгърна тила й в нежна ласка, така мъчително нежна, че Фиона се уплаши да не би липсата на дъх да я кара да си представя нежност там, където я няма. Викингите бяха варвари; не знаеха какво е мекота. После си спомни, че Торн никога не се беше държал грубо с нея, и това противоречеше на всичко, което някога беше чула или научила за викингите.
— Фиона, сладка Фиона, омайна Фиона — шепнеше той срещу устните й. — Обсебен съм от тебе. Ти владееш душата ми. И макар че цял живот ще страдам, не мога да те оставя. Няма значение, че Роло те е направил своя любовница, защото ти пак ще бъдеш моя.
Думите му подействаха на Фиона като внезапно плисната студена вода. Когато той я положи на леглото от кожи, тя се изплъзна изпод него с едно сръчно движение. Той се надигна, озадачен, когато тя скочи на крака и го изгледа гневно.
— Вече не сме женени — заяви Фиона и зачака той да го потвърди.
— Вярно е. Но това няма значение. Християнският ни брак не беше обвързващ.
Тя присви очи.
— Вече не сме съпруг и съпруга, така ли? — повтори въпросително.
— Никога не сме били.
— А какво съм аз за тебе? Твоя робиня? Или твоя курва?
Торн се намръщи.
