— Не съм видял нищо, което да докаже, че не си магьосница. Дори Роло повярва, че имаш вълшебна сила. Сам видях доказателството. Не искам магьосница за съпруга.
У Фиона избухна гняв. Каквото и да вярваше Торн, тя още беше негова съпруга в очите на своя християнски бог. Но не искаше мъж, който я смята за вещица, или такъв, който иска да я направи своя курва. И тя съвсем съзнателно му обърна гръб.
— Не съм курва на никой мъж — заяви Фиона. — Християнският ни брак още е валиден.
По лицето на Торн се изписа гняв. Нарочно ли го дразни? Да не мисли, че се бои от нейните магии? Не, той не се страхува от никой мъж и от никоя жена. И за да го докаже, изрече:
— Ще те задържа. Ако смяташ, че сме женени, така да бъде. — Знаеше, че изрича това само с устата, но не можеше да повярва, че го е казал.
Лудост!
11
Привечер на същия ден Фиона седеше в стаята на Торн, докато траеше погребението на Бран. Понеже Туролф не искаше да я вижда, тя беше принудена да оплаква отдалече смъртта на своя наставник и приятел. По едно време Тайра се вмъкна в стаята с поднос, отрупан с храна. Държеше главата си обърната и щеше да излезе, без да каже нито дума, ако Фиона не се беше обърнала към нея.
— Съжалявам, че не можах да кажа на Торн за това, за което говорихме, преди да ме отпратят оттук.
Тайра вдигна глава и Фиона ахна. Лявата страна на лицето й беше цялата в драскотини, горната й устна беше подута, сякаш жестоко хапана.
— Боже господи, какво се е случило с тебе?
Тайра сведе очи.
— Нищо.
Изведнъж Фиона се досети.
— Това е от Улм, нали? Само животно може да се отнася така с една жена.
Тайра вдигна примирено рамене.
— Да. Направих грешка, че се съпротивлявах. Вече няма да правя така.
— О, Тайра, толкова съжалявам. Ще говоря с Торн. Ще му кажа, че искам да те вземем с нас на Ман.
Очите на Тайра светнаха.
— Ще го направиш ли? Не смеех да те помоля. Страхувах се, след като ти си отиде. Знам, че и си ти изтърпяла същото отношение като любовница на Роло. Да спиш с него сигурно не е било никак приятно, особено след Торн.
— Роло изобщо не е лягал с мене — каза Фиона и се усмихна.
Тайра отвори широко очи.
— Но как… — Тя притисна ръка към устата си. — Ти си го омагьосала! Да можех и аз да направя това с Улм!
— Не беше магия, Тайра. Познанията ми за билките ме спасиха. Роло вярва, че съм откраднала мъжествеността му, и донякъде е така. Много беше облекчен, когато Торн дойде да ме вземе.
— Трябва да вървя, преди да са ме потърсили — каза Тайра и погледна плахо към вратата.
— Опитай се тази вечер да избягваш Улм. Ще направя каквото мога, за да ти помогна.
— Благодаря ти, Фиона. Остров Ман е близо до родината ми; знам, че там ще бъда щастлива.
Тя се измъкна от стаята, оставяйки Фиона да се пита как ли ще може да й помогне, когато Торн е толкова твърдоглав и опак.
Фиона заспа пред студеното огнище. Бе придърпала една от кожените завивки от леглото на Торн и се бе свила на пода. Спеше дълбоко, когато той влезе в стаята си. Свещта беше догоряла и той запали друга, а после я вдигна високо, докато оглеждаше малката стая, търсейки Фиона. Видя я сгушена в кожената завивка и напрежението се оттече от тялото му. Коленичи до нея и погали бледата й буза с кокалчетата на пръстите си. Ако беше будна, тя щеше да се учуди на ласкавия му жест. Устните му докоснаха меката абаносова коса на слепоочието й. Нежността, която проявяваше, го учуди и той се отпусна назад, търсейки в сърцето си причината за връхлетелите го топли чувства.
Нямаше нужда Фиона дори да бъде будна, за да го омагьосва, помисли той. Беше пленен, примамен и оплетен от сили, които не разбираше. Страхуваше се, че вече никой не може да му помогне, но това нямаше значение. Той я пое полека и я пренесе на леглото си. След миг вече беше гол и лежеше до нея, мъчейки се да свали туниката и ризата й.
Фиона се събуди със силно трепване, когато разбра, че Торн я съблича. Чувствителните й зърна се стегнаха и се втвърдиха, когато той ги оголи за жадния си поглед. После той сведе глава и леко ги засмука, докато в същото време пръстите му се вплитаха в косата й. Торн вдигна глава и се взря във виолетовите й очи.
— Ще ме спреш ли? — запита той. — Толкова време бях лишен от сладкото ти тяло.
Погледът му се върна към зърната й, осветени от свещта и блестящи от влагата от езика му.
— Не мога да те спра, дори да искам. Ти си два пъти по-голям от мене. Лесно можеш да ми пречупиш врата.
— Мога да измисля по-приятни неща, които да правя с тебе.
Тя затаи дъх, когато загрубелите му пръсти се плъзнаха между краката й и започнаха да я галят и милват. Торн наблюдаваше лицето й, по което играеха отблясъците на насладата. Тялото й се стегна и тя извика, когато той пъхна пръст в стегнатия й отвор. После дръпна ръка и сведе глава към онова място, където допреди миг се намираше пръстът му. Фиона едва не излетя от леглото.
— Торн! Не! Не можеш. Не искаш да…
— Искам да те вкуся, Фиона. Не ми отказвай това.
Тя не можеше да му откаже нищо и устата му породи в тялото й тръпки, каквито не бе усещала досега. Подлудяващият ритъм на езика му, задълбал се в интимната й плът, дразнейки чувствителния възел, я караше да трепери и да се извива под него. Миглите й трептяха над пламналите й бузи. Главата й се люшкаше насам-натам, докато от устата й излизаха нечути звуци.
Торн усети как мускулите й се стягат и вдигна глава, за да я погледне. Суровите очертания на лицето му изпъкваха под трепкащата светлина на свещта.
— Искам да гледам лицето ти, когато ти давам наслада. Искам да знаеш, че не Роло, а аз карам тялото ти да пее.
После той за последен път пъхна пръста си дълбоко в нея и се усмихна доволно, когато тя извика и подскочи. Още преди последната тръпка да напусне тялото й, той раздели коленете й и с мощен тласък навлезе в нея.
Пръстите му се вплетоха в нейните, приковавайки ръцете й отстрани до главата, докато устата му похищаваше нейната. Тя изстена, усещайки собствения си мускусен, сладък вкус на устните му. После той започна да се движи напред и назад в нея, с дълги, силни тласъци, които пронизваха самата й душа.
Когато му се стори, че Фиона ще загине от липса на въздух, той най-накрая прекъсна целувката. Тя зарови лице в шията му, докато той я изпълваше така плътно, че тя не можеше да разбере къде свършва нейното тяло и къде започва неговото. Фиона чу как дишането му се ускорява, докато той продължаваше да влиза и излиза от нея. Гърлен стон се откъсна от устата му, когато отново я доведе до кулминация.
— Хайде, любов моя, последвай ме във Валхала.
Фиона се притисна към него, докато той изливаше семето си в нея, притискайки я към леглото със силата на непресъхващата си жажда.
Свещта беше почти напълно догоряла, когато Фиона се събуди. Лежеше в прегръдките на Торн, заровила лице в шията му, а ръцете му обгръщаха гърдите й. Той се размърда и отвори очи. Тя се запита дали е спял, защото събуждането му беше мигновено. Ръката му обхвана по-плътно гърдата й, а след това се спусна надолу, за да си поиграе с мъхестото гнездо между краката й.
Тя се напрегна, но моментално се отпусна и го остави да си играе с нея, докато тялото й постепенно се
