възбуждаше. Как може такъв едър и силен мъж като нейния викингски съпруг да бъде толкова нежен? После изведнъж си спомни последните му думи от снощи към нея. Беше я нарекъл своя любов. Лека въздишка се откъсна от устните й.
Торн долови въздишката и ръката му замръзна на бедрото й.
— Какво има?
— Ти разбра ли какво каза?
— Кога?
— Когато… се любехме.
— Може би съм казал много неща, но не си спомням повечето от тях.
Фиона сви вежди. Защо мъжете трябва да бъдат толкова безчувствени?
— Нарече ме своя любов. Обичаш ли ме, Торн? Любовта към мене ли те доведе при Роло, за да ме поискаш отново?
— Любов ли? Тази дума ми е чужда. Викингите нямат време за сантиментални приказки. Викингските бойци се женят, за да имат деца, да има кой да управлява дома им, по политически или материални причини. Ние уважаваме съпругите си, но рядко ги обичаме. Понякога викингските жени се сражават редом с мъжете, сръчно размахват мечове и боздугани… Разводът е лесно нещо при викингите. Ако не си подхождат, трябва само да обявят намерението си пред свидетели. Повечето мъже си вземат любовници, но съпругите им рядко възразяват.
— Християните се женят за цял живот — изрече Фиона. — Понякога отначало не се обичат, но любовта идва с времето. Викингските жени може да позволяват на мъжете си да имат любовници, но аз няма да го позволя.
— Ще се научиш да приемаш викингските обичаи.
Фиона въздъхна тежко.
— Правиш нещата много трудни за мене.
— Защо?
— Как може да те обичам, когато си толкова упорит и не приемаш любовта ми?
Въпросът й толкова го разтревожи, че той остана без думи. Когато най-накрая успя да проговори, изрече:
— Кой е казал, че те обичам? Никога не съм молил да ме обичаш. Нито съм искам да ме омагьосваш. Магическата ти песен ме привлече на твоя остров, а после ти открадна душата ми.
— Глупак си, ако вярваш в това. Познавах те още от времето, когато бях достатъчно голяма, за да разбирам. Не знаех името ти, но знаех, че един викинг ще дойде на Ман и ще ме пожелае — това винаги е било част от моя живот. Не исках да повярвам на пророчеството на Бран до деня, когато ти ме отвлече.
— Как ще го обясниш? — запита Торн, без да престава да я гали. — Твоят магьосник ли ме привлече на Ман? Не мисля — отговори той на собствения си въпрос. — Не, не глас на мъж чувах в шума на вълните и плясъка на веслата. Защо вярваш, че сме обречени да бъдем заедно?
— Защото бог така е пожелал. Бог и келтските божества на Бран. Той каза, че ние двамата ще се обичаме цяла вечност, Торн, но ти, изглежда, си доста труден за обичане.
— Помолих те да се омъжиш за мене, нали?
— А после се разведе с мене.
— Ти каза, че твоят бог не признава развода ни.
— Така е. Но аз ще бъда твоя съпруга само ако ме обичаш. Говоренето за любов започна да изнервя Торн.
— Никога няма да те напусна; това достатъчно ли ти е?
— Не.
— Ако склоня да те задържа като моя съпруга, а не като любовница, трябва ли да искаш нещо повече от мене? Ако призная, че те обичам, никога няма да знам дали говори сърцето ми или това е резултат от магия.
— Имаш ли сърце, господарю викинг? — предизвика го Фиона.
— Вярвам, че го разкрих пред тебе.
— Ти ми показа своята страст. Това не е достатъчно, Торн.
— Достатъчно е — отсече той и я дръпна под себе си. — Дадох ти от себе си повече, отколкото съм давал на която и да било друга жена. Толкова дълго бях обсебен от тебе, че дори не си спомням кога не е било така. А сега ще те имам.
Той разтвори краката й и проникна в нея. Тя го обгръщаше плътно, извънредно плътно и той изстена от удоволствие.
— Защо си толкова упорит? — изпъшка Фиона, докато се движеше в ритъм с дългите му, силни тласъци.
— А ти защо трябва да искаш любов, когато така и така ме притежаваш? — отвърна Торн, но в следния миг умът му престана да действа и тялото започна да взема връх.
— Защото без любов това, което правим, няма никакъв смисъл — прошепна Фиона, докато той превръщаше страстта й във всепоглъщащ пламък.
Торн не я чу. Тялото му бе замряло в очакване на кулминацията му и след миг той изля семето си. Последният му тласък изпрати Фиона отвъд границата на усещанията.
Торн стана от леглото още на зазоряване. Фиона се събуди, когато го усети да се раздвижва. Не беше имала време да говори с него за Тайра и възнамеряваше да го стори сега, преди Улм отново да я е наранил.
— Торн, трябва да говоря с тебе за Тайра.
Той запали нова свещ и се надвеси над леглото.
— Мислех, че ще поспиш още. Не може ли този разговор да почака? Да не би тя да е направила нещо, което да те е ядосало? Между нас няма нищо. Тя беше моя любовница дълго преди да те доведа тук.
— Тайра не ме ядосала. Искам да я вземем с нас на Ман. Тя е твоя робиня, нали? Ти решаваш какво да правиш с нея.
Торн присви подозрително очи.
— Защо толкова си се загрижила за нея?
— Улм я е наранил сериозно. Без твоето покровителство тя ще стане плячка на мъже, които ще се отнасят зле с нея.
Торн сви рамене.
— Така правят викингите. Някои мъже са груби любовници. Тайра скоро ще се научи как да им се харесва.
Фиона се вбеси.
— Тайра е една беззащитна жена! Защо да я оставяш тук, за да я пребива Улм? Ти никога не си се държал грубо с мене. Не всички мъже са еднакви, дори викингите. Тя ти принадлежи. Ще оставиш ли други да се разпореждат с твоята собственост?
— Ти си моя собственост и те вземам със себе си — възрази Торн.
Глупак, помисли Фиона. В очите на бога те бяха съпруг и съпруга, не мъж и неговата робиня.
— Как да остана с мъж, който не ме обича?
— Точно както аз можах да се оженя за вещица, която открадна сърцето ми — и той й се усмихна шеговито. — Колко силно искаш да вземеш Тайра с нас на Ман?
— Ужасно. Тя и братовчед ти Арен се харесват.
— Значи това било. Много добре, Тайра може да дойде с нас.
Лицето на Фиона светна.
— О, Торн, благодаря ти!
— Ще го направя само ако доброволно останеш с мене.
— Като твоя съпруга ли?
Торн замълча и мълчанието му трая толкова дълго, че Фиона започна да се бои, че изобщо няма да получи отговор. Накрая той изрече:
