— Да, ако го желаеш. Ще се оженим отново. Ти си моя, Фиона. Никой друг мъж няма да те има. Само като се сетя, че Роло те е притежавал, ми иде да го убия.
— Мъжете са странни създания — произнесе замислено Фиона. — Съмнявам се, че някога ще разбера извратената им природа. Предполагам, че няма нищо, с което да те убедя, че Роло никога не е лягал с мене, затова няма да се старая. Няма нужда да се женим повторно, защото никога не съм преставала да бъда твоя съпруга. Моята християнска религия не вярва в развода и не признава никакви изключения.
Торн отметна глава и се разсмя.
— Значи, постигнахме съгласие. Ти ще останеш в леглото ми, а аз ще се опитам да забравя, че си била любовница на Роло.
Фиона изсумтя възмутено, когато той изведнъж се изправи, без да обръща внимание на сърдития й протест.
— Трябва да вървя. Днес ще изпратим баща ми във Валхала. Всичко е готово. Трябва само да поднесем факела към дракара и да го отпратим в открито море. Той ще отиде във Валхала с всичките си притежания. На другия ден отплаваме към Ман. Цялата ми собственост е натоварена на петте ми дракара и всичко е приготвено за път. Ако не тръгнем сега, ще се наложи да стоим тук до другото лято, а предполагам, че не ти се иска да прекараш няколко месеца затворена в стаята ми.
— Ще бъда готова — каза Фиона. — Ще кажеш ли на Тайра?
— Да, когато минавам през залата.
И той тръгна да излиза.
— Торн!
Той спря и се обърна към нея.
— Какво?
— Ако пак ми споменеш за Роло, ще ти направя това, което направих и на него.
— И какво е то? — запита той любопитно.
Тя му се усмихна сладко.
— Ами лиших го от мъжествеността му.
Гъста мъгла виснеше над залива, когато петте дракара, натоварени със сто и петдесет мъже и всичките движими имущества на Торн, вдигнаха котва и отплаваха с отлива. Фиона седеше свита под навеса, опънат специално за нея на палубата на кораба на Торн — „Гарванът на Один“. Въздухът беше студен и влажен, затова тя придърпа една кожа и я уви около себе си, за да се предпази от студа. Не се чувстваше добре тази сутрин и го приписваше на вълнението от това, че се връща на родния си остров.
Щеше да е чудесно да види отново баща си, помисли тя с копнеж. Горкият човек сигурно се е разболял от притеснение заради нея. Тя се надяваше, че мъжете, които Торн беше оставил на Ман, са го управлявали с мир в негово отсъствие, и се молеше дано нейните сънародници да преуспяват под управлението на викингите.
С напредването на деня Фиона установи, че започва да страда от морска болест. Беше доста изненадващо, защото това не й се бе случило, когато пътуваше от Ман за родината на Торн. Насили се да преглътне горчилката, която се надигаше към гърлото й, и да се съсредоточи върху несигурното си бъдеще с мъж, който я искаше, но отказваше да признае, че я обича. Дълбоко в сърцето си Фиона вярваше, че Торн я обича. Усещаше го с всеки дъх, който си поемаше, чувстваше го всеки път, когато той се любеше с нея. Запита се дали Торн осъзнава, че и тя го обича.
На три дни път от Каупанг Фиона седеше, дремейки в лятната горещина, докато дракарът леко пореше вълните. Изведнъж тя загуби представа за времето и мястото, когато едно видение започна да се оформя пред вътрешния й поглед. Видя орди от северняци да обсаждат родния дом на Торн и да изненадват Туролф неподготвен и без достатъчно бойци. Също като предишното нападение, но още по-лошо. Този път Торн не беше наблизо, за да дойде на помощ.
Викът на Фиона събуди Торн и той побърза към нея, докато хората от екипажа я гледаха с ужас и почуда. Очите й бяха изцъклени, тя трепереше силно. Той коленичи до нея и я прегърна.
— Какво ти е? В името на Один, плашиш хората с това странно държание.
Фиона полека се свестяваше.
— Трябва да се върнем.
— Какво? Да не си луда? Вече три дни плаваме, жено.
— Туролф има нужда от тебе. Конниците от север са се върнали и домът ти е обсаден. Послушай ме, Торн, няма да те лъжа за това.
Торн я изгледа продължително.
— Не, няма да ме излъжеш. Кажи ми какво видя.
— Това, което ти казах. Почти нищо друго.
— Караш ме да се върна, макар че Туролф заплашваше да ти отсече главата?
— Туролф е твой брат. Ти го обичаш. Трябва да го спасиш.
Без да откъсва поглед от нея, Торн подвикна на моряците да обръщат кораба. Те се подчиниха без никакво колебание. Кърмчията полека завъртя кораба и останалите дракари го последваха. След малко петте кораба вече пътуваха в обратната посока.
След три дни хвърлиха котва в Каупанг. Посрещна ги Улм. Главата му беше превързана, стъпваше внимателно с десния си крак. Беше се укрил в селото, след като нашествениците бяха ограбили имението, затова пръв бе видял дракарите на Торн да се връщат.
— Нападнаха ни преди три дни и плениха брат ти. Държат го за откуп — каза той на Торн. — Вече пратихме известие на краля. Но се съмнявам, че той ще отвори съкровищницата си, за да плати откупа.
— Къде са враговете сега? — изрече рязко Торн. — В имението ли са?
— Къщата изгоря — отвърна Улм. — До основи. Врагът лагерува край брега на фиорда, заради откупа. Вече отведоха робите, ограбиха имуществото на Туролф, но не им беше достатъчно. Пратиха ме в селото да искам пари от селяните. Те нямат и затова пратиха човек при краля.
— Колко са враговете?
— Поне сто и петдесет бойци — каза Улм. — Промъкнаха се във фиорда под прикритието на нощта и нападнаха призори, ние още спяхме. Известихме Роло. В момента събира ярловете, които са ни съюзници, за да защитят Туролф. Те непременно ще дойдат. Земите на Туролф, изглежда, не са достатъчни на северняците, затова ще искат да завладеят и околните.
— Роло е наш съюзник — потвърди навъсено Торн. — Въпреки противоречията, които имахме, ще е в полза и на двама ни да обединим силите си. Той ще ни се притече на помощ, за да спаси земите си.
Улм изгледа мрачно Фиона.
— Откъде разбра, че трябва да се върнеш? Магьосницата ли те предупреди?
— Достатъчно е, че съм тук — отсече Торн. — Не се занимавай с Фиона. Няма време за губене. Ще отведа хората си в, дома на Роло, за да обмислим заедно как да спасим Туролф. Ти можеш ли да дойдеш с нас?
— Да. Стига ми да имам поне една здрава ръка, за да въртя меча, и един крак, на който да стоя.
Фиона бе сметнала, че завинаги е напуснала дома на Роло, но сега отново се намираше там, в същата къща, където той неуспешно се беше опитвал да я похити. Гигантът никак не се зарадва, че я вижда, когато тя и Торн прекрачиха прага му. Изгледа я кисело и повече не й обърна внимание. Фиона се опита да не се набива на очи, докато се движеше из залата, помагайки на слугите да приготвят храната за многото мъже, които бяха пристигнали, за да защитят земите си от нашествениците.
Първата среща на Торн с Роло беше хладна, но заради брат си Торн остави настрана неприязнените чувства и заедно с Роло и останалите ярлове започнаха да кроят планове как да разбият неприятеля. Торн предложи да потеглят в полунощ и да нападнат призори. Постигнаха съгласие да не се плаща никакъв откуп. Щяха да се бият за свободата на Туролф и да победят, защото Тор беше на тяхна страна. След като постигнаха съгласие, ярловете се разотидоха, за да съобщят на бойците си какво им предстои.
Фиона намери място на една пейка в препълнената с хора зала и седна да чака Торн. Видя го да влиза в залата, после зърна как Брита, която до момента беше успяла да избягва, се промъква към него и му шепне нещо на ухото. Фиона кипна вътрешно. Тази жена никога ли няма да се примири? За негова чест Торн
