отпъди с нетърпелив жест жената, която се беше опитала да го убие. После видя Фиона и се отправи към нея.
— Всичко е готово — каза той и се отпусна на пейката до нея. — Не ми харесва, че трябва да те оставя тук с Брита, но съм уверен, че можеш да се справиш с нея. Само не забравяй — продължи, притискайки я към себе си, — че ми принадлежиш. Накарах Арен да обещае, че ще те отведе обратно на Ман, ако загина в битката. Няма да те оставя тук на Роло.
Вгледа се в лицето й.
— Имала ли си видения, които да предсказват смъртта ми, Фиона?
Тя поклати глава.
— Не видях нищо друго освен това, което ти казах. Не мога да предизвиквам виденията си. Те идват сами и рядко виждам нещо за себе си.
Торн стисна ръката й и я накара да стане от пейката.
— Ела навън с мене. Искам да останем за малко насаме, преди да тръгна в битката срещу датчаните.
Фиона усещаше как очите на Брита се забиват в гърба й, докато тя и Торн излизаха от залата, хванати за ръка. Минаха покрай хъркащите мъже и отидоха в овощната градина недалече от къщата. Торн спря, облегна се на едно дърво и обгърна Фиона с две ръце.
— За какво искаш да говорим? — запита тя.
Лунната светлина се отразяваше в очите му, превърнали се в неспокойни сини дълбини, изпълнени с желание.
— Торн, аз…
Думите й изведнъж секнаха, когато устата му плени нейната в една дива, буреносна целувка. Тя усети как мъжествеността му се опира в нея и бързо се издува. Изстена срещу устните му, когато ръцете му започнаха да изследват тялото й, галейки чувствено гърдите, хълбоците и бедрата й.
Той я подлудяваше; плътта й гореше, сърцето й биеше диво. Ръцете му обхванаха седалището й и той я притисна към себе си.
— Вдигни си краката на кръста ми — заповяда Торн с дрезгав глас, докато нетърпеливо запретваше туниката й нагоре. — Искам те сега. Бойната стръв тупти във вените ми и ти си единствената жена, която може да я утоли.
Фиона обви ръце около врата му, докато той вдигаше своята туника и телата им се сливаха.
— Сигурен ли си, Торн? — запита тя. — Аз ли съм единствената жена, която може да задоволи жаждата ти? Нима Брита не ти се предложи тази вечер?
Торн я задържа здраво и проникна дълбоко в кадифената й плът, стенейки от удоволствието, което винаги постигаше с нея.
— Брита се опита да ме убие; не искам да имам нищо общо с нея. Обсебен съм от тебе, Фиона; никоя друга жена не ме привлича. Когато хвърли магията си върху мене, дори не знаеше колко силно ще ми подейства.
Той започна да се движи бавно, влизаше и излизаше, местейки тялото й, за да посреща по-добре тласъците му, а неговата масивна ерекция я разпъваше и изпълваше, докато устата му обсебваше нейната и целувките му я оставяха без дъх. Тя се възнасяше в небесата, тялото й трепереше, докато той непрекъснато влизаше и излизаше, докарвайки я до лудост с тази толкова интензивна наслада, че й се струваше, че може всеки момент да умре. Торн прекъсна целувката и зарови лице между гърдите и, докато тя се разтърсваше в кулминацията си. После и той отпусна юздите на собствената си страст, разтърсвайки я с тласъците си, стенеше и викаше името й, докато потъваше във вълните на екстаза.
Фиона го прегръщаше силно, с отчаяние, породено от страха. Ами ако го ранят в битката? Ако умре? Как ще живее без него? Потърси видение, но не успя. За какво й беше дарбата, ако не можеше да я използва, когато поиска? Измърка протестиращо, когато Торн я пусна да стъпи на земята и смъкна туниката й надолу.
— Време е да тръгваме — каза той, поглеждайки докъде се е качила луната на небето.
— Внимавай, Торн, моля те.
Той й се усмихна.
— Толкова много ли те е грижа за мене? Или си решила, че съм по-добър любовник от Роло?
— Дяволите да те вземат! Не знам защо изобщо ме е грижа — изфуча ядосано Фиона. — Ти си арогантен, надменен и ужасно твърдоглав. Може би ми е жал за човек, който има толкова малко ум в главата. Или просто изпитвам неприязън.
Той сграбчи раменете й и се взря във виолетовите дълбини на очите й.
— Истината, Фиона. Кажи ми истината. Интересува ли те какво ще стане с мене?
Тя си пое дъх.
— Да. Интересува ме. Съдено ни е да бъдем заедно, независимо дали вярваш в това или не. Ти си единственият мъж, който е… лягал с мене.
Щеше да каже „който ме е докосвал“, но нямаше да е вярно. Роло я бе докосвал и това беше отвратително преживяване.
Торн се намръщи.
— Не съм искал любовта ти. Няма да знам какво да правя с нея. Не знам защо, но това, че аз те интересувам, има значение за мене. Преди никога не съм искал да знам какво мисли някоя жена за мене, но поради някаква необяснима причина ми харесва да знам, че ти се интересуваш от мене.
Фиона му се усмихна блажено.
— Така ли?
— Наистина. Започва да ми харесва да съм омагьосан.
— Това означава ли, че вярваш, че никога не съм била любовница на Роло?
— Стига толкова, Фиона. Не ми задавай въпроси, чиито отговори не ми харесват. Все още те искам; това трябва да ти е достатъчно. Когато съм в тебе, нищо няма значение — само искам да те любя и да бъдеш моя. Мисълта да те притежава друг мъж ме подлудява и не мога да се контролирам.
— Ти ме обичаш, Торн — изрече снизходително Фиона. — Един ден, заклевам се, ще го признаеш. Бран каза, че този ден ще дойде, и предполагам, че трябва само да бъда малко по-търпелива. Върни се скоро при мене, господарю викинг.
Тя се надигна на пръсти и леко целуна устните му. После се обърна и хукна към залата.
Торн не се и опита да я спре. Докосна устните си с твърдата възглавничка на палеца и се усмихна.
12
— Предполагам, че се чувстваш доста добре сега.
Фиона трепна силно. Не допускаше, че Брита ще я чака да се върне в залата.
— Не знам за какво говориш — възрази Фиона.
— Ако не беше ти, сега Торн щеше да е мой годеник. Щяхме да се оженим много скоро.
— Ти се опита да го убиеш — изсъска Фиона.
— Беше грешка — натърти Брита. — Не съм имала намерение да го убивам. Бях му сърдита, защото се интересуваше толкова малко от мене и защото ме даде на брат си. Исках само малко да го разболея.
Фиона знаеше каква е работата, но реши да си държи езика зад зъбите, докато се намира в дома на Брита, и се закле, че няма да яде и пие нищо, което не е приготвила или поднесла със собствените си ръце. И да бъде нащрек. Никак не й се искаше да стои тук, но трябваше да се справи, докато Торн се върне да я вземе.
Много се радваше, че и Тайра е тук. Брита веднага беше намерила работа на робинята, но все пак беше чудесно да вижда приятелско лице сред тълпата непознати, Фиона си спомни с ужас как Роло я опипваше в същата тази къща. Но господ се бе показал милостив. Торн беше оцелял, а Роло беше станал немощен благодарение на познанията й за билките. Тя тръсна глава, сякаш да се отърве от неприятните мисли, и се съсредоточи в молитвите си.
Торн и отрядите на викингските ярлове пропълзяха пред гората до неприятелския лагер. Натъкнаха се
