на четирима стражи и ги обезвредиха бързо и чисто. Нашествениците спяха. Торн ги виждаше легнали на земята, увити в кожените си наметала, сложили оръжията близо до себе си. Броят им беше застрашителен, но Торн непоклатимо вярваше в силата на своите викингски бойци.
— Виждаш ли Туролф? — прошепна Роло, коленичил в мъха край Торн.
Той огледа внимателно лагера. Забеляза двама стражи, които обикаляха наоколо, но не видя брат си.
— Не. Много тъмно е, не виждам нищо зад огньовете.
— Може да са го отвели на някой от корабите си — предположи Роло.
— Да, може — допусна Торн. — Ще взема десет души и ще заобиколя откъм фиорда. Ако Туролф е на някой техен кораб, ще го открия. Ти и другите трябва да ме изчакате тук.
Роло изобрази усмивка под увисналите си мустаци.
— Нашествениците ще проклинат деня, в който са стъпили на наша земя. Намери брат си, Торн. Аз ще имам грижата за всичко тук.
Торн кимна и изчезна безшумно в тъмнината, за да подбере онези, които да тръгнат с него. Взе Улм, Арен и неколцина други от собствените си бойци. Заобиколиха спящите северняци и се насочиха към фиорда, но точно тогава зад тях внезапно се разнесе звън на оръжия. Само се огледа през рамо и се съсредоточи в задачата си — да намери Туролф и да го освободи.
Видя четири дракара да се полюшват върху вълните и наброи на палубите им около двадесет души стража. Той прецени, че десетте му бойци са равностойни на двойно по-многобройните нашественици.
Стиснал Кръвопиеца в едната ръка и боздугана в другата, Торн нададе викингския боен крясък и се втурна към неприятеля, размахвайки сръчно оръжията. Северняците го чуха и се спуснаха да отблъснат викингите. Битката беше свирепа и кръвопролитна. Чуваше се пукот на строшени кости, на земята падаха отсечени ръце и крака.
Арен се биеше зад гърба на Торн, Улм размахваше меча до него. Раниха леко Арен в главата, но той продължаваше да сече, без да обръща внимание на кръвта, капеща от раната му. Улм отби един смъртоносен удари но свой ред нанесе страшна рана. Торн се биеше като побеснял, безпощаден като самото си име. Арен избърса кръвта, която се стичаше по очите му, и това за миг му попречи да види опасността, заплашваща Торн откъм гърба. Нашественикът нададе триумфален вик, замахна покрай Арен и мечът му се заби в незащитения гръб на Торн.
Болка и изненада се изписаха на обляното в кръв лице на Торн, когато размаха меча и едва не изтърбуши нападателя си. Това беше последното, което направи, преди да се свлече безчувствен на колене и да падне по очи.
Улм го видя как пада и изрева яростно, за да подтикне хората си към още по-големи подвизи. Нашествениците отстъпиха пред противниците, които ги нападнаха с удвоени сили, и скоро свирепите викингски бойци избиха северняците до крак. Торн не видя поражението на враговете си, защото лежеше безчувствен и кръвта бавно напускаше тялото му.
— Свърши се, Торн — каза Улм, коленичил в калта край него. — Всички са мъртви.
— Туролф? — изрече едва-едва Торн.
— Арен претърсва корабите. Ако е тук, ще го намерим.
Арен намери Туролф вързан и със запушена уста под палубата на флагманския кораб. Беше отслабнал от глада и боя, но с изключение на една рана на бедрото, която вече зарастваше, като че ли му нямаше нищо.
— Защо си тук? Мислех, че си отплавал с Торн — каза Туролф, когато Арен смъкна превръзката от устата му.
— Бяхме се отдалечили на три дни път, но се върнахме — каза Арен, докато му помагаше да се изправи.
— Какво ви накара да се върнете?
— Фиона ни предупреди. Имала видение, че северняци нападат къщата ви, и накара Торн да обърне корабите. Улм ни посрещна в селото и разказа какво е станало.
— Северняците лагеруват наблизо — каза Туролф. — Ще трябва цяла викингска армия, за да ги победи. Къде е Торн?
— Роло и околните ярлове ни дойдоха на помощ. В момента се бият с нашествениците. Торн е тежко ранен, има опасност за живота му, ако не му помогнем. Можеш ли да вървиш?
— Да. Раната ми е лека. Ами ти? Цялото ти лице е в кръв.
— Нищо ми няма. Безпокоя се за Торн.
Туролф веднага видя брат си. Той лежеше на земята, заобиколен от Улм и оцелелите в битката. Туролф си проби път и веднага се озова до него. Коленичи и смръщи вежди, като видя огромната локва кръв под тялото на Торн. След малко Роло и останалите викинги се зададоха с победни викове откъм гората.
Торн още беше в съзнание, макар че силите му бързо отпадаха. Видя Туролф да се навежда над него и се насили да се усмихне, но усмивката веднага премина в болезнена гримаса.
— Радвам се, че дойдохме навреме — изрече той със стиснати зъби. — Роло и другите са…
Зърна Роло до рамото на Туролф.
— Прогонихме оцелелите нашественици.
— Дръж се — каза Туролф. — Ще намерим лечител да те излекува.
— Фиона — прошепна Торн с последен дъх.
Тя беше единственият човек, който знаеше как да го спаси.
— Направете носилка — разпореди се Туролф. — Ще отнесем брат ми у дома.
— Домът ти е унищожен — напомни му Роло. — Занесете го у нас, в залата, Фиона и Брита ще се погрижат за него.
Туролф изруга ядно.
— Никак не ми харесва да поверя живота на брат си на магьосница и убийца.
— Нямаш избор — заяви раздразнено Роло. — Фиона е лечителка. Познава билките и лекарствата и може да спаси живота му. А Брита се разкайва за неразумната си постъпка. Никога не е имала намерение да убива Торн.
— Добре де, добре — съгласи се намусено Туролф.
— Остави съмненията. А Фиона да си гледа брат ти по живо, по здраво. Склонен съм да се съглася с преценката ти. Тя наистина е магьосница.
Направиха носилка и викингите тръгнаха бавно към дома на Роло. Бяха превързали раната на Торн, за да не кърви, но той беше толкова блед, че малцина вярваха, че ще понесе пътуването.
Фиона усети мига, когато Торн бе повален. Почувства как я пронизва остра болка, падна на колене с проточен вик, обгърна раменете си с ръце и се залюля напред-назад.
Тайра я видя и се втурна към нея.
— Фиона, какво става? Да не си болна?
И тя се опита да я изправи на крака.
Фиона отблъсна ръцете на момичето, продължавайки да се люлее напред-назад, а болката в нея не стихваше.
— Торн. Нещо се е случило с Торн. О, господи, той е мъртъв. — Тя вдигна обляното си в сълзи лице. — Не, не е мъртъв, но е много близо. Много близо.
— Няма откъде да знаеш — каза Тайра. — Седни. Ще ти донеса малко бира. Толкова си бледа, че ме плашиш.
Фиона позволи на Тайра да я изправи и да я настани на близката пейка. След това робинята отиде да потърси бира.
— Какво видя този път, магьоснице? — запита Брита с пренебрежителен тон.
— Има много ранени — каза Фиона, без да обръща внимание на сарказма на Брита. Посегна под пейката за сандъчето си с лекарства, което беше донесла от дракара на Торн, и въздъхна облекчено, намирайки го непокътнато. — Ще трябва отделна стая за Торн. Мога да лекувам другите в залата.
— За какво, в името на Один, ми говориш? — запита Брита. — Старата Матилда винаги е лекувала ранените ни; няма нужда да си даваш труд.
