— Да.
— Прав ли съм да смятам, че детето е от Роло?
Фиона рязко си пое дъх. Брита вече беше пръснала отровата си, помисли тя с огорчение. Как може Торн да вярва на лъжите й? Не заслужаваше никакъв отговор и тя нямаше да му отговори. Може би ако престанеше да му обръща внимание, той щеше да разбере колко глупаво постъпва.
— Сега се връщам с бульона — каза тя сухо.
— Няма ли да отговориш на въпроса ми? Чие дете носиш?
— Твоето.
— Лъже! — извика Брита, която влезе в стаята тъкмо навреме, за да чуе отговора на Фиона. — Тя беше курва на Роло. Детето е от брат ми. Самият той ми каза, че е спал с нея — няма да ме лъже.
Торн затвори очи, за да избяга от болката, която носеха думите на Брита. Разумът му вече беше достатъчно ясен, за да разсъди, че Фиона не е имала избор, но въпреки това го заболя. Бяха я дали на Роло против волята й и тя е трябвало да му служи в леглото. Това, от което наистина го болеше, бяха нейните лъжи. Защо продължаваше да отрича, че е била любовница на Роло? Макар да знаеше, че тя е приемала Роло в себе си, той още я искаше. Нито гордост, нито отвращение, нито гняв — нищо не беше отслабило нуждата му да я притежава. Наистина беше омагьосан. Щеше да трябва магия, дори по-силна от тази на Фиона, за да разкъса мрежата, която тя бе изплела около сърцето му.
— Лъжите на Брита са напоени с отрова — нападна я Фиона. — Вярвай й, ако искаш, господарю викинг, това вече не ме интересува. Само ми направи едно добро. Отведи ме у дома, за да родя там детето си.
— Не съм в състояние да те водя където и да било — изрече навъсено Торн. — Знам, че си ми спасила живота. Благодарен съм ти.
Фиона сви рамене.
— Това умея да правя най-добре.
Торн я изгледа, видя колко е изтощена и почувства вина, задето е станал причина за преумората й.
— Нека някой друг да ми донесе храната. Ти върви да си легнеш. Всеки момент ще припаднеш, а аз трябва да помисля. Умът ми твърде дълго бездействаше.
— Много добре — каза Фиона и въздъхна. — Бран каза, че няма да е лесно, но никога не съм предполагала колко трудно ще е в действителност.
— Кое е трудното? — запита Брита любопитно.
— Да накарам Торн да разбере, че ме обича — каза Фиона, излизайки от стаята.
— Това е магия! — нападна я Брита, прибирайки полите си, докато другата минаваше край нея. — Тя ти е направила любовна магия.
— Да — измърмори Торн с отпаднал и примирен глас. — Точно това е направила.
13
Торн започна да се възстановява още откакто се върна в съзнание. Всеки ден се чувстваше по-добре от предишния. Фиона продължаваше да лекува раните му въпреки неговото недружелюбно настроение и мълчаливостта му. Тя знаеше, че това се дължи на неговото убеждение, че го е излъгала относно интимните си отношения с Роло. За съжаление отказът й да обсъжда това с него не бе подобрил отношението му към нея. Тя вече беше казала всичко, което имаше да казва по тази тема. А упоритият Торн трябваше да смели всичко в ума си.
Междувременно Фиона се чувстваше много нещастна. Бащата на детето й се държеше като ревнив глупак, а бившата му годеница се чудеше как да я провали на всяка крачка. Не минаваше ден, без Брита да припомни на Торн, че Фиона е била любовница на Роло, и без да твърди, че тя не би могла да знае със сигурност кой е бащата на детето й. Освен това положението й се утежняваше и от сутрешните й неразположения. Стомахът й просто отказваше да приема храна.
Една сутрин Фиона се изненада, когато отиде в стаята на Торн, за да смени превръзката му, и го намери прав до леглото да прави упражнения за краката.
— Не трябва да ставаш още — смъмри го тя.
Торн я изгледа унищожително.
— Не съм някой слабак. Няма да мине много време и ще започна да се упражнявам с меч и боздуган.
— Мъже — изфуча ядосано Фиона. — Не мислите ли за нищо друго освен за битки?
— Мислим и за други неща — каза Торн и я погледна предпазливо. — Вече би трябвало да си добре запозната с нуждите и желанията на мъжете.
— Да — съгласи се равнодушно Фиона, — ти ме научи добре, господарю викинг.
Погледът му се плъзна по ханша й и се спря на още плоския й корем.
— Как е бебето?
— Интересува ли те?
— Може и да е мое, нали?
— Да, със сигурност е твое — съгласи се Фиона зарадвана.
— Изглеждаш бледа. Храниш ли се добре? Брита притеснява ли те? Много си слаба за жена, която носи дете.
Фиона скри усмивката си. Торн можеше да говори каквото си иска. Но
— Добре съм, само дето почти постоянно ми се гади. Колкото до Брита, гледам да не й позволявам да ме тревожи.
— За съжаление, ще трябва да поостанем тук. Аз още не съм в състояние да тръгна на дълго плаване, а и зимата наближава, така че няма да е разумно да потеглим сега. Точно сега никъде не можем да ходим. Туролф вероятно ще възстанови имението, но няма да иска да те вижда в къщата си.
— Сигурен ли си, че не можем да потеглим, преди да дойде зимата? Искам да родя детето си у дома.
— Трудно ще бъде да намеря хора, които да пожелаят да тръгнат на дълго плаване по това време на годината — каза Торн. — Вятърът може да ни отклони от курса. Може да се случи какво ли не. — Той стисна устни. — Може би трябва да помолиш Роло, ако той е склонен да рискува живота на детето си в пътуване по море.
Фиона побледня. Думите на Торн й подействаха като удар в корема. Тя притисна ръка към устата си и избяга. Успя да мине през залата, влезе в умивалнята и там избълва закуската си. Когато понечи да излезе, видя Торн да стои до нея и да й подава вода. Пое я с благодарност и няколко пъти изплакна устата си.
— Колко ще продължи това? — запита Торн.
— Кое? — отвърна с въпрос Фиона. — Все някога ще спре.
Тя се опита да мине покрай него, но той й препречи пътя.
— Къде отиваш?
— Там, където ти няма да бъдеш.
— Ела в стаята ми. — Той като че ли залитна и Фиона разбра, че не е толкова укрепнал, колкото искаше да се представя пред околните. — Искам да говоря с тебе.
— Ти каза повече, отколкото бих искала да чуя, но ще ти помогна да стигнеш до стаята си. Достатъчно дълго беше на крак като за първи ден. Облегни се на мене.
Торн прикри усмивката си.
— Още не можеш да поемеш тежестта ми на раменете си. Мога и сам да се справя.
И за да покаже, че силата му се е възвърнала, той я сграбчи за ръката и буквално я завлече в спалнята си.
— Щом съм тук, мога да сменя превръзката ти и да махна конците — каза Фиона сухо. — Свали си туниката.
Торн се подчини. Под дрехата нямаше нищо, нищо не прикриваше слабините му. Беше великолепен. Погледът й се плъзна по цялото му тяло, мощно въпреки раната и продължителната липса на физически
