— Не мога да продам жената, която носи моето дете.
— Никога няма да си сигурен — намекна коварно Брита. — Нямаш нужда от Фиона.
Тя се наведе, докосна устните му и прокара изпитателно език по ръба им.
Торн замря, когато тя се плъзна върху него. Не я желаеше, но искаше да разбере дали тя може да го възбуди така силно, както успяваше Фиона. Когато езикът на Брита поиска да се вмъкне в устата му, устните му се открехнаха, приемайки нейното предизвикателство. Ръцете му започнаха да бродят по тялото й, сравнявайки го с нежните извивки на Фиона.
Брита беше висока жена с едър кокал, пълни гърди и доста надарена. Беше яка руса хубавица, тъкмо жена, на каквато всеки викингски боец би се възхитил. Щеше лесно да ражда деца и с охота да се бие рамо до рамо с него, ако стане нужда. Но не беше чернокосата магьосница с виолетови очи на име Фиона.
Брита пъхна ръка между двамата и хвана члена му. Торн изстена, усещайки как се втвърдява и запълва шепата й. Не желаеше тази жена, но все пак беше мъж. Мъж, който дълго време не беше имал жена. Тялото му реагира несъзнателно, а Брита беше достатъчно хитра, за да се възползва от принудената му ерекция.
— Няма нужда да правиш нищо — прошепна тя в ухото му. — Нека го направя вместо тебе.
Тя повдигна туниката си и се притисна към слабините му.
Торн усети колко е топла и влажна, но не можа да изпита нито частица от въодушевлението, което усещаше с Фиона. Сякаш Фиона го беше привързала към себе си с магическа нишка, която никога нямаше да се скъса.
— Помогни ми да ти вдигна туниката — изпъшка Брита в ухото му. — Искам да ти дам моята девственост.
Преди Торн да успее да отговори, че не иска нейната девственост, че изобщо не я иска, видя Фиона застанала на вратата с широко отворени очи, в които се четеше отчаяние.
— Повече не го прави — изръмжа той, отблъсквайки грубо Брита. — Не те искам.
— Защо предпочиташ курвата на брат ми пред мене? — изкрещя Брита, изливайки яда си. — Ти ме искаше, усетих го. Държах те в ръката си. Знам какво значи един мъж да се втвърди.
Торн скочи от леглото, забравяйки за раната си, но внезапно усети как нещо в него се дърпа и се къса. Без да обръща внимание на болката, той затича подир Фиона. Залата беше празна, имаше само няколко слуги. Забеляза Тайра и я запита виждала ли е Фиона.
— Не. Аз бях в склада. Станало ли е нещо с нея?
Торн не отговори и хукна навън в студения септемврийски въздух. Намери Фиона да повръща в тревата. Донесе вода от кладенеца и остана да я наблюдава внимателно, докато тя плакнеше устата си и се миеше. Когато ръцете му я обгърнаха, тя сърдито ги блъсна настрана.
— Не ме докосвай! Махай се! — Гласът й звучеше почти вбесено. — Не мога да остана в една къща с любовницата ти.
И затрепери — не само от студ.
— Изстинала си. Влез вътре.
— Няма! Как можа?!
— Нищо не съм направил, Фиона. Не е каквото си мислиш.
Тя го изгледа с безмълвен упрек.
— Не е ли? Не повика ли Брита да утоли страстта ти, когато аз отказах да легна с тебе?
— Не съм викал Брита. Тя не е жената, която искам. Магията, която си ми направила, е много силна, Фиона. Не искам друга жена, само тебе. Ако беше дошла малко по-късно, щеше да ме видиш как отпращам Брита — обясни й той.
Привлече я към себе си. Фиона започна да се противи, заблъска го с юмруци. Торн изведнъж я пусна и се олюля, болезнена гримаса изкриви лицето му. Когато се обърна, за да потърси опора, Фиона видя едно кърваво петно, избило на туниката му.
— Боже господи, какво си направил?
— Нищо — махна той с ръка.
— Раната ти пак кърви. Какво си направил, че да се отвори?
— Казах ти, няма ми нищо — отвърна той леко ядосан.
— Ела вътре. Трябва ми сандъчето с лекарства.
Торн не помръдна. Не беше дете, за да му заповядват. Но когато Фиона положи меката си длан в неговата загрубяла шепа и го дръпна към къщата, войнственото му настроение се изпари. Тя го отведе в стаята му накара го да легне на леглото и затърси в сандъчето с лекарствата.
— Свали си туниката — заповяда му тя с рязък тон. Когато намери каквото търсеше и се обърна пък към Торн, той лежеше гол по корем. Този път тя си заповяда да не се разсейва от гледката на голото му тяло. Придърпа завивката върху краката и хълбоците му и се насили да задържи погледа си само върху раната на гърба му.
— Отворил си раната. Пак кърви, но не изглежда сериозно. Малко мехлем от невен и нова превръзка ще свършат работа.
— Казах ти, нищо ми няма — настоя Торн, губейки търпение.
Понечи да се обърне, но тя го бутна да легне пак.
— Стой мирно.
Той почувства меката хладина на мехлема да докосва кожата му, после усети по-грубата повърхност на превръзката, докато Фиона увиваше ивица плат около гърдите му, за да задържи плата с мехлема на място.
— Добре — каза тя, отстъпи и заоглежда превръзката. Издаде лек вик, когато Торн внезапно се обърна и я дръпна върху себе си.
— Какво правиш? — извиси се стреснато гласът й.
Тя ясно усещаше как губи самообладание, когато Торн е наблизо. Но не можеше да понесе да я докосва точно сега, не и след гледката, на която се беше натъкнала преди малко.
Той ловко я премести под себе си. Беше тежък като скала и едър като планина.
— Недей — прошепна тя отново срещу устата му, само миг преди устните му да пленят нейните.
Целувката му беше дива, хищническа и толкова изпълнена със страст, че мисълта на Фиона секна като прерязана. Ръцете му бяха груби, но странно гальовни, когато разкъсаха дрехите й, оголвайки тялото й за суровите милувки на ръцете и устата му. Той продължи да я целува, докато главата й се замая, а ниско в корема й започна да се набира трепетна жажда и тя вече не можеше да лежи мирно под него. Тогава ръцете му намериха гърдите й и започнаха да ги галят и стискат, да дразнят зърната, докато те не се втвърдиха болезнено. Когато устните му най-накрая се отделиха от устата й, за да се впият в зърната на гърдите, Фиона се стегна под него, оставяйки тежките горещи вълни да я залеят и да я потопят.
Той изруга дрезгаво и подразни горещия й отвор с члена си. А после цялата му втвърдена дължина я отвори и я изпълни.
Пристъп на заслепяваща наслада я връхлетя и я изстреля право срещу могъщото му, напрегнато тяло. Тя извика името му, виейки се под него, докато мощните му ръце я задържаха на място.
Фиона се вгледа в огнено ледените му очи, омаяна от страстта, която се кълбеше в тях.
— Ако това е магия — изстена Торн срещу устните й, — искам да съм омагьосан.
Затвори очи, потъвайки още по-дълбоко в нея, тялото му като проникващо острие я разтърсваше в първичния ритъм на мощ и непобедима страст, а Фиона беше на ръба на лудостта.
— Торн, моля те.
Ръцете й се вплетоха в дългата му коса, а тялото й с копнеж поемаше горещата му, подлудяваща дължина.
Той изви гръб и стегна хълбоците си, всеки негов тласък я притискаше още по-дълбоко в меките кожени завивки, давайки й без усилие всичко, което сам притежаваше, и всичко което тя искаше.
Насладата я връхлиташе на вълни, докато вземаше от него всичко, което можеше да вземе. Когато помислеше, че е стигнала до края, той й показваше, че има още и още. Извличаше удоволствието й, оставяйки я трепереща на ръба, а после полека я прехвърляше над брега на вечността. Тя увиваше ръце и крака около него, стискаше го и го насърчаваше. Тялото й не можеше да сдържи напиращата кулминация, която заплашваше всеки момент да я разкъса. Торн стисна ръцете й, приковавайки ги край главата й, докато
