Викинг

където те боли. Заклевам се, няма да ти навреди. Ако искаш няколко дни да задържиш Роло далеч от тебе, мога да ти дам нещо, за да предизвикаш женския си период.

— Можеш ли да го направиш?

— Да. Само ела при мене, ако ти е необходимо.

Рика кимна и се отдалечи, като едва-едва пристъпваше.

— Какво каза на съпругата ми? — запита Роло.

Беше влязъл в залата тъкмо навреме, за да види, че Рика говори с нея.

— Давах й женски съвети — осмели се да го предизвика Фиона. — Тя е млада, а ти снощи беше много груб с нея. Когато на жената й е за първи път, не бива да има грубост и насилие.

— Не ми казвай какво да правя, вещице. И не закачай съпругата ми. Никак не ти вярвам.

— Нещо лошо ли ти е направила Фиона? — чу се гласът на Торн, който тъкмо влизаше в залата.

— Пълни главата на съпругата ми с глупости — тросна се Роло. — Не мога да повярвам, че някога съм искал да имам тази вещица в леглото си.

Торн замря.

— Но си я имал в леглото си, нали, Роло?

Погледът на Роло се отмести към Фиона и той сбърчи чело.

— Какво ти е казала тя?

— Че си бил безсилен с нея.

Макар да кипеше от гняв, Роло отметна глава и се разсмя гръмогласно.

— Аз ли? Да съм бил безсилен? Само питай съпругата ми дали съм безсилен. — И той отново се разсмя. — Тя ще ти каже, че снощи я взех четири пъти. Приличам ли ти на мъж, лишен от сила?

— Фиона носи дете — изрече Торн с равен глас. — Твое ли е?

Фиона, стресната и наранена от въпроса му, потисна изненадания си вик. Мислеше, че тази тема вече е приключена. Явно нещо или някой бе породило нови съмнения в ума на Торн.

Думите на Торн смаяха Роло. Той нямаше никакво намерение да предявява претенции към детето на Фиона, но да признае, че нейната черна магия го е направила импотентен — това му беше също толкова неприятно.

— Нямам никакви претенции към това дете, Торн — изрече той тържествено. — То си е твое, честито да ти е.

Уверението на Роло не премахна съмненията на Торн.

— Да не би да искаш да кажеш, че си спал с Фиона, докато тя е живяла у вас?

— Какво си мислиш? Нали знаеш, че я исках?!

— Не! — извика Фиона. — Той лъже! Не му вярвай, Торн. Гордостта му е засегната, истината го притеснява. Кожата ми още настръхва, като си спомня как ме докосваше. Опита се да ме вземе, но това ужасно нещо между краката му отказа да се втвърди, след като му дадох билки, за да го направя немощен.

Роло вдигна ръка да я удари, но Торн застана помежду им.

— Не я докосвай — изрече той заплашително.

— Чу я какво каза. Ще оставиш ли една жена да те унижава по този начин?

— Чух, но не съм сигурен, че лъже. Фиона познава билките и лекарствата, а те могат да правят странни неща.

— Вярваш ми, нали, Торн? — запита Фиона с надежда в гласа. — Бебето е твое. Не съм познала друг мъж.

— Може би ти вярвам — отговори Торн след дълго мълчание.

Роло изсумтя презрително.

— Ти си един обезумял глупак, Торн Безмилостни.

Обърна се и излезе, доволен, че е защитил мъжествеността си. Мъжът си има гордост. Никоя жена не може да го прави на глупак.

След няколко дни Улм дойде с известие от Туролф. Лошо време и болести бяха забавили строежа на дома му, затова той молеше Торн да дойде и да доведе хората си, за да довършат по-бързо строежа и да имат подслон през студеното време. Торн, естествено, не можеше да откаже и реши да тръгне на следващата сутрин.

— Колко дълго няма да те има? — запита Фиона.

— Нямам представа — каза разсеяно Торн. — Зависи от времето и колко бързо ще строим.

Сърцето й прескочи.

— Но ще се върнеш, нали?

Той я изгледа сурово.

— Мислиш ли, че ще те оставя на Роло?

Тя го погледна спокойно.

— Не знам. Не мога да надникна в сърцето ти.

— Не се бой, Фиона. Бъдещето ти е в моите ръце.

Думите му увиснаха помежду им като тъмен, застрашителен облак. За какво бъдеще говореше Торн, запита се Фиона. Загледа го объркано, докато той говореше с Роло. Знаеше, че двамата говорят за нея, защото Роло я поглеждаше крадешком.

Фиона ужасно се страхуваше от възможността да остане в къщата на Роло сама, без Торн. Брита я ненавиждаше, а Роло се боеше от магическите й сили. Непоносимо беше да живее така в чужда земя, чиито жители я мразят и се страхуват от нея. Копнееше за Ман, за баща и за хората, които познаваше и обичаше. Но най-много й липсваше Бран, мъдрецът, който я бе научил да приема дара, който бог й беше дал, и да го използва мъдро.

Тази нощ нямаше любовно сбогуване за Фиона и Торн. Залата беше претъпкана с мъже и жени, които спяха по пейките и на пода, така че не беше възможно да се усамотят. Торн й изглеждаше разсеян и напрегнат по време на вечерята, а Брита само усложняваше нещата, когато го запита със сладък глас дали смята да признае детето на Роло за свое.

Роло изпревари отговора на Торн.

— Не искам да имам нищо общо с Фиона или с детето й. Нямам никакви претенции към това копеленце.

Торн стисна зъби, а Фиона усети как я притиска тежестта на неговото смущение. Тя отвори уста да възрази гневно, но мълчаливият му знак я възпря.

— Недей, Фиона — обади се остро Торн. — Чух вече обяснението ти. Склонен съм да ти повярвам, но… Кълна се в брадата на Тор, кое е истина и кое е лъжа? И Роло, и Брита искат да ме убедят, че носиш детето на Роло.

— А аз казвам, че той никога не е спал с мене — заяви Фиона. — Никога не съм срещала толкова упорит мъж като тебе. Може би не сме един за друг.

— Възможно е да си права — отвърна Торн унило.

Никога нямаше да се откаже от Фиона. Магията, в която го беше оплела, щеше да го държи до последния му дъх. Но нямаше да й покаже колко силен е нейният чар.

Фиона чувстваше как я пронизва пламтящият поглед на Брита, докато ставаше от масата, за да потърси Тайра. Това момиче беше единствената й приятелка в това змийско гнездо. Усещаше надвисналата опасност, но не можеше да направи нищо.

Тази нощ Фиона се събуди от един ужасен, пронизителен вик, който се разнесе откъм спалнята на Роло. Торн навярно също го беше чул, защото се надигна и посегна към оръжията си.

— Какво има? — запита той, разтърквайки очи.

— Рика е — каза Фиона. — Роло е животно. Мисля, че нарочно наранява това дете. Не може ли да се направи нещо?

— Не е наша работа. Рика му е съпруга.

— Но аз мога да направя нещо — измърмори под нос Фиона.

— Какво каза?