Момичето кимна, все още разтреперано, и побърза да потърси медовина.
Фиона беше на нокти от мига, когато Рика влезе в спалнята на Роло с пълната кана медовина. Не искаше да я плаши, но това начинание можеше да свърши зле. Роло беше брутален и склонен към насилие. Но ако положението на Рика не беше така отчаяно, Фиона не би и помислила да й внуши толкова опасна идея.
Бурята се разрази по-късно същия ден, когато от стаята на Роло се разнесе гръмовен рев, който отекна из цялата къща. Той изскочи от стаята си чисто гол, влачейки Рика за косата.
— Това е твоя работа, вещице! — изрева вбесеният мъж, насочвайки пръст към Фиона. — Пак го направи. — И той избута Рика пред себе си. — Това плачливо дете не притежава нито силата, нито уменията ти. Съзирам твоята ръчичка в тази работа.
Фиона изрече с невинен глас:
— Не знам за какво говориш.
— Не знаеш ли? — викна Роло. Блъсна Рика настрани и се приближи към Фиона. — Погледни хубавичко, вещице. — И изпъчи слабините си.
Фиона видя омаломощения му орган да виси между краката и й се дощя да избухне в смях. Но за щастие се овладя и не позволи на лицето й да се изпише никакво чувство.
— Махни магията си, вещице! — изрева Роло.
— Прикрий се, братко — изсъска Брита, хвърляйки наметало върху раменете на брат си.
Шумът я бе привлякъл в залата. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че брат й е готов всеки момент да употреби насилие. Срещу Фиона. Умът й заработи трескаво, търсейки начин да обърне гнева на брат си в своя полза. Отдавна чакаше възможността веднъж завинаги да се отърве от Фиона и боговете я бяха чули.
Роло внезапно обърна гнева си срещу Рика, която хленчеше в краката му.
— Кучка! — извика той и я ритна в ребрата. — Ти и Фиона заговорничите, за да ме лишите от мъжествеността ми.
Рика полека се изправи, притискайки ръце към корема си, а на лицето й се изписа решително изражение. Потърси Фиона, за да я подкрепи в това, което беше намислила, Фиона й кимна насърчително. Точно от това се нуждаеше Рика. Тя стисна челюст под треперещите си устни и се упъти към спалнята. Роло и Брита я последваха с любопитство. Скоро на вратата на стаята се събра цяла тълпа.
Рика застана край долната част на леглото на Роло, обърна се решително с лице към съпруга си и неговите хора и изрече:
— Развеждам се с тебе, Роло Дръзки.
После събралите се й направиха път, а тя мина край тях през цялата зала и стигна до входната врата. Отново се обърна и каза пред свидетелите:
— Развеждам се с тебе, Роло Дръзки.
Приветствайки безмълвно смелостта на Рика, Фиона застана до младото момиче, за да го подкрепи. Нямаше представа какво ще стане сега, страхуваше се да не би да е отприщила демоните у Роло.
Брита се изсмя рязко.
— Виж ти, детето имало нокти. Питам се колко ли от тази смелост е била вдъхната от Фиона. И се питам дали тя щеше да постъпи така необмислено, ако знаеше, че преди да замине при брат си, Торн каза на Роло да се освободи от нея.
— Какво каза?
Роло веднага подкрепи лъжата на сестра си.
— Вярно е. Торн ми каза да правя с тебе каквото поискам. Той иска да се махнеш от живота му, защото няма намерение да се връща. Защо според тебе взе със себе си всички свои хора?
— Торн не ме иска? — повтори замаяна Фиона. — Не разбирам.
— Съвсем просто е — обясни Брита. — Той не може да понесе това, че Роло е бащата на детето ти. Иска да се махнеш от живота му, но не може сам да направи това. Страхува се, че магията ти още е много силна, за да ти се противопостави открито.
— Не ти вярвам — каза Фиона, разтърсена до дъното на душата си.
— Вярно е — притече се Роло на помощ на сестра си. — След тези отвратителни неща, които ти ми причини, няма да те оставя да живееш в дома ми, дори Торн да не беше пожелал да те отпратя. Заминаваш незабавно.
Фиона чу воя на вятъра отвън и потрепери.
— Къде ще отида?
— Погрижила съм се вече за твоето заминаване — пристъпи напред Брита. — Още преди Торн да изрази желанието си да се отърве от тебе. Знаех, че рано или късно ще му омръзнеш.
— Фиона ще дойде с мене в къщата на баща ми — каза Рика, която най-накрая си бе възвърнала дар слово.
— Предполагам, че баща ти ще иска да му върна зестрата — каза Роло с кисел тон.
— Такъв е обичаят — потвърди Рика.
— Ужасна грешка беше, че допуснах да се съюзиш с Фиона — продължи Роло. — Тази вещица те поквари. Върви си, преди да съм си променил намерението и да съм те убил.
Брита докосна ръката на брат си.
— Не прави такива ужасни неща, братко. Както казах, вече съм се погрижила за заминаването на Фиона. Плановете ми включват Рика и Тайра. Нека поговоря насаме с тебе.
И тя накара Роло да тръгне с нея към стаята, където можеха да говорят, без никой да ги чуе.
— Да не си мръднала някъде, преди да се върна — изръмжа Роло, преди да затвори вратата зад себе си и сестра си.
— Какво смята да прави Брита? — запита Рика, когато двете с Фиона останаха сами
— Нищо добро — отвърна Фиона.
Тя още не можеше да приеме потресаващия факт, че Торн не я иска в живота си. Възможно ли беше това да е истина? Знаеше, че. Торн е смутен и разтревожен от бременността й, но нито веднъж не беше допуснала, че ще иска да й стори зло. Нима пророчествата и виденията на Бран не бяха нищо повече от плод на необузданото й въображение?
Умът й се бореше с мъчителната истина. Бе накарала Торн да се ожени за нея и той се бе подчинил, защото мислеше, че тя го е омагьосала. И за да задоволи страстта си. Явно страстта му вече беше задоволена и сега той вече не я искаше. Този упорит викинг изобщо не го беше грижа, че тя носи неговото дете. Какво да прави сега? Какви ужасни планове за нейното бъдеще е скроила Брита?
— Ти и Тайра ще дойдете с мене в моя дом — каза Рика с невинността на човек, който не може да забележи надигащата се опасност, пред която се изправяха.
— Къде живеят родителите ти? — запита Фиона.
— Край брега. Близо до Берген. На шест дни пеша оттук.
— Зима е — каза Фиона. — А аз нося дете. Няма да преживея шестдневен път.
Рика като че ли щеше да заплаче. Но понеже беше викингска жена, само вдигна рамене и отвърна:
— Ще те нося, ако трябва. Аз съм два пъти по-едра от тебе. Няма да ми натежиш.
Самоотверженото предложение на Рика накара сълзи да избият в очите на Фиона.
— Може би Роло ще ни даде назаем коне и достатъчно храна, за да те отведа у дома — допусна наивно момичето.
Но надеждите на Фиона бяха попарени, когато Роло и Брита се върнаха в залата с изражение, което никак не я зарадва.
— Всичко е уредено — обяви Брита. — Имаме уговорка с роботърговеца Pop. Един от неговите кораби ще ви откара във Византион. Само трябва да му кажа кога да дойде да ви вземе.
Потресът ясно пролича по изражението на Фиона.
— Торн ли е поискал да бъда продадена?
— Да — излъга с лекота Роло.
— Ще пратиш ли Рика при баща й?
— И да се лиша от зестрата й? Няма начин — измърмори Роло достатъчно високо, за да го чуе Фиона. — Ако Pop се съгласи, ще я продам заедно с тебе и Тайра.
