— Нека боговете те пазят — каза Рика, полагайки ръка на рамото на Фиона. — Ако някога срещна отново Торн, ще му кажа какво точно мисля за начина, по който се отнесе с тебе.
Самото споменаване на името на Торн предизвика режеща болка в разбитото сърце на Фиона. Нейният народ се страхуваше от викингите и ги мразеше заради тяхната жестокост, но за кратко време тя бе повярвала, че Торн е изключение. За нейно нещастие, се бе уверила, че той е също толкова жесток и безчувствен, колкото всички викинги, които бе срещала или за които бе чувала. Да бе забил нож в сърцето й и да го завърти — дори тогава нямаше да бъде толкова жесток.
След час, увита в топли кожи, и обута в солидни обувки, Рика заедно с придружителите си напусна дома на Роло. Когато падна нощта, пристигна роботърговецът Pop, придружен от трима воини, които му служеха за охрана. Той огледа Фиона и Тайра от глава до пети, изсумтя одобрително и се оттегли с Роло и Брита да обсъди цената им.
— Какво ще стане с нас? — запита боязливо Тайра.
Тя вече не се боеше от робството, щом това, както изглежда, беше жребият й в живота. Страхуваше се от неизвестността. И от мисълта, че никога повече няма да види Арен.
— Само да знаех — въздъхна Фиона. — Но ще измислим нещо. Корабите не могат да плават през зимата, затова търговецът сигурно ще ни настани някъде наблизо. Може би ще успеем да избягаме и да потърсим подслон при бащата на Рика. Тя ми каза как да стигна до дома й.
— Може — обади се унило Тайра.
Фиона знаеше, че тя мисли за Арен и за това, че е възможно никога повече да не го види.
След като приключи преговорите относно двете жени, Pop бе поканен да прекара нощта в залата. Веднага след като свърши вечерята, Роло огледа робините си, сграбчи една красива девойка на име Миста а я завлече в спалнята си. Развързаха Фиона и Тайра и ги оставиха да се нахранят и да отидат в умивалнята, преди отново да ги вържат за през нощта.
Фиона почти не мигна, легнала на голата пейка без никакво одеяло или топла наметка. Не можеше да намери разумно обяснение за събитията. Не беше присъщо на Торн да оставя други да носят отговорността за решенията му. Ако искаше да се отърве от нея, щеше сам да го направи, поне така предполагаше тя. Как би могло да се изпълни пророчеството на Бран, ако Торн се откажеше от нея и от нероденото им дете, без дори да помисли за благополучието й? Но когато сънят най-накрая дойде, в главата на Фиона нямаше покой.
Рано на следващата сутрин Роло излезе от спалнята си ухилен до уши. Явно мъжествеността му се бе възстановила и цялата му нощ бе минала в бясно съвкупление. Той се насочи право към Фиона и я разтърси.
— В края на краищата, няма да те убивам, вещице — изрече, пъчейки гърди в чисто мъжкарски жест на превъзходство. — Силата ми се върна и съм напълно задоволен. След като заминеш оттук, вече няма от какво да се страхувам. Торн много умно реши да се отърве от тебе. По-добре ще му е, когато те няма.
Фиона затвори очи. Предателството на Торн я прободе като хиляда ножа. Но тя изправи рамене и се закле да преодолее съкрушението от жестоката постъпка на Торн. Точно сега имаше по-неотложни проблеми, включително и как да намери начин да спаси себе си и детето си от робство във Византион.
Роботърговецът беше готов за тръгване още щом приключи със закуската, Фиона имаше малко лични вещи извън сандъчето с лекарствата, а Тайра — дори още по-малко. Тежките кожени наметки и подплатените с кожа обувка бяха уместно допълнение към облеклото им. Дебелите дрехи бяха осигурено от Pop, който бдеше над здравето на робите си, за да извлече по-голяма печалба от тях.
Когато напуснаха дома на Роло, навън ги посрещна студен и мрачен ден — каквото беше и настроението на Фиона. Макар че селото не беше далеч, пътуването можеше да се окаже дълго и трудно, ако беше имало вятър и силен сняг. Фиона и Тайра мъкнеха сандъчето с лекарства. И докато се препъваше по заледения път, тя не можеше да пропъди от ума си последните думи на Брита. Предназначени да я наранят. В което твърде добре бяха успели.
— Не се тревожи за Торн, Фиона — бе казала Брита с коварство в гласа. — Ще дам всичко от себе си, за да го ощастливя. Съдено е да бъде мой. Скоро ще забрави за съществуванието ти.
— Добре ли си, Фиона? — запита Тайра, когато Фиона се спъна и едва не падна.
— Колкото може да се очаква в тези условия.
— Това не е в характера на Торн, Фиона. Не съм убедена, че той знае какво става сега с нас.
Фиона уморено сви рамене.
— Убедена или не, няма голямо значение. Дори Торн да не е казал на Роло да ни продаде, когато научи какво е станало с нас, ще бъде много късно. Освен това не съм сигурна, че ще пожелае да ме потърси.
— Пазете си силите за пътя — предупреди ги Pop, докато ги подбутваше да вървят. — Всеки момент ще завали сняг и не искам да ни завари на открито.
Макар да виждаше, че сандъчето с лекарства е тежко и двете жени едва го носят, дори не му дойде на ум да им помогне. Късно надвечер стигнаха в дома му, разположен точно отвъд рида, който обграждаше селото, Фиона беше така премръзнала, че й се струваше, че краката й са ледени пънове. Дори топлото наметало не бе успяло да я предпази от щипещия студ.
Полъхът на горещ въздух откъм огнището й се стори като небесна благословия, докато двете с Тайра със сетни сили влизаха в къщата. На вратата ги посрещна висока, слаба жена на средна възраст.
— Добре дошъл, господарю — каза тя и отстъпи, за да влязат.
— Чудесно е да си на топло, Мораг — каза Pop, докато отърсваше снега от дрехите си. — Това са Фиона и Тайра, две нови робини, които ще изпратя във Византион. Искам да бъдат здрави, за да издържат пътуването, Фиона чака дете. Имах късмет да купя майка и дете на цената на един човек. То ще ми донесе доста пари, стига да се роди здраво.
Фиона ахна и притисна корема си с ръце.
— Никой няма да ми отнеме детето.
Pop я изгледа хладно.
— Нямаш избор, робиньо. Върви с Мораг. Тя е приготвила стая за тебе и Тайра. Ако се противиш, ще те набия. Знам как да използвам камшика, без да оставям трайни белези.
Заплахата му увисна във въздуха като тежък дим, докато той се отдалечаваше, за да отиде при хората си, събрани край бъчвата с бира.
Фиона се накани да възрази, но Мораг докосна ръката й:
— Недей да спориш, жено. И аз много пъти опитах зъбите на камшика, преди да се науча да приемам съдбата си. Никак не е приятно. Последвай ме. Ще видиш, няма да е чак толкова зле. Във Византион не е и наполовина толкова страшно, колкото да страдаш от тежката ръка на Pop.
Фиона видя колко мъдри са думите й и покорно тръгна след нея през залата към спалнята, където щяха да живеят двете с Тайра.
— Често ли пътува Pop до Византион? — запита тя.
— Да, всяко лято откарва там нови роби, които е купил през есента и зимата. Наскоро закара едни християнски свещеници чак до Багдад. Pop е много богат. Яде от златни чинии и украсява стените си с безценни тъкани.
Мораг отвори вратата на една малка стая и ги подкани да влязат вътре.
— По-късно ще ви донеса и храна. Стоплете се. Малко къщи могат да се похвалят с огнища в спалните, но Pop много се грижи за робините си. Робите живеят в общо помещение, но жените са настанени в разкош. Няма да ви морят от глад, нито ще ви бият, освен ако не направите нещо глупаво. Pop не понася някой да му противоречи.
Тайра каза нещо на Фиона на галски. Слабото лице на Мораг светна, когато Фиона й отговори на същия език.
— Вие говорите галски — каза Мораг с учудване. — И двете ли сте от Ирландия?
— Аз съм оттам — отвърна Тайра. — Фиона е от остров Ман. Разбра ли какво си казахме?
Лицето на Мораг доби замечтано изражение.
— Да, разбрах ви, макар че от много години не съм говорила на родния си език. И аз съм от Ирландия. Плениха ме при един от първите викингски набези по нашето крайбрежие. Pop ме купи за леглото си, но
