направила за него, бързо прогони мислите за евентуално забогатяване, свързани с нея. Жалко, каза си той, защото познаваше мнозина източни големци, които биха заплатили много злато за жена с красотата и уменията на Фиона.
— Не — изрече той навъсено. — Ти и прислужницата ти сте свободни. Сега времето не е подходящо за пътуване, но виждам, че твърдо сте решили да тръгнете.
— Оттук до дома на Рика не е далече. Ще се моля поне шест дни времето да е по-меко — каза Фиона, страхувайки се, че Pop може да промени намеренията си. — Няма какво повече да направя за тебе. Кракът ти и животът ти вече не са в опасност. Ще ти оставя напътствия и лекарства.
На следващата сутрин слънцето едва се провря през облаците, разпръсвайки мрака, когато Фиона и Тайра се отправиха на път. Мораг им даде достатъчно храна, която щеше да им стигне до края на пътуването. А понеже тежкото сандъче с лекарствата щеше да ги затруднява, Фиона и Тайра натъпкаха по една торбичка със сушени билки и шишенца с отвари и ги привързаха на коланите си. Облечени във вълнени туники, с кожени наметки и високи ботуши, обточени с кожа, те поеха дългия път на юг.
Торн и Арен бяха излезли от дома на Роло още преди някой да се събуди. Виелицата бе утихнала и призори през облаците проби слаб слънчев лъч. На Торн никак не му се искаше да остави Брита и Роло ненаказани, но бе обещал да не разкрива тайния си източник на сведения. Закле се да се върне и да предизвика Роло и Брита да си признаят истината веднага щом намери Фиона и я спаси от роботърговеца. Долната им постъпка нямаше да остане ненаказана; Роло и сестра му щяха скъпо да си платят.
Торн знаеше къде да търси дома на Pop. Няколко пъти беше ходил там, когато имаше да върши работа с роботърговеца.
Към края на деня двамата стигнаха голямата къща на Pop.
— Бъди готов на всичко — обърна се Торн към Арен, докато думкаше по дебелата врата. — Решен съм да си върна Фиона на каквато и да е цена.
— Аз съм до тебе и ще се бия за Тайра — отвърна Арен.
Мораг отвори вратата и Торн нахлу вътре, следван по петите от Арен.
— Къде е Pop? — изрева Торн, след като огледа задимената зала и не видя нито двете жени, нито самия търговец. Неколцина роби се хвърлиха към него, за да защитят имота на господаря си. Той им махна с ръка да отстъпят. — Не искам да навредя на господаря ви, ако ми помогне.
— Той е на легло — обади се Мораг, — възстановява се от тежка рана.
— Къде са жените, които е купил наскоро от Роло Дръзкия?
Мораг закърши ръце.
— Няма ги, господарю.
— Няма ги! — извика той. — Какви глупости ми говориш?
Pop чу шума и излезе, накуцвайки, от спалнята си, за да разбере какво става.
— Кой, в името на Тор, вдига целия тоя шум? — Той познаваше Торн от предишните сделки с него, забеляза свирепия израз на лицето му, затова спря на място. — Торн Безмилостния! Какво те води в дома ми?
— Кажи на хората си да излязат. Искам да говоря насаме с тебе.
Pop махна на робите да напуснат залата и приседна на една пейка. Въздъхна и протегна крака си, за да облекчи болката.
— Какво искаш? Имаш ли още християнски роби за мене? Чуждестранните свещеници, които купих миналото лято от тебе, много се харесаха на моите клиенти в Багдад.
— Този път не продавам роби. Търся две жени, които наскоро си купил от Роло Дръзкия.
По израза на лицето на Pop Торн веднага разбра, че търговецът знае за кого става въпрос.
— Едната от тези жени, които си купил от Роло, е моята съпруга.
Очите на Pop едва не изскочиха от орбитите.
— Никога няма нарочно да купя съпругата на някой мъж, освен ако съпругът изрично желае да тя да бъде продадена. Понякога се случва и това. — Той сви рамене. — Аз търгувам с роби. Не питам каква е историята на роба. Накараха ме да повярвам, че тези жени са робини. Господарката Брита се свърза с мене преди няколко седмици и каза, че става дума за покупката на две красиви християнски робини.
— Брита! — изфуча Торн. — Трябваше да се досетя, че е забъркана в това. Дай ми жените, Pop, и ще бъдеш щедро обезщетен заради времето и труда си.
— Не мога — каза със съжаление Pop. — Те вече не са тук.
— Лъжеш! — извика Арен и пристъпи заплашително.
— Не, казвам ви истината. — И той посочи крака си. — Както виждате, лекувам се от тежка рана. Имаше опасност да загубя крака си, дори живота си. Фиона ме спаси и затова я освободих. Двете с Тайра заминаха тази сутрин.
— Заминали са?! Не мога да разбера как си оставил две беззащитни жени да тръгнат на път посред зима. Къде отидоха? Може и двете вече да са мъртви в някоя преспа.
— Има къде да отидат, господарю — обади се плахо Мораг.
Тя се навърташе наблизо и бе чула разговора на господаря си с Торн.
Той се извърна към нея.
— Говори, жено! Къде отиде съпругата ми?
— Фиона мислеше, че не я искаш, господарю. Каза, че си поръчал на господарката Брита да я продаде на моя господар. Рика, дъщерята на Гарм Черния, й предложила подслон.
— Съпругата на Роло? — учуди се Торн.
— Разбрах, че Рика се е развела с господаря Роло. Съпругата ти и Тайра са добре облечени и имат храна за шест дни път.
— Жена ми чака дете — каза Торн със задавен от тревога глас. Макар и късно, най-накрая беше разбрал, че Фиона не го е излъгала. Детето наистина беше негово. Ако Роло се е страхувал, че Фиона ще го направи импотентен, сигурно е имал основание да вярва в подобно нещо.
— Сега какво ще правим, Торн? — запита Арен отчаяно.
— Ще ги потърсим. — Торн се обърна към Pop. — Можеш ли да ни кажеш къде е домът на Гарм?
— Имал съм работа веднъж-дваж с него. Живее на юг оттук, край брега, близо до Берген. Късно е вече. Споделете храната ни и останете тази нощ да спите тук. Можете да тръгнете на път утре, след като си починете.
Торн искаше да тръгне незабавно, но разсъди, че Pop му дава умен съвет.
— Да, ще се възползваме от гостоприемството ти, Pop. Роло измами и двама ни, затова не те държа отговорен за случилото се със съпругата ми.
През по-голямата част от нощта Торн не можеше да си намери място. Искаше да намери Фиона, преди да се е разразила някоя нова буря или виелица. А когато я откриеше, щеше да я моли за прошка, макар да знаеше, че не заслужава.
Първите няколко мили не бяха особено трудни за Фиона и Тайра. По това време на годината пътят край брега беше почти пуст и те срещаха малко хора. За през нощта намериха подслон в къщата на един селянин и съпругата му. Голямата къща беше уютна и топла, уморените пътнички си починаха там в компанията на двамата стопани, четирите им деца и трите кучета. Стопаните споделиха с гостенките и скромната си, но обилна вечеря.
Гостоприемството на викингите беше добре известно. Домакините, които подслониха двете жени, не задаваха никакви въпроси, въпреки че пътничките бяха събудили любопитството им, и на следващата сутрин ги изпратиха, след като ги нахраниха обилно с овесена каша, топъл хляб и мляко.
Торн и Арен потеглиха рано сутринта, дъвчейки храната, която Мораг им беше дала за из път. Торн отчаяно искаше да настигне Фиона колкото може по-скоро, затова наложи страшно бърз ход; тичаше, когато беше възможно, и вървеше толкова бързо, колкото е по силите на човек, когато пътят не беше особено удобен. Арен предложи да спрат и да попитат хората в малката ферма, край която минаваха. Торн го послуша и се зарадва, защото научиха, че две жени били потърсили подслон тук миналата нощ, но отклонили предложението на домакините да поостанат и продължили пътя си.
