скоро му омръзнах. Каза, че не съм достатъчно красива, нито достатъчно млада, за да се харесам на друг господар, затова ме остави тук да управлявам домакинството му. Сега си починете; скоро ще дойда пак.
След като Мораг излезе, Фиона и Тайра започнаха да говорят за евентуално бягство.
— Може би ще убедим Мораг да ни помогне — каза Фиона с надежда в гласа. — Изглежда доста добронамерена.
— Страх я е от Pop — изтъкна Тайра. — Ще я убие, ако разкрие, че ни е помогнала да избягаме.
— Може би имаш право — съгласи се Фиона. — Трябва да изчакаме и внимателно да планираме бягството. Бог ще ни помогне никога да не се озовем във Византион.
16
Торн и Арен се появиха в разгара на една свирепа буря, две седмици след като Фиона беше продадена на Pop. Бяха сами. Воините им бяха останали при Туролф, защото предпочитаха новопостроената му къща пред тази на Роло, където не се чувстваха добре приети.
Брита побърза да посрещне Торн и да поеме тежкото му кожено наметало. Но той не й обърна внимание, защото погледът му търсеше Фиона. Арен вече беше тръгнал да търси Тайра.
— Стопли се при огъня — подкани го Брита, подавайки отрупаното със сняг наметало на Торн на един слуга. — Едно топло питие ще те загрее и отвътре — добави тя, подавайки му рог, пълен с горещо вино с подправки.
Торн отпи от виното, без да престава да търси с очи единствения човек, когото наистина искаше да види в дома на Роло.
— Къде е Фиона? — запита той и тръпка на неприятно предчувствие пробягна по тялото му.
Усещаше, че нещо не е наред. Ама изобщо.
— Остави сега Фиона — каза Брита.
Тя искаше брат й да разкаже на Торн историята, която двамата бяха измислили.
Арен внезапно дотича при Торн, с разстроен и блуждаещ от безпокойство поглед.
— Няма ги, Торн! Фиона и Тайра ги няма!
Торн се смая.
— Няма ли ги? Къде са отишли?
— Никой не знае. Или не искат да ми кажат.
Брита спотаи една усмивка. Робите бяха заплашени със сурови наказания, ако споменат дори една думичка за това, което знаят относно случилото се с Фиона и Тайра.
Торн се обърна и прикова Брита с поглед.
— Вярно ли е?
— Да — каза тя, правейки се на разстроена. — Опитах се да ги спра, но не ме послушаха.
— В името на Один! Къде може да са отишли? И защо? Посред зима е, а Фиона чака дете.
— А, ето го и Роло — каза Брита с облекчение, когато видя брат си да излиза от спалнята и да влиза в залата. — Той ще ти обясни какво стана.
— Ти ли изгони Фиона? — изрева Торн и се хвърли върху Роло.
— Не, не съм. Магьосницата замина по собствено желание. Взе си сандъчето с лекарства и прислужницата си и каза, че има намерение да напусне къщата ми.
— И защо ще прави такава глупост?
Роло сви рамене.
— След като ти замина, дойде един ярл от север и потърси подслон за през нощта. Фиона се сближи с него, ако разбираш какво искам да кажа — намекна той лукаво. — Когато ярлът си тръгна на следващата сутрин, Фиона и Тайра тръгнаха с него. Според мене той й е обещал да я отведе на Ман, когато потегли по море следващата пролет. Понеже тя не е моя робиня, не можех да направя нищо, за да я спра.
Торн се вгледа невярващо в Роло.
— Лъжеш! Фиона никога няма да тръгне с непознат!
— Само че тръгна — увери го Брита. — Опитахме се да я спрем, но тя беше твърдо решила. Знаеш колко упорита може да бъде тази магьосница.
— Кой е този ярл? — изрева Торн. — Ще го разсека на две!
— Бъди разумен — помъчи се да го успокои Брита. — Каквото си е постлала магьосницата, на такова ще легне сега. Фиона съвсем ясно заяви, че те напуска. Може би вече топли леглото на ярла. Това за тебе не е кой знае каква загуба.
— Не мога да я оставя да си иде — изрече натъртено Торн.
Болката в сърцето му така се усили, че той почти се преви на две под напора й. Въпреки че беше много вероятно Фиона да носи детето на Роло, той не преставаше да я желае. Вечно ли щеше да трае нейната магия? Нима беше осъден да прекара остатъка от живота си в мрежата на магия, чиято мощ не може да бъде прекършена нито от отсъствието, нито от предателството?
— Името, Роло. Кажи ми името на този ярл.
Роло и Брита се спогледаха тревожно. Брита вдигна изписаната си вежда, което означаваше, че Роло трябва да се справи с проблема.
— Въпреки разногласията ние си оставаме приятели и съседи — подхвана той. — За твое добро е да не ти разкривам кой е този ярл. Не можеш да се сражаваш през зимата. Ако до пролетта не промениш намеренията си, ще ти кажа името му. Огледай се, Торн — продължи Роло, махвайки с ръка. — Имам много робини хубавици. Всяка от тях може да ти помогне да забравиш Фиона Учената. Брита все така желае да се омъжи за тебе. Съжалява за онзи малък епизод с отровата. Време е да й простиш и да се ожениш за нея, както бяхме планирали с баща ти.
Торн не чуваше нищо от това, което му говореше Роло. Умът му не можеше да се отърси от тревогите, породени от постъпката на Фиона. Защо е заминала? Да не би внезапно да е осъзнала, че винаги ще съществуват съмнения относно бащинството на детето й? Да не би да е омагьосала онзи ярл по същия начин, както и него? Изпита съжаление към горкия човек, ако това действително се беше случило с него. И неговият живот вече не беше същият, откакто за първи път бе зърнал тази омайница.
— Торн, за какво си се замислил? — запита Брита, когато видя, че духът му като че ли отсъства.
— Ако кажа, че мисля за убийство, няма да излъжа — измърмори той гневно.
Яростта му беше толкова голяма, че като нищо можеше да убие човек. Отначало гневът му бе насочен към въпросния ярл, който бе запленил Фиона. Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че ярлът няма никаква вина за случилото се. Гневът му, насочен срещу Фиона, растеше неудържимо. Да беше на една ръка разстояние от него, без колебание би извил крехкото й вратле.
— Ела да споделиш храната ни — повика го Брита. — Утре всичко ще ти се проясни. С времето ще разбереш какъв късмет си имал, че си се отървал от тази вещица.
— Ще споделя храната ви, но не и дома ви — отвърна Торн. — Ще се върна в дома на брат си, защото вече не искам да стоя тук, в тази къща.
По време на вечерята той забеляза, че Рика я няма, и по-любопитства:
— Къде е съпругата ти, Роло? Да не е болна?
Всички в залата затихнаха, очаквайки отговора на Роло.
— Рика се разведе с мене — каза той с безгрижие в гласа. — Върнах я на баща й. Не е станало нищо кой знае какво. Не си подхождахме с това момиче.
Торн веднага забрави за Рика, зает със собствените си неволи.
За лош късмет, преди Торн да тръгне, се разрази ужасна буря, затова той продължи тихомълком да кипи отвътре, очаквайки времето да се оправи. Отказът на Роло да му каже името на ярла, с когото е тръгнала Фиона, не допринесе за поправяне на настроението му. Торн подозираше, че Роло и Брита са го излъгали, но не можеше да го докаже. Нещата му се виждаха съмнителни. Не приемаше твърдението на Роло, че не си струва един мъж да рискува живота си, като поведе битка заради жена. Защо не искаше да му каже името на човека, откраднал чувствата на Фиона? Може би защото такъв човек не съществуваше?
Торн не бързаше, осъзнавайки, че в къщата виене някаква тайнственост. Затова гледаше и слушаше
