внимателно. Една нощ лежеше на обичайното си място на пейката, която беше достатъчно близо до огнището, за да може да се топли. В един миг копнееше за Фиона, за всяка фибра от тялото й, а в следващия се упрекваше, че е толкова слаб, щом стане дума за нея. Дори мислеше за детето, което носеше тя. Някъде дълбоко в сърцето си беше убеден, че то е негово, създадено от страстта, която бяха преживели заедно. Да, и от любовта. Любовта, която изпитваше, не можеше да е последица само от магията на Фиона, защото му изглеждаше съвсем истинска. За съжаление, твърде късно бе стигнал до този извод.
Докато лежеше така край огъня, мислейки за Фиона, Торн долови леко шумолене и се стегна, а ръката му моментално потърси Кръвопиеца. Жаравата в огнището излъчваше слаба светлина. Отвъд този светъл кръг залата тънеше в мрак. Торн дочу женски шепот от тъмнината. Отпусна меча и напрегна слуха си.
— Остави меча, господарю — изшептя жената в ухото му.
— Коя си ти? Какво искаш? Нямам настроение за жени тази нощ.
Жената изсумтя презрително, но тихо.
— Идвам от леглото на господаря Роло. И на мене не ми е до мъже.
— Робиня ли си?
— Да, но не ме питай повече.
— Какво искаш? — запита Торн.
— Имам да ти кажа нещо. Искаш ли да разбереш истината за Фиона?
Той замря.
— Говори, момиче. Какво искаш в замяна? Не мога да те освободя.
— Нищо не искам, само доброто на Фиона. Това, което ще ти кажа, трябва да си остане между нас. Ако господарят Роло научи, ще ме убие.
— Защо ми го казваш, ако това застрашава живота ти? — запита Торн с подозрение.
— Защото го мразя! — изрече робинята с такава ярост, че Торн се смая. — Защото е груб с жените. Той и сестра му те предадоха и трябва да го знаеш.
Торн се надигна, но една малка ръка го възпря.
— Не, не мърдай. Страх ме е да не ни разкрият.
— Кажи ми какво стана с Фиона и Тайра.
— Продадоха ги на роботърговеца Pop.
Торн едва се въздържа да не изреве от обида.
— И Рика щеше да я сполети същото, но жена ти се застъпи за нея. Заплаши, че ще отнеме мъжествеността на Роло, ако не върне Рика при баща й. Той явно се страхува от силата на Фиона, защото изпрати Рика да си върви, но към Фиона и Тайра не прояви милост. Продадоха ги на роботърговеца.
— Продадени! — изсъска Торн в безсилен гняв, разкъсван между неистовото желание да прониже Роло и отчаяната нужда веднага да тръгне да търси Фиона. Спасяването й беше по-важното; винаги можеше да се върне и да убие Роло. — Откога я няма Фиона?
— Малко след като ти замина.
— В името на Один! Знаеш ли къде ги е отвел Pop?
— Не. Но той не може да тръгне по море през зимата, затова сигурно ги държи в къщата си близо до селото. Сега трябва да си вървя, преди Роло да се е събудил и да е видял, че ме няма. Надявам се да намериш жена си.
— Чакай! — подвикна тихо той подире й. — Не си отивай още.
Взря се в тъмнината, но не видя нищо друго освен сенки.
Промъкна се тихо до мястото, където спеше Арен, и го събуди. Разказа му всичко, което му беше разкрила жената. Гневът на Арен беше не по-малък от неговия. Поговориха тихо няколко минути, после Торн се върна към мястото си край огъня.
Домът на Pop
Фиона и Тайра търпеливо изчакваха подходящ момент, за да избягат. За нещастие лошото време осуети плановете им. А после се случи нещо, което си беше чист късмет.
Един ден Pop излезе заедно с неколцина воини на лов. Но го върнаха легнал на импровизирана носилка. Преследваният от него глиган беше го ранил тежко. Бедрото му беше разкъсано, раната беше голяма и много сериозна.
— Ти си лечителка — каза Pop на Фиона, когато го настаниха на леглото му. — Излекувай ме. Много ме боли.
Фиона разгледа раната, която вече беше хванала коричка, и поклати глава.
— Раната е много тежка, господарю Pop. Може дори да се простиш с крака си. Ако не се лекува, ще загние и ти ще умреш.
Страх сгърчи лицето на Pop.
— Не! Спаси ме, жено. Каквото поискаш, ще ти дам.
— Свобода, Pop — за мене и за Тайра — заяви Фиона. — Ще спася крака ти, ако ни освободиш и ни оставиш да си идем след това по живо, по здраво.
— Да, обещавам, обещавам… Но ако ме оставиш да умра, моите хора ще те убият.
— Ще се закълнеш ли пред свидетели?
— Да, но побързай. Не мога да издържам тази болка.
Фиона повика робите на Pop в спалнята му. Всички чуха как той се закле да освободи Фиона и Тайра, ако Фиона излекува крака му и му спаси живота. После Фиона ги накара да излязат и се захвана за работа.
Накара да донесат вряла вода и направи настройка от корен на мандрагора, за да облекчи болките на Pop. Докато корените киснеха във водата, тя навлажни чисто платно и внимателно започна да мокри раната, докато коричката се отлепи. Смени водата три пъти, преди кървенето да намалее и от раната да потече чиста кръв. После даде на Pop да пие настройката от мандрагора. По-късно накара да донесат силно червено вино и обилно заля раната с него. Pop издаде задавен звук, но все пак не припадна.
— Раната трябва да се обгори — заяви Фиона. — Донеси нож — каза тя на Тайра, която й помагаше — и го сложи в огъня.
Тайра се подчини, без да задава въпроси. Намери един нож с късо, широко острие, приближи се към огъня и го положи вътре. Когато острието се нажежи до червено, тя го извади и го отнесе на Фиона. Фиона се поколеба за миг, преди да долепи плоската страна на острието до раната. Задушлива миризма на изгоряло месо изпълни въздуха. Pop изрева и загуби съзнание, Фиона заработи бързо. Прати Тайра да й донесе от сандъчето с лекарства мехлема от невен и намаза раната с него. После я закри с чисто платно и направи превръзка, която да държи мехлема на място.
— Ще оздравее ли? — запита Тайра с надежда в гласа. — Ще бъдем ли свободни?
— С божията воля — отвърна Фиона. — Сега ще направя отвара от билки срещу треската, защото непременно ще го втресе. Сигурна съм, че Pop ще оживее и кракът му ще остане цял. Загубил е много кръв, но ще приготвя лекарство, което да го подсили.
— Можем да си тръгнем, Фиона. Pop няма как да ни попречи.
— Обещах му да го излекувам и ще направя точно това. С божията воля, скоро ще бъдем свободни.
Когато бурята поутихна и времето стана необичайно меко, Pop вече беше на път да оздравее, при това без да загуби крака си. Беше толкова благодарен, че не се опита да спре Фиона, когато тя обяви, че смята да тръгне на следващия ден.
— Къде ще идеш, жено? — запита той любопитно.
— Чувал ли си за Гарм Черния?
— Да. Дъщеря му се омъжи за Роло Дръзкия.
— Рика се разведе с Роло. Двете с Тайра смятаме да потърсим подслон при семейството й.
— Пътят е дълъг. По-добре ще ти бъде във Византион. Ще се погрижа да ти намеря най-добрите господари. Да позволят да задържиш детето си.
— Няма да бъда робиня на никой мъж — заяви твърдо Фиона. — Нима думата ти не струва нищо? Толкова малко почтеност ли има у тебе, та да потъпчеш обещанието си да ни освободиш?
Pop наистина имаше подобни намерения. Но понеже не можеше да забрави всичко, което Фиона беше
